Холинергични антагонисти

Организация на лекарственият клас

Лекарствата от този клас антагонизират ефектите на Ацетилхолин.

Повечето от тези препарати се свързват директно с никотиновите или мускарино рецептори.. Някои въздействат на йонните канали на никотиновите рецептори, докато други блокират отделянето на ацетилхолин.

Мускаринови антагонисти

Прототипа на мускариновите антагонисти е Атропин

Всички мускуринови антагонисти са компетитивни антагонисти на свързването на Ацетилхолин към мускариновите рецептори.

Тезеи препарати се конкурират с Ацетилхолин по отношение на свързването му с мускариновите рецептори, те не притежават друга активност т.е.при липса на Ацетилхолин тези препарати не оказват никакъв ефект върху организма.

Поради това и страничните ефекти на тези препарати, повечето от които са ЦНС действащи лекарства, са общи: сухота в очите, сухота в устата, нарушение на зрението и уринна ретенция.

Повечето мускаринови антагонисти се използват, за да се редуцират секрецията на дадени ограни

SCOPOLAMINE се ползва за предотвратяване на кинетозите, ползва се предимно под формата на трансдермални пластири.

Дълго действащите антихолинергици (ТИОТРОПИУМ и ГЛЮКОПИРОЛАТ) се ползват за лечение на `ХОББ, защото предизвикват бронходилатация. Активацията на бета2-рецепторите ще има за последствие релаксация на гладката мускулатура на бронхиалното дърво, ето защо бета-2 агонистите предизвикват бронходилатация. Това е патофизиологична терапия.

Мускариновите антагонисти се ползват и за предизвикване на уринна задръжка, при пациенти с уринна инконтиненция и често уриниране поради хиперактивност на детрузора на пикочният мехур

Детрузорната хиперактивност е обща причина за появата на уринната инконтиненция при възрастните пациенти, но както сами можеге да се досетите тези препарати предизвикват сухота в устата и констипация.

Други препарати от този клас се ползват, за да предизвикат мидриаза, както и да лекуват пациенти страдащи от болестта на Паркинсон, а също и като допълнително лечение на пациентите с раздразнено дебело черво.

Ганглиоблокери

Ганглиоблокерите действат като взаимодействат с постсинаптичното действие на ацетилхолин. Те блокират действието на ацетилхолин върху никотиновите рецептори във всички вегетативни ганглий.

Този клас препарати понастоящем се полза много рядко кклинично.

Нервомускулни блокери

Невромускулните блокери блокират ефектите на ацетилхолин като взаимодейства също с никотиновите рецептори, като се развива компетитивна нервомускулна блокада и скелетната мускулатура релаксира.

Всички тези препарати се свързват с всички типове никотинови рецептори във вегетативните ганглий и нервомускулните плочки, някои препарати свързват и мускариновите рецептори, но това е сравнително слабо изразен лекарствен ефект. Основното действие на препаратите се развива в нервомукулната плочка на скелетната мускулатура (само никотиновите рецептори). Разликите между препаратие е в тяхната потенция и тяхната продължителност на действието им.

Класифицират се като в зависимост от механизма на тяхното действие:

·     Деполяризиращи нервомускулни блокери – те се свързват с никотиновите рецептори и това свързване с рецептора води до последващо отваряне на йонните канали, което предизвиква процеса на деполяризация (откъдето идва и името им). Ефектът им се неутролизира чрез приложението на холинестеразни инхибитори, което увеличава количеството на ацетилхолин и така блокадата се преодолява (често се прилагат мускаринови антагонисти също). SUCCINILHOLINEе деполяризиращ нервомускулен блокер – притежава бързо действие, но приложението му може да предизвика развитие на малигнена хипертермия, което да е фатално за пациента.  За лечението на малигнената хипертермия се използва предимно DANTROLENE – той взаимодейства с отделянето на калций от саркоплазматичният ретикулум на скелетната мускулатура. Трябва да се прилага от лекари, които имат опитност с този препарат.

·     Недеполяризиращи нервомускулни блокери

Невромускулната връзка и други холинергични синапси могат да бъдат блокирани от лекарства, които блокират отделянето на ацетилхолин, като например ботулиновият токсин. Малки количества ботилунов токсин се инжектира директно в мускула, който се парализира или в кожата, което блокира стимулацията на потните жлези.