Други новости

Изследователска група от УСУ в колаборация с европейски изследователи демонстрираха, че Helicobacter pylori (H. pylori) може да пенетрира в кръвната циркулация и да причини други хронични възпаления (известна е вече ролята му за развитие на гастрит, пептична язва и рак на стомаха както и за предизвикване на реактивен артирт) като атеросклероза и ревматоиден артрит.

Механизма на придвижване на бактерия от стомашната лигавица в циркулацията включва протеинна адхезия между повърхностните протеини по повърхността на ноксата и въглехидратите по повърхността на кръвоносните съдове (САБА адхезин медиирана реакция, която е вариабилна за различните пациенти).

В Началото на Ноември излязоха резултатите от контролирано проучване (Акупунктура изследователска програма), в което се публикуваха данни от неуспешно използване на акупунктура при терапия на пациенти с хипертония със стойности на кръвното налягане между 90/180 mm Hg.

Приложени са били 12 процедури в продължение на 6-8 седмици. Кръвното налягане е било мониторирано през 3 седмици. Акупунктурата е довела до намаляне на систолното и диастолно кръвно налягане средно с 3-4 mm Hg.

Заключението е било, че извършването на акупунктура е било неефективно усилие.

­­

НА­И­МЕ­НО­ВА­НИЕ

ЗА­БО­ЛЯ­ВА­НЕ/ЦИ­КЪЛ

КОМ­БИ­НА­ЦИЯ

ABV

Ка­по­ши-28 дни

Doxorubicin 40 mg/m2 IV-1 ден

Bleomycin 15 U/m2 IV-ден 1 и 15-ти

Vinblastin 6 mg/m2 IV-1 ден

ABVD

Лим­фом на Хо­дж­кин

Doxorubicin 25 mg/m2 IV-1 и 15-ти ден

Bleomycin 10 U/m2 IV-1 и 15-ти ден

Vinblastine 6 mg/m2 IV-1 и 15-ти ден

за­е­д­но с

Dacarbazin 350-375 mg/m2 IV-1 и 15 ден

или

Dacarbazin 150 mg/m2 IV-от 1 до 5 -ти ден

AC

Рак на гър­да­та-21 дни

Сар­ком на ко­с­ти­те-28 дни

 

 

 

Doxorubicin 45-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 400-600 mg/m2 IV-1 -ви ден

Doxorubicin 75-90 mg/m2 IV за 96 ча­са

Cisplatin 90-120 mg/m2 IV/IA на 6-ти ден

 

ACE  ви­ж­те CAE

 

 

Ace

Рак на гър­да­та-21 до 28 дни

Cyclophosphamid-200 mg/m2/24 ч PO от 1-ви до 3-ти ден или от 3-ти до 6-ти ден

Doxorubicin 40 mg/m2 IV-1-ви ден

A-DIC

Сар­ком на ме­ки­те тъ­ка­ни-21 дни

Doxorubicin 45-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Dacarbazin-200-250 mg/m2 IV-1-ви ден

AP

Ова­ри­а­лен, ен­до­ме­т­ри­а­лен рак-21 ден

Doxorubicin 50-60 mg/m2 IV-1 -ви ден

Cisplatin 50-60 mg/m2 IV-1-ви ден

BCVPP

Лим­фом на Хо­дж­кин-28 дни

Carmustin 100 mg/m2IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 600 mg/m2 IV-1-ви ден

Vinblastin 5 mg/m2 IV-1-ви ден

Procarbazin 50 mg/m2 PO-1-ви ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-от  2-ри до 10-ти ден

Prednisolon 60 mg/m2 PO-от 1-ви до 10-ти ден

BEP

Те­с­ти­ку­ла­рен рак-21 дни

Bleomycin 30 U/m2 IV-2, 9 и 16-ти ден

Etoposid 100 mg/m2 IV-от 1- ви до 5-ти ден

Cisplatin 20 mg/m2 IV-от 1- ви до 5-ти ден

BIP

Рак на цер­ви­к­са-21 дни

Bleomycin 30 U CI-1-ви ден

Ifosfamide 5 g/m2 CI-2-ри ден

Cisplatin 50 mg/m2 IV-2-ри ден

Mensa 8 g/m2 CI за 36 ча­са -2-ри ден

BOMP

Рак  на  цер­ви­к­са-6 се­д­ми­ци

Bleomycin 10 U IM-се­д­ми­ч­но

Vincristin 1 mg/m2 IV-1, 8, 22 и 29-ри  ден

Cisplatin 50 mg/m2 IV-1 и 22-ри  ден

Mitomycin 10 mg/m2 IV-1-ви ден

CAE  (ACE)

Рак на бе­лия дроб (не дребноклетъчен)-21 д.

Cyclophosphamide 1 g/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 45 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposide 50 mg/m2 IV-от 1-ви до 5-ти ден

CAF

Рак на гър­да­та-21 дни

Cyclophosphamid 400-600 mg/m2 IV-1-ви д

или

Cyclophosphamid 100 mg/m2 PO-от 1 -ви  до 14-ти ден

за­е­д­но с

Doxorubicin 40-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorourcyl 400-600 mg/m2 IV-1-ви ден

CAL-G

Ос­т­ра  лим­фо­ци­т­на ле­в­ке­мия

Cyclophosphamid 1.2 IV-1-ви ден

Daunorubicin 45 mg/m2 IV-от 1-ви до 3-ти ден

Vincristine 2 mg/m2 IV-1, 8, 15 и 22-ри ден

Prednisolone 60 mg/m2 PO-от 1-ви до

21 -я ден

за­е­д­но с

Aspariginase 6 000 U/m2 IV-5, 8, 11, 15, 18 и 22-ри ден

или

Pegastrapase 2 500 U/m2 IM/IV вся­ка се­д­ми­ца

CAMP

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-28 дни

Cyclophosphamide 300 mg/m2  IV-1-ви и 8-ми ден

Doxorubicin 20 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Methotrexate 15 mg/m 2 IV-1-ви и 8-ми ден

Procarbasine 100 mg/m2 PO от 1-ви до 10-ти ден

CAP

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-28 дни

Cyclophosphamid 400 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 40-50 mg/m2 IV-1-ви ден

Cisplatin 60 mg/m2 IV-1-ви ден

CAV   (VAC)

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-21 дни

Cyclophosphamid 750-1 500 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 40-50 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristine 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

CAVE

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-21 -28 дни

Към CAV  се до­ба­вя:

Etopposid 60-100 mg/m2 IV-от 1-ви до 5-ти ден

CC

Ова­ри­а­лен  рак-28 дни

Carboplatin 300-350 mg/m2IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 600 mg/m2 IV-1-ви ден

CDDP / VP

Мо­зъ­чен ту­мор /де­ца/

Cisplatin 90 mg/m2 IV -1-ви ден

Etoposide 150 mg/m2 IV-2-ри и 3-ти ден

CEV

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-21 -28 дни

Cyclophosphamid 1 g/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 50  mg/m2 IV-1-ви ден

Еtoposid 100 mg/m2 РО-2-ри до 5-ти ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

CF

Аде­но­кар­ци­ном (гла­ва и врат)-21-28 дни

Cisplatin 100 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 1 g/m2 CI- от 1-ви до 4 или 5-ти ден

или

Carboplatin 400 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 1 g/m2 CI- от 1-ви до 4 или 5-ти ден

CFM (CNF/FNC)

Рак на гър­да­та-21 дни

Cyclophosphamid 500 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 500 mg/m2 IV-1-ви ден

Mitoxantron 10 mg/m2 IV-1-ви ден

CHAP

Ова­ри­а­лен рак-28 дни

Cyclophosphamid 150 mg/m2 PO-от 2-ри до 8-ми  ден

или

Cyclophosphamid 300 mg/m2 PO-1-ви ден

за­е­д­но с

Altretamin 150 mg/m2 PO-от 2-ри  до 8-ми  ден

Doxorubicin 30 mg/m2 IV-1-ви ден

Cisplatin 50-60 mg/m2 IV-1-ви ден

ChlVPP

Лим­фом на Хо­дж­кин-28 дни

Chlorambucil 6 mg/m2 PO- от 1-ви доо 14-ти ден

Vinblastin 6 mg/m2 IV-от  1-ви до 8-ми ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO- от 1-ви  до 14-ти ден

Prednison 40 mg/m2 ( 25 mg/m2 при де­ца ) PO-от 1-ви до 14-ти ден

ChlVPP/EVA

Лим­фом на Хо­дж­кин-21 до 28 дни

Ка­к­то при по-гор­на­та схе­ма, са­мо че хло­рам­бу­цил, про­кар­ба­зи­на и пре­д­ни-зо­ло­нът се да­ват от 1-ви до 7-ми  ден в го­ре­по­со­че­ни­те до­зи, а вин­б­ла­с­тин в съ­ща­та до­за са­мо през 1-ви ден

за­е­д­но с

Etoposid 200 mg/m2 IV-8-ми ден

Vincristin 2 mg/m2 IV-8-ми ден

Doxorubicin 50 mg/m2 IV-8-ми ден

CHOP

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 дни

Cyclophosphamid 750 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 50 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

Prednisolon 100 mg/m2 PO-от 1-ви до 5-ти ден

CHOP - BLEO

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-14-21 дни

До­ба­ве­те към CHOP

Bleomycin 15 U  IV-от 1-ви до 5-ти ден

CISCA

Рак на пи­ко­ч­ния ме­хур-21-28 дни

Cyclophosphamid 650 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 50 mg/m2 IV-1-ви ден

Cycplatin 70-100 mg/m2 IV-2-ри ден

CISCAII/VBIV

Eмбри­о­нал­но кле­тъ­ч­ни ту­мо­ри

Cyclophosphamid 1 g/m2 IV-1-ви rи 2-ри ден

Doxorubicin 80-90  mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

Cisplatin 100-120 mg/m2 IV-3-ти ден

ре­ду­ва­що се с

Vinblastin 3 mg/m2 CI-от 1-ви до 5-ти ден

Bleomycin 30 U/24 ч CI-от 1-ви до 5-ти ден

CMF

Рак на гър­да­та-21-28 дни

Cyclophosphamid 400-600 mg/m2 IV-1-ви ден

или

Cyclophosphamid 100 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

Methotrexate 40-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 400-600 mg/m2 IV-1-ви ден

CMFP

Рак на гър­да­та-28 дни

Cyclophosphamid 100 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти  ден

Methotrexat 30-60 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

Fluoruracyl 400-700 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

 Prednisolon 40 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

CMFVP

Рак на гър­да­та-28 дни

До­ба­ве­те към CMF

Vincristin 1 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

Prednisolon 20-40 mg/m2 PO-1-ви д 14-ти ден

CMV

Рак на пи­ко­ч­ния ме­хур-21 дни

Cisplatin 100 mg/m2 IV-2-ри ден-най-мал­ко 12 ча­са след MTX

Methоtrexat 30 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

 Vinblastin 4 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

COB

Рак на гла­ва­та и вра­та-21 дни

Cisplatin 100 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1 mg/m2 IV-2-ри и 5-ти ден

Bleomycin 30 U/24 ч  CI-2-ри до 5-ти ден

CODE

Рак на бе­лия дроб (дребноклетъчен)

Cisplatin 25 mg/m2 IV-вся­ка се­д­ми­ца за 9 се­д­ми­ци

Vincristin 1 mg/m2 IV-1 , 2, 4, 6 и 8-ма се­д­ми­ца

Doxorubicin 25 mg/m2 IV-1, 3, 5, 7, 9-та се­д­ми­ца

Etoposid 80 mg/m2 IV-1, 3, 5, 7, 9-та се­д­ми­ца

COMPLA

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-13 се­д­ми­ци

Cyclophosphamid 1.5 g/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви, 8-ми и 15-ти ден

Metotrexat 120 mg/m2 IV-на сле­д­ни­те дни: 22, 29, 36, 43, 50, 57, 64 и 71-ви

Leucovorin 25 mg/m2 PO-в про­дъл­же­ние на 24 ча­са след ме­то­т­ре­к­са­тът, ка­то го­ре­по­со­че­на­та до­за се да­ва през 6 ча­са

Cytarbin 300 mg/m2 IV-на сле­д­ни­те дни: 22, 29, 36, 43, 50, 57, 64 и 71-ви

COMP

Не хо­дж­ки­нов лим­фом при де­ца

Cyclophosphamid 500 mg/m2 IV-1-ви и 15-ти ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Methotrexat 40 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

Prednison 40 mg/m2 PO-от 1-ви до 15-ти ден

COP

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 дни

Cyclophosphamid 400-1000 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви до 5-ти ден

COPE

Рак на бе­лия дроб ( дребноклетъчен)-21 дни

Cyclophosphamid 750 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-3-ти ден

Cisplatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Etoposid 100 mg/m2 IV-1-ви  до 3-ти ден

COPP (“C” MOPP)

Не хо­дж­ки­нов или Хо­дж­ки­нов лим­фом-28 дни

Cyclophosphamid 500-650 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-от 1-ви до 14-ти ден

Prednison 40 mg/m2/24 ч  РО-от 1-ви  до 14-ти ден

CP

Хро­ни­ч­на лим­фо­ци­т­на ле­в­ке­мия

Рак на ова­ри­и­те-21 дни

 

 

 

Chlorambucil  0.4 mg/kg/24 ч РО-1-ви ден

Prednison 100 mg/kg/24 ч РО-от 1-ви до 7-ми ден

Cyclophosphamid 600-1000 mg/m2 IV-1-ви ден

Cisplatin 50-100 mg/m2 IV-1-ви ден

 

CT

Рак на яй­ч­ни­ци­те-21  дни

Cisplatin 75 mg/m2 IV-1-ви ден

Praclitaxel 135 mg/m2 IV-1-ви ден

CVD

Ма­ли­г­не­на ме­ла­но­ма-21 дни

Cispatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 5 -ти ден

Vinblastin 1.6 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Dacarbazin 800 mg/m2 IV-1-ви ден

CVI (VIC)

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-28 дни

Carboplatin 300 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 60-100 mg/m2 IV-1-ви, 3-ти и 5-ти ден

Ifosphamid 1.5 g/m2 IV--ви, 3-ти и 5-ти ден

Mensa 400 mg IV бо­лус, след то­ва 1 600 мг за 24 ча­са през 1, 3 и 5-ти ден

CVP

Не­хо­дж­ки­нов лим­фом, хро­ни­ч­на лим­фо­ци­т­на ле­в­ке­мия-21 дни

Cyclophosphamid 400 mg/m2 IV-1-ви ден до 5-ти ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

Prednisolon 100 mg/m2 PO-1-ви ден до 5-ти ден

CVPP

Хо­дж­ки­нов лим­фом-28 дни

Lomustin 75 mg/m2 PO-1-ви ден

Vinblastin 4 mg/m2 IV-1-ви до 8-ми ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

Prednisolon 30 mg/m2 PO 1-ви ден (са­мо през 1-ви и 4-ти ци­къл)

CYVADIC

Сар­ком на ко­с­ти­те и ме­ки­те тъ­ка­ни-21 дни

Cyclophosphamid 400-600 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви  и  5- ти ден

Doxorubicin 40-50 mg/m2 IV-1-ви ден

Dacarbazin 200-250 mg/m2 IV-1-ви  до 5-ти ден

DA

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция

Daunrubicin 45 60 mg/m2 CI-1-ви до 3-ти ден

Cytarbin 100 mg/m2 IV през 12 ча­са-за 5 до 7 де­на

DAL

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция

Cytarbin 3 g/m2 през 12 ча­са-1-ви до 3-ти  ден

Daunorubicin 45 mg/m2 IV-1-ви  и 2-ри ден

Aspariginase 6 000 U/m2 IV-3-ти ден

DAT

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на  ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция

Daunorubicin 45 mg/m2 CI-1-ви до 3-ти ден

Cytarbin 100 mg/m2 CI-1-ви  до 7-ми ден

Thioguanin 100 mg/m2 PO-1-ви до 7-ми ден

DAV

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция

Daunorubici 30 mg/m2 CI-1-ви  до 3-ти ден

Cytarbin 250 mg/m2 CI-1-ви  до 5-ти ден

Etoposid 200 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

DCT (DAT, TAD)

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия при въз­раст-ни (го­ре­и­з­б­ро­е­ни­те схе­ми при ОМЛ бя­ха за упо­т­ре­ба в пе­ди­а­т­ри­я­та)-ин­ду­к­ция

Daunorubicin 60 mg/m2 IV-1-ви  до 3-ти ден

Cytarbin 200 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти  ден

Thioguanin 100 mg/m2 PO през 12 ча­са-от 1-ви до 5-ти ден

DHAP

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 до 28 дни

Cisplatin 100 mg/m2CI за 24 ча­са-1-ви ден

Cytarbin 2 g/m2 IV през 12 ч. за две ап­ли­ка­ции (об­що 4 гра­ма/м2)

Dexamethazon 40 mg/24 ч РО /IV-1-ви до 4-ти ден

DI

Сар­ком на ме­ки­те тъ­ка­ни-21 дни

Doxorubicin 50 mg/m2 CI-1-ви ден

Ifosphamid 5 g/m2 CI-1-ви ден

Mensa 600 mg/m2 IV бо­лус, по­с­ле 2.5 g/m2 CI  дне­в­но

DVP

Ос­т­ра лим­фо­ци­т­на ле­в­ке­мия (въз­ра­с­т­ни)

Ос­т­ра лим­фо­ци­т­на ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция (при де­ца)

 

 

 

 

 

 

Daunurubicin 45 mg/m2 IV-1-ви до 3 -ти ден ка­к­то и на 14-я ден

Vincristin 2 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 4 се­д­ми­ци

Prednison 45 mg/m2/ PO дне­в­но-от 28-ми до 35-ти ден

Daunorubicin 25 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1, 8, 15  и 22 -ри ден

Prednison 40 mg/m2 РО дне­в­но-1-ви до 29-ти  ден

 

EAP

Га­с­т­ра­лен ; Рак на тън­ки­те чер­ва-21 до 28 дни

Etoposid 120 mg/m2 IV-4-ти до 6-ти ден

Dxorubicin 20 mg/m2 IV-1-ви  и 7-ми ден

Cisplatin 40 mg/m2 IV-2-ри и 8-ми ден

EC

Дре­б­но­к­ле­тъ­чен рак на бе­лия дроб-28 дни

Etoposid 60-100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

с

Carboplatin 400 mg/m2 IV-1-ви ден

или

Carboplatin 100-125 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

EFP

Га­с­т­ра­лен; Рак на тън­ки­те чер­ва-21 до 28 дни

Etoposid 90 mg/m2 IV-1 , 3  и 5-ти ден

Fuorouracil 900 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

Cisplatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 5- ти ден

ELF

Рак на сто­ма­ха-21-28 дни

Etoposid 120 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Leucovrin 150-300 mg/m2 IV-1-ви до 3- ти ден

Fluorouracil 500 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

EMA 86

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия (въз­ра­с­т­ни за ин­ду­к­ция)

Mitoxantron 12 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Etoposid 200 mg/m2 CI-8-ми до 10-ти ден

Cytarbin 500 mg/m2  CI-1-ви до 3-ти и от 8-ми  до 10-ти ден

EP

Аде­но­кар­ци­ном-21 дни

Etoposid 75-100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Cisplatin 75-100 mg/m2 IV-1-ви ден

ESHAP

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 до 28 дни

Methylprednisolon 500 mg/m2 IV/дне­в­но-1-ви до 4-ти ден

Etoposid 40-60 mg/m2 IV-1-ви  до 4-ти ден

Cytarbin 2 g/m2 IV-5-ти ден

Cisplatin 25 mg/m2 CI-1-ви до 4-ти ден

EVA

Лим­фом на Хо­дж­кин-28 дни

Etoposid 100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Vinbastin 6 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 50 mg/m2 IV-1-ви ден

FAC

Рак на гър­да­та-21 дни

Fluorouracyl 500 mg/m2 IV-1-ви ден  и блус на 4, 5 или 8-ми ден

Doxorubicin 50 mg/m2 CI об­ща до­за за 48 или 96 ча­са, ка­то се за­по­ч­ва от 1-ви ден

Cyclophosphamid 500 mg/m2 IV-1-ви ден

FAM

Аде­но­кар­ци­ном, рак на сто­ма­ха-21 дни

Fluorouracyl 600 mg/m2 IV-1, 8, 29  и 36 ден

Doxorubicin 30 mg/m2 IV-1   и 29-ти ден

Mitomycin 10 mg/m2 IV-1-ви ден

FAMe

Рак на сто­ма­ха-10 се­д­ми­ци

Fluorouracyl 350 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден и от 36-ти до 40-ти ден

Doxorubicin mg/m2 IV-1-ви  и 36-ти ден

Semustin 150 mg/m2 PO-1-ви ден

FAMTX

Рак на сто­ма­ха-28 дни

Fluorouracyl 1.5 g/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 30 mg/m2 IV-15-ти ден

Metotrexat 1.5 g/m2 IV-1-ви ден

Leucovorin 20-25 mg PO/6 ч за 8 до­зи-24 ча­са след МТХ.

FAP

Рак на сто­ма­ха-5 се­д­ми­ци

Fluorouracyl 300 mg/m2 IV-1-ви до 5 -ти ден

Doxorubicin 40 mg/m2 IV-1-ви ден

Cisplatin 60 mg/m2 IV-1-ви ден

F-CL (FU / LV)

Ко­ло­ре­к­та­лен рак-4-8 се­д­ми­ци

Fluorouracyl 600 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 6 се­д­ми­ци

Leucovorin-500 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 6 се­д­ми­ци

или

Fluorouracyl 370-600 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Leucovorin 20 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

FED

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-21 дни

Fluorouracyl 960 mg/m2 CI-2-ри  до 4-ти ден

Etoposid 80 mg/m2 IV-1-ри до 4-ти ден

Cisplatin 100 mg/m2 IV-1-ви ден

FL

Рак на про­с­та­та­та-28 дни

Flutamid 250 mg PO през 8 ча­са

с

Leuprolid acetat 1 mg SC дне­в­но

или

Leuprolid depo 7.5 mg IM през 28 де­на

FLe

Ко­ло­ре­к­та­лен рак

Fluorouracyl 450 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден, ка­к­то и на 28-мия ден се­д­ми­ч­но ре­ду­ван с

Levamisol 50 mg PO през 8 ча­са, от 1-ви до 3-ти ден на две се­д­ми­ци за 1 го­ди­на.

FU / LV ви­ж­те F-CL

 

 

FZ

Рак на про­с­та­та­та

Flutamid 250 mg PO през 8 ча­са

Goserelin acetat 3.6 mg SC през 28 де­на

HDMTX

Сар­ком на ко­с­ти­те-2 до 4 се­д­ми­ци

Metotrexat 8-12 g/m2 IV-1-ви ден

Leucovorin 15 mg/m2 PO / IV-през 6 ча­са, 10 до­зи, 30 ча­са слез за­по­ч­ва­не­то на 4 ча­со­ва­та ин­фу­зия с ме­то­т­ре­к­сат.

ICE ви­ж­те MICE

 

 

IE

Сар­ком на ме­ки­те тъ­ка­ни-21 дни

Ifosphamid 1.8 g/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Etoposid 100 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Mensa 360 мг 4 и 8 ча­са след при­ло­же­ни­е­то на Ifosphamid

IfoVP

Ос­те­о­сар­ком при де­ца

Ifosphamid 2 g/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Etoposid 100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Mensa 2 g/m2 IV-1-ви   до 3-ти ден

M-2

Мул­ти­п­ле­на ми­е­ло­ма-5 се­д­ми­ци

Vincristin 0.03 mg/kg (2 mg макс.до­за) IV-1-ви ден

Carmustin 0.5-1 mg/kg IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 10 mg/kg IV-1-ви ден

Melphalan 0.25 mg/kg/24 ч РО от 1-ви од 4-ти ден

Prednison 1 mg/kg/24 ч РО от 1-ви до 7-ми ден по­в­то­ре­на след 14 де­на.

MACOP-B

Не хо­дж­ки­нов лим­фом

Methotrexat 400 mg/m2 IV-1-ви ден на 2-та, 6-та­та и 10-та­та се­д­ми­ца

Leucovorin 15 mg PO през 6 ча­са-6 до­зи, ка­то пър­ва­та е 24 ча­са след ме­то­т­ре­к­са­то­ва­та ин­фу­зия

Doxorubicin 50 mg/m2 IV-през 1-ва­та, 3-та­та, 5-та, 7, 9 и 11-та­та се­д­ми­ца (ка­то ед­но­к­ра­т­на се­д­ми­ч­на ин­фу­зия)

Cyclophosphamid 350 mg/m2 IV-през  1-ва­та, 3-та­та, 5-та, 7, 9 и 11-та­та се­д­ми­ца (ка­то ед­но­к­ра­т­на се­д­ми­ч­на ин­фу­зия)

Vincristin 1.4 mg/m2 IV през 2, 4, 6, 8, 10 и 12-та се­д­ми­ца

Bleomycin 10 U /m2 IV през 4, 9 и 12-та се­д­ми­ца

Prednison 75 mg/kg PO за 12 се­д­ми­ци

MAID

Сар­ком на ме­ки­те тъ­ка­ни-21 до 28 дни

Mensa 1.5-2 g/m2 CI от 1-ви до 4-ти ден

Doxorubicin 15-20 mg/m2 CI-от 1-ви до 3-ти ден

Ifosphamid 1.5-2 g/m2 CI-от 1-ви до 3-ти ден

Dacarbazin 250-300 mg/m2 CI-от 1-ви до 3-ти ден

m-BACOD

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 дни

Methotrexat 200 mg/m2 IV-8-ми и 15-ти ден

Leucovorin 10 mg/m2 PO през 6 ча­са-8 до­зи, 24 ча­са след ин­фу­зи­я­та с ме­тотре­к­сат

Bleomycin 4 U/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 45 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 600 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1 mg/m2 IV-1-ви ден

Dexamethazon 6 mg/m2 /24 ч РО-от 1-ви до 5-ти ден

M-BACOD

 

ка­к­то m-BACOD ка­то ме­то­т­ре­к­сат е в до­за 3 g/m2 IV на  14-тия ден ед­но­к­рат-но

MBC

Рак на вра­та и гла­ва­та-21 дни

Methotrexat 40 mg/m2 IV-5-ти и 15-ти ден

Bleomycin 10 U/m2 IV-1-ви, 8-ми и 15-ти  ден

Cisplatin 50 mg/m2 IV-4-ти ден

MC

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия при въз­ра­с­т­ни, за ин­ду­к­ция-28 дни

Mitoxantron 12 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Cytarbin 100-200 mg/m2 CI-1-ви  до 7-ми ден

MF

Рак на гър­да­та-28 дни

Methotrexat 100 mg/m2 IV-1-ви  и 8-ми ден

Fluorouracyl 600 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден, да­ден 1 час след ме­то­т­ре­к­са­та

Leucovorin 10 mg/m2 IV през 6 ча­са-6 до­зи, ка­то пър­ва­та е 24 ча­са след ин­фу­зи­я­та с ме­то­т­ре­к­сат.

MICE (ICE)

Сар­ком; рак на бе­ли­те дро­бо­ве-28 дни

Mesna 20% от до­за­та на ifosfamid IV пре­ди, 4 и 8 ча­са след ifosfamid

Ifosfamid 2 g/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Carboplatin 300-600 mg/m2 IV-1-ви или 3-ти

Etoposid 60-100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

MINE-ESHAP

Лим­фом на Хо­дж­кин-21 дни

Mesna 1.33 g/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Mesna 500 mg PO-4 ча­са след ifosfamid

Ifosfamid 1.33 g/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Mitoxantron 8 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 65 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

По­в­та­ря се 6 ци­къ­ла и след то­ва се да­ва ESHAP за 3 до 6 ци­къ­ла

mini-BEAM

Лим­фом на Хо­дж­кин-4-7 се­д­ми­ци

Carmustin 60 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 75 mg/m2 IV-2- ри до 5-ти ден

Cytarbin 100 mg/m2 IV-през 12 ча­са, от 2-ри до 5-ти ден

Melphalan 30 mg/m2 IV-6-ти ден

MIV

Не хо­дж­ки­нов лим­фом-21 дни

Mitoxantron 10 mg/m2 IV-1-ви ден

Ifosfamid 1.5 g/m2 IV-1-ви до 3-ти ден за­е­д­но с Mesna

Etoposid 150 mg/m2 IV-6-ти ден

MOP

Мо­зъ­ч­ни ту­мо­ри при де­ца

Ка­к­то МОРР без да се да­ва пре­д­ни­зон

МОРР

Хо­дж­ки­нов лим­фом-28 дни

Mechlomethamin 6 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти  ден

Prednison 40 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

MOPP/ABV

Хо­дж­ки­нов лим­фом-28 дни

Mechlorethamin 6 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-1-ви ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-1-ви до 7-ми ден

Prednison 40 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

Bleomycin 10 U /m2 IV-8-ми ден

Vinblastin 6 mg/m2 IV-8-ми ден

Doxorubicin 35 mg/m2 IV-8-ми ден

MOPP/ABVD

Хо­дж­ки­нов лим­фом

Схе­ми­те МОРР и ABVD се ре­ду­ват все­ки ме­сец

MP

Мул­ти­п­ле­на ми­е­ло­ма-28 дни

Melphalan 8-10 mg/m2 PO-1-ви до 4-ти ден

Prednison 40-60 mg/m2 PO-1-ви до 7-ми ден

MTXCP-PDAdr

Ос­те­о­сар­ком при де­ца

Metrhotrexat 12 g/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Leucovorin 15 mg/m2 IV-1-ви ден през 6 ча­са, 10 ап­ли­ка­ции, ка­то на­ча­ло­то е 4 ча­са след ме­то­т­ре­к­са­то­ва­та ин­фу­зия.

Cisplatin 100 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 37.5 mg/m2 IV-2-ри и 3-ти ден

(МТХ + Ле­в­ко­во­рин се ре­ду­ват на 2 се­д­ми­ци с Ци­с­п­ла­тин + До­к­со­ру­би­цин)

MV

Рак на гър­да­та-6 до 8 се­д­ми­ци

Mytomycin 20 mg/m2 IV-1-ви ден

Vinblastin 0.15 mg/m2 IV-1-ви е 21-ви ден

M-VAC

Рак на пи­ко­ч­ния ме­хур-28 дни

Methotrexat 30 mg/m2 IV-1 , 15 и 22-ри  ден

Vinblastin 3 mg/m2 IV-2, 15 и 22-ри  ден

Doixorubicin 30 mg/m2 IV- 2-ри ден

Cisplatin 70 mg/m2 IV-2-ри ден

MVP

Рак на бе­лия дроб (non small)

Mitomycin  8 mg/m2 IV-1 , 29 и 71  ден

Vinblastin 4. 5 mg/m2 IV-1 5, 22 и 29-ти ден, след то­ва на все­ки 2 се­д­ми­ци

Cisplatin 120 mg/m2 IV-1-ви и 29-ти  ден, след то­ва на все­ки 6 се­д­ми­ци.

MVPP

Лим­фом на Хо­дж­кин-4-6 се­д­ми­ци

Mechlorethamin 6 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Vinblastin 6 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Procarbazin 100 mg/m2 PO-от 1-ви до 14-ти ден

Prednison 40 mg/m2 PO-от 1-ви до 14-ти ден

NLF

Рак на гър­да­та-21 дни

Mithoxantron 12 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 350 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден след ле­в­ко­во­ри­но­ва ин­фу­зия

Leucovorin 300 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

ИЛИ

Mithoxantron 10 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluorouracyl 1  g/m2 CI-1-ви до 3-ти  ден

Leucovorin 100 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

NOVP

Лим­фом на Хо­дж­кин-21 дни

Mitoxantron 10 mg/m2 IV-1-ви ден

Vincristin 2 mg/m2 IV-8-ми ден

Vinblastin 6 mg/m2 IV-1-ви ден

Prednison 100 mg/m2 PO-1-ви до 5-ти ден

OPA

Лим­фом на Хо­дж­кин при де­ца

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1, 8 и 15-ти ден

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви до 15-ти ден

Doxorubicin 40 mg/m2 IV-1-ви и 15-ти ден

OPPA

Лим­фом на Хо­дж­кин при де­ца

Към OPA се до­ба­вя:

Procarbazin 100 mg/m2 PO-1-ви до 15-ти ден

PAC

Рак на ова­ри­и­те/ен­до­ме­т­ри­у­ма-21-28 дни

Cisplatin 50-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 45-50 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 600 mg/m2 IV-1-ви ден

PC

Бе­ло­д­ро­бен рак (недребноклетъчен)-21 дни

Praclitaxel 135 mg/m2 CI-1-ви ден

Carboplatin стан­дар­т­на до­за през 1-я ден

PCV

Ту­мор на мо­зъ­ка-6 до 8 се­д­ми­ци

Lomustin 110 mg/m2 PO-1-ви ден

Procarbazin 60 mg/m2 PO-8-ми  до 21-ви ден

Vincristin 1.44 mg/m2 IV-8-ми  и  29-ти  ден

PFL

Рак на сто­ма­ха, мо­зъ­ка и вра­та-28 дни

Cisplatin 25 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

Fluorouracyl 800 mg/m2 CI-2-ри  до 5-ти или 6-ти ден

Leucovorin 500 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти  или 6-ти  ден

POC

Ту­мор на мо­зъ­ка при де­ца-6 се­д­ми­ци

Prednison 40 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

Methyl-CCNU 100 mg/m2 PO-2-ри ден

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-на 1, 8 и 15-ти ден

ProMACE/cytaBOM

Не хо­дж­ки­нов лим­фом

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви до 14-ти ден

Doxorubicin 25 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 650 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 120 mg/m2 IV-1-ви ден

Cytarbin 300 mg/m2 IV-8-ми ден

Bleomycin 5 U /m2 IV-8-ми ден

Vincristin 1.4 mg/m2 IV-8-ми ден

Mitoxantron 120 mg/m2 IV-8-ми ден

Leucovorin 25 mg/m2 PO-през 6 ча­са, 6 при­е­ма, 24 ча­са слез МТХ

ProMACE

Лим­фом на Хо­дж­кин

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви  до 14-ти ден

Methotrexat 1.5 mg/m2 IV-14-ти ден

Leucovorin 50 mg/m2 IV-през 6 ча­са, 6 при­е­ма, 24 ча­са след МТХ

Doxorubicin 25 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Cyclophosphamid 650 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Etoposid 120 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

ProMACE/MOPP

Лим­фом на Хо­дж­кин

ProMACE се при­ла­га за пре­д­пи­са­ния брой ци­к­ли и след то­ва се за­по­ч­ва с MOPP ци­к­ли­те.

PVB

Рак на те­с­ти­са, аде­но­кар­ци­ном-21 до 28 дни

Cisplatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Vinblastin 0.15-0.4 mg/kg IV-1-ви ± 2 де­на

Bleomycin 30 U  IV-1-ви ден

PVDA

Ос­т­ра лим­фо­ци­тар­на ле­в­ке­мия:  за ин­дук-ция в пе­ди­а­т­ри­я­та

Към VDA се до­ба­вя:

Prednison 40 mg/m2 PO-1-ви до 29-ти ден

PVP-16

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-21 до 28 дни

Cisplatin 60-120 mg/m2 IV-1-ви ден

Etoposid 50-120 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Standford V

Лим­фом на Хо­дж­кин

Mechlorethamin 6 mg/m2 IV-през 1, 5 и 9-та се­д­ми­ца

Doxorubicin 25 mg/m2 IV-през 1, 3, 5, 7, 9 и 11-та се­д­ми­ца

Vinblastin 6 mg/m2 IV-за­е­д­но с До­к­со­ру­би­цин

Vincristin 1.4 mg/m2 IV- през 2, 4, 6, 8, 10 и 12-та се­д­ми­ца

Bleomycin 5 U/m2 IV-за­е­д­но с вин­к­ри­с­тин

Etoposid 60 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри  ден, ка­к­то и през 3, 7 и 11-та  се­д­ми­ца

Predinison 40 mg/m2 PO-през дру­ги­те дни с пре­къ­с­ва­не през 15 де­на

VAC пулс

Сар­ком

Vincristin 2 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 12 се­д­ми­ци

Dactinomycin 0.015 mg/kg IV-1-ви до 5-ти ден през 1 и 13-та се­д­ми­ца

Cyclophosphamid 10 mg/kgV-за 7 де­на по­в­та­ря­но през 6 се­д­ми­ци

VAC стан­дар­тен

Сар­ком (на ме­ки­те тъ­ка­ни)

Vincristin 2 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 12 се­д­с­ми­ци

Datinomycin 0.015 mg/kg IV-1-ви до 5-ти ден, през 3 ме­се­ца

Cyclophosphamid 2.5 mg/kg PO дне­в­но за 2 се­д­ми­ци

VACAdr-ifoVP

Сар­ком при де­ца

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1, 8 и 15-ти ден

Dactinomycin 1.5 mg/m2 IV-1-през се­д­ми­ца

Doxorubicin 60 mg/m2 CI-1-ви ден

Cyclophosphamid 1-1.5 g/m2 IV-1-ви ден

Ifosphamid 1.6-2 g/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Etoiposid 150 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

VAdrC

Сар­ком при де­ца

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1, 8 и 15-ти ден

Doxorubicin 35-60 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 500-1 500 mg/m2 IV-1-ви ден

VAD

Ту­мор на Wilm’s при де­ца

Мул­ти­п­ле­на ми­е­ло­ма, ле­в­ке­мия-4-5 се­д­ми­ци

 

 

 

 

 

 

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но за 10 се­д­ми­ци

за­е­д­но с

Dactinomycin 0.45 mg/kg през 3 се­д­ми­ци

ре­ду­ва­що се с

Doxorubicin 30 mg/m2 IV-през 3 се­д­ми­ци

Vincristin 0.4 mg/m2 CI-1-ви до 4-ти ден

Doxorubicin 9-12 mg/m2 CI-1-ви до 4-ти ден

Dexamethazon 20 mg/m2 PO-1  до 4-ти  ден; 9 до 12 и 17-20-ти ден

 

VATH

Рак на гър­да­та-21 дни

Vinblastin 4.5 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 45 mg/m2 IV-1-ви ден

Thiotepa 12 mg/m2 IV-1-ви ден

Fluoxymesteron 30 mg PO дне­в­но

VBAP

Мул­ти­п­ле­на ми­е­ло­ма-21 дни

Vincristin 1 mg/m2 IV-1-ви ден

Carmustin 30 mg/m2 IV-1-ви ден

Doxorubicin 30 mg/m2 IV-1-ви ден

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви до 4-ти ден

VC

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-6 се­д­ми­ци

Vinorelbin 30 mg/m2 IV-се­д­ми­ч­но

Cisplatin 120 mg/m2 IV-1-ви и 29-ти ден

VCAP

Мул­ти­п­ле­на ми­е­ло­ма-28 дни

Vincristin 1 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 100-125 mg/m2 PO-1-ви до 4-ти ден

Doxorubicin 25-30 mg/m2 IV-2-ри ден

Prednison 60 mg/m2 PO-1-ви до 4-ти  ден

VDA

Ос­т­ра лим­фо­ци­тар­на ле­в­ке­мия при де­ца (ин­ду­к­ция)

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1, 8, 15 и 22-ри ден

Daunorubicin 25 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Aspariginase 10 000 U/m2 IM-2, 4, 6, 8, 10, 12, 15, 17 и 19-ти  ден

VDP

Ма­ли­г­не­на ме­ла­но­ма-21 до 28 дни

Vinblastin 5 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

Dacarbazin 150 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Cisplatin 75 mg/m2 IV-5-ти ден

VIP

Рак на те­с­ти­си­те-21 дни

Vinblastin 0.11 mg/kg IV-1-ви и 2-ри ден

или

Etoposid 75 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

за­е­д­но с

Ifosphamid 1.2 g/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

Cisplatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 5-ти ден

Mesna 400 mg/m2 IV-15 ми­ну­ти пре­ди ифо­с­фа­мид

Mesna 1.2 g/m2 CI-1-ви до 5-ти  ден

VIP-1

Рак на бе­лия дроб (дребноклетъчен)-28 дни

Ifosphamid 1.2 g/m2 IV-1-ви до 4-ти  ден за­е­д­но с Mesna

Cisplatin 20 mg/m2 IV-1-ви до 4-ти  ден

Etoposid 37.5 mg/m2 PO-1-ви до 24-ти ден

VIP-2

Рак на бе­лия дроб (недребноклетъчен)-28 дни

Ifosfamid 1-1.2 g/m2 IV-1-ви ден за­е­д­но с Mesna

Cisplatin 100 mg/m2 IV-1-ви и 8-ми ден

Etoposid 60-75 mg/m2 IV-1-ви до 3- ти ден

VM

Рак на гър­да­та-6 до 8 се­д­ми­ци

Mitomycin 10 mg/m2 IV-1-ви и 28-ми ден за 2 ци­къ­ла, след то­ва са­мо 1-ви ден

Vinblastin 5 mg/m2 IV-1, 14, 28 и 42-ри ден за 2 ци­къ­ла, след то­ва са­мо 1 и 21 ден

V-TAD

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-за ин­ду­к­ция

Etoposid 50 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

Thioguanin 75 mg/m2 PO-през 12 ча­са от  1-ви до 5-ти ден

Daunorubicin 20 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

Cytarbin 75 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

5 + 2

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-ре­ин­ду­к­ция

Cytarbin 100-200 mg/m2 CI-1-ви до 5-ти ден

за­е­д­но с

Daunorubicin 45 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

или

Mitoxantron 12 mg/m2 IV-1-ви и 2-ри ден

7 + 3

Ос­т­ра ми­е­ло­ци­т­на ле­в­ке­мия-ин­ду­к­ция

Cytarbin 100-200 mg/m2 CI-1-ви до 7-ми  ден

за­е­д­но с

Daunorubicin 30-45 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

или

Idarubicin 12 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

или

Mitoxanton 12 mg/m2 IV-1-ви до 3-ти ден

8 в 1

Ту­мор на мо­зъ­ка при де­ца

Methylprednisolon 300 mg/m2 -1-ви ден

Vincristin 1.5 mg/m2 IV-1-ви ден

Methyl CCNU 75 mg/m2 PO-1-ви ден

Procarbazin 75 mg/m2 PO-1-ви ден

Hydroxyurea 1.5-3 mg/m2 PO-1-ви ден

Cisplatin 60-90 mg/m2 IV-1-ви ден

Cytarbin 300 mg/m2 IV-1-ви ден

Cyclophosphamid 300 mg/m2 IV-1-ви ден

или

Dacarbazin 150 mg/m2 IV-1-ви ден

VIC ви­ж­те CVI

 

 

 

Общи данни

Около 100 години преди да бъде открит ренин, бе описано от R Tigerstedt и P G Bergmann, че системата свързана с кръвното налягане в тялото води началото си от бъбреците. Преди 60 години H Goldblatt's group демонстрира, че хипертония може да се генерира от констрикция на една ренална артерия, процедура използвана през 40-ти години за стимулиране на рениновата продукция от исхемичен бъбрек. Последва постепенно разкриване на елементите изграждащи ренин-ангиотензиновата система. През 1970г се появи първото наблюдение, че Ангиотензин ІІ уврежда сърцето и бъбреците и че пациенти с повишена ренинова активност са с повишен риск за развитие на инсулт и миокарден инфаркт.

Базисното разбиране на ренин-ангиотензиновата система (RAS) е предпоставка за ефикасен клиничен мениджмънт не само на хиперензивните пациенти, но и на част от кардиоваскуларните проблеми. Допреди 10 години на RAS бе гледано като на изолирана хормонална контролираща васкуларния тонус. Натрупаните през годините познания трансформираха тези данни до познанията за RAS като вездесъщ телесен орган. Това повлия целуларната генетика и биохимия, които я свързаха с други метаболитни пътища включително коагулацията, простагландините и автономната нервна система.

Ренин представлява кисела протеаза секретирана от стената на аферентните бъбречни артериоли (т.нар. юкстраглумерулен апарат) в резултат на различни стимулатори като намалена ренална перфузия, спад в плазмените Na нива, както и повишена активност на симпатикусовата нервна система. Ренин конвертира циркулиращия Ангиотинзиноген (алфа 2 плазмен протеин с м.т. 60 kD, синтезиран в черния дроб) до биологично неактивния плазмен декапептид Ангиотенизн І. Хепаталната синтеза на Ангиотензиноген е увеличена при системни инфекции и възпаления, което подсказва все още неизяснена връзка между тези състояния и RAS. Ангиотензин конвертиращия ензим (ACE) представлява цинк (Zn) металопептидаза, която катализира хидролитичното премахване на 2 карбокси терминални аминокиселини, който процес води до трансформацията на Ангиотензин І до октапептида Ангиотензин ІІ (АІІ), който функционира като циркулиращ хормон. Ангиотензин І може да бъде конвертиран до неактивни протеини от неренинните ензими тонин и катепсин.

Трябва да се отбележи че реакцията катализирана от ACE е много по-комплексна от описаната, като в нея участват и химаза,катапепсин G, аминопептидаза А и аминопептидаза N. Аминопептидаза А хидролизира аспартатния N-терминал на Ангиотензин ІІ при което се образува Ангиотензин ІІІ,същия ензим хидролизира аргининовия N-терминал на Ангиотензин ІІІ с последващо образуване на Ангиотензин ІV.

От друга страна протеазния ензим химаза катализира образуването на Ангиотензин ІІ от Ангиотензин І чрез ACE-независим метаболитен път, чиято активация в хода на терапията с ACE инхибитори е най-вероятната причина за необходимостта от ползване на по-високи дози и евентуално за тахифилаксията в хода на терапията с АСЕ инхибитори.. 

За разлика от другите металопротеази, X-ray структурата на ACE е неизвестна. Предполагаемото място на свързване на ACE с Ангеотензин І е конструирано по аналогия на мястото на свързване на карбоксипептидаза А. Този модел съдържа цинков катион, който взаимодейства със серен анион и кисел хидроген, което формира хидрогенната връзка на азотния оксиген.   

Независимо от тази системна хормонална RAS има и локална паракринна RAS, която съществува от край до край в стената на кръвоносните съдове и паренхимните клетки вероятно във всички органи. Високи циркулиращи плазмени нива на ACE се асоциират с високи плазмени нива на PAI-1 (инхибитор на плазминогеновия активатор-1), главния инхибитор на фибринолизата в циркулацията.

Полиморфизма на ACE гените се изразява с алелна честота (I/D), при което I=44% и D=56%. Използвайки наследството на Мендилсон вероятността за генотипните вариации ще бъде: DD=36%,D/I=44% и I/I=24%. Плазмената ACE концентрация на (IU/L) при пациенти с D алел е по-висока от тази при пациенти с I алел – D/D=18 IU/L, D/I=14.5 IU/L и I/I=11 IU/L. Наличието на D алел се асоциира с повишен риск от развитие на: миокарден инфаркт,LVH,исхемична или идиопатична кардиомиопатия,ИБС,захарен диабет и диабетна нефропатия.

ACE е отговорен и за инактивацията на брадикинин. Този ензим участва в различни процеси включително повишаване нивата на азотния окис и други субстанции подпомагащи вазодилитацията; в инхибирането на тромболизата и вероятно в антисклеротични процеси. Повишените брадикининови нива в резултат на ACE  инхибирането е причина за най-честата странични реакция на ACE инхибиторите – кашлицата.

     Класическото действие на АІІ върху васкулатурата е директната мощна вазоконстрикция. В допълнение АІІ притежава индиректна вазоконстркторна активност чрез увеличаване активността на симпатикусовата система. Във васкуларната гладка мускулатура АІІ стимулира нейната пролиферация и промотира други проатеросклеротични механизми. АІІ също може да промотира руптурата и тромбозиса на атеросклеротични плаки чрез различни механизми, при които се увеличава активизацията на плаката и се индуцират елементи на тромботичната каскада. В миокарда АІІ намаля еластичността и индуцира пролиферация на фибробластите, което може да причини диастолична дисфункция асоциирана с хипертония. Чрез повлияване на миоцитната ДНК експресия, АІІ индуцира миоцитна хипертрофия и целуларна дисфункция. Този процес се манифестира клинично като хипертензивна кардиомиопатия или като ремоделиране след миокарден инфаркт. Миокардното повлияване от RAS е медиирано винаги от локално тъканната RAS.  Чрез реналните си ефекти АІІ повлиява водната и натриева хомеостаза, главно чрез индукция на алдостероновата секреция от надбъбречния кортекс. Има няколко механизма по които RAS повлиява реналната функция. Един от най-важните е директната вазоконстрикция на еферентните артериоли, чиито тонус е главния фактор в поддържането на гломерулния пресорен градиент. Чрез смекчаване вазоконстрикцията на еферентните аретриоли, което води до понижаване на повишеното гломерулно налягане ACE инхибиторите предодвратяват диабетната нефропатия. Този ефект обаче може да доведе до влошаване на реналната функция при малък брой пациенти, които са независими от повишеното гломерулно налягане. АІІ стимулира симпатикусовата нервна система и инхибира вагуса.

На целуларно ниво АІІ повлиява най-малко 2 различни рецепторни субтипа (принадлежашти към суперфамилията на G-свързаните протеини): losartan инхибиращия се рецептор (AT1) и losartan интезифициращия се рецептор (AT2). АТ1 се подразделя на АТ1а и АТ1b без да има фармакологична разлика между тях. АТ1 рецепторите са локализирани в бъбреците, сърцето, гладката мускулатура, мозъка, надбъбречните жлези, тромбоцитите, адипоцитите и плацентата. АТ2 рецепторите са важни за развитието на фетуса, но след раждането техния брой драстично намалява, при възрастните тези рецептори са представени с ниски нива главно в утеруса, адреналините жлези, централната нервна система, сърцето (кардиомиоцитите и фибробластите), както и в бъбреците.

Съвременните изследвания в областта на ангиотензиновата физиология показват наличието и на други ангиопептид специфични рецептори с различни от физиологичните качества на традиционните АІІ рецептори.

Guillemette,G Servant,Laporte, S.A.,Porodin, J  и съавтори през 1998г идентифицират контактната част между АІІ и неговите рецептори. Използването на радиоактивен фотосензитивен аналог на АІІ е показало, че N-терминалната част на АІІ взаимодейства с екстрацелуларния край на АТ2 рецептора и с втората екстрацелуларна бримка на АТ1 рецептора, докато С-терминалния край на АІІ взаимодейства с третия транс мембранен домейн на АТ2 и със седемнадесйтия трансмембранен домейн на АТ1 рецептора.

RAS може да бъде блокирана по няколко начина:

блокиране действието на ренин

блокиране конверсията на Ангиотензин І до Ангиотензин ІІ – ACE инхибитори.

блокиране действието на АІІ върху неговите рецептори – АІІ антагонисти или блокери.

използване на вазопептидазни инхибитори.

Рениновите инхибитори действат като субстрати на ренин, но не се хидролизират от него. Те са пептидни съединения най-известното от които е Pepstatin – не се използват рутинно в клиничната практика.

Както споменахме по-горе ангиотензин конвертиращия ензим е екзопептидаза, която действа чрез премахване на две карбоксил-терминални аминокиселини от различни пептидни субстрати вкл. Ангиотензин І. Двете главни действия на този ензим е конверсията на Ангиотензин І до активен Ангеотензин ІІ и инактивацията на брадикинин. Първият нетоксичен орален АСЕ инхибитор, Каптоприл, бе въведен в клиничната практика в края на 70-те години. При следващите АСЕ инхибитори сулфхидрилната група на Каптоприл бе заместена от фосфорилна с цел промяна в скоростта и продължителността на ефекта. Някои АСЕ инхибитори (Enalapril, Fosinopril) са пролекарства и трябва да бъдат конвертирани до активен метаболит. Елиминацията на повечето АСЕ инхибитори е ренална, поради което се налага промяна в дозировката при наличие на ХБН. Някои АСЕ инхибитори повлияват в по-голяма степен тъканната RAS отколкото системната. От теоретична гледна точка АСЕ не е предпочитана таргета за блокиране на ренин-ангиотензиновата система, защото ензима разцепва и пептиди различни от Ангиотензин І. Липсата на специфичност е причина за някои от по-често срещаните странични ефекти на АСЕ инхибиторите, като кашлица и ангиоедем. С появата на АСЕ инхибиторите започнаха изследвания за намиране на алтернативни пътища на по-специфична блокада на RAS. Ренин е по-специфичен ензим от АСЕ и би бил идеалната таргета, но за съжаление както споменахме добри кандидати за клинична употреба все още няма. Повечето изследвания се насочиха към развитието на нов клас специфични, непептидни, орално активни Ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

Понастоящем съществуват шест орално активни АТ1 рецепторни антагонисти (Losartan, Valsartan, Irbesartan, Candesartan cilexetil, Telmisartan и Eprosartan). Други се намират в процес на изследване.  Общ признак на всички представителни е компетитивния антагонизъм с много бавна дисоциация от рецептора. Друга особеност на този клас препарати, за щастие без клинично значение, защото в практиката не се използват подобни дози е свойството за предизвикване на “непреодолима блокада”. Чрез предотвратяване свързването на АІІ към АТ1 рецепторите този клас препарати релакасират гладката мускулатура и промотират вазодилитация, увеличават реналната екскреция на соли и вода, редуцират плазмения обем и намалят целуларната хипертрофия. АІІ инхибиторите са липид неутрални което е тяхно предимство при лечението на пациенти с хиперлипидемия. Хипотония развиваща се след прием на първата доза от тези препарати се наблюдава рядко за разлика от АСЕ инхибиторите. АІІ инхибиторите не променят стойностите на сърдечната честота и не предизвикват rebound хипертония след прекратяване на приема им. Комбинираната употреба на АСЕ инхибитори и АІІ антагонисти е безопасна за употреба, ефекта от комбинацията е супраадитивен по отношение подобряването на системната и коронарна хемодинамика и индиферентен по отношение забавяне прогресията на ренално заболяване.   

Вазопептидазните инхибитори са нова ефикасна стратегия за лечение на кардиоваскуларни заболявания, включително хипертония и сърдечна недостатъчност. Те представляват прости молекули, които едновременно инхибират два ключови ензима заангажирани в регулацията на кардиоваскуларната функция: неутралната енодпептидаза (NEP) и АСЕ. NEP е ензим, който метаболизира вазодилалаторните пептиди, като натриуретичните пептиди (атриалния, мозъчен и калций-активизиращата се неутрална протеаза), adrenomedullin и бадикинин. Най-известния представител в клинична употреба е Omapatrilat – орално активен, дългодействащ, селективен компетитивен инхибитор на NEP и ACE. Друг представител на този клас лекарства, Samipetrilat (Chiron) е в процес на клинични изследвания. 

Пред клинична фармакология

Този клас препарати предизвикват доза-зависимо отслабване на пресорния отговор на АІІ и редуцират кръвното налягане при животински модели на хипертония. Те също редуцират сърдечната хипертрофия и подобряват хемодинамиката при животински модели а сърдечна недостатъчност. Приложението им увеличава натриевата екскреция и диурезата, понижават степента на протеинурията и редуцират глумерулосклурозата при плъхове с ХБН. Приложението на АІІ антагонистите при животински модели на шок забавя настъпването на срива в циркулацията.

Клинична фармакология

АІІ рецепторните антагонисти са с установена ефикасност при лечение на лека, средно тежка и тежка степен на хипертонична болест. Всички представители понижават кръвното налягане независимо от пола, възрастта и расата на пациентите. Доза зависимо понижаване на кръвното налягане се наблюдава само при някои представители, докато доза-зависима редукция хипотония се наблюдава от приложението на всички представители при нормотензивни пациенти. Кръвното налягане става натрий зависимо, когато ренин-ангиотензиновата система е блокирана поради което диуретиците често се комбинират с АСЕ инхибиторите. Подобно комбиниране на тиазидни диуретици и АІІ рецепторни антагонисти има за последствие допълнително понижаване на кръвното налягане. Налични са понастоящем следните комбинации за Lorastan (Hyzaar, Cozaar Plus), Valsartan (Codiovan) и Irbesartan (Coaprovel, Karvezide).

Показания

Лечение на хипертония – използват се всички  представители.

Лечение на сърдечна недостатъчност

Лечение на протеинурия

Странични реакции

Обобщено: ангиоедем, абдоминална болка, алопеция, анемия, ангиоедем, азотемия, кашлица, диария, сънливост, елевация на трансаминази, главоболие, хепатит, хиперкалемия, ортостатична хипотония, импотентност, гадене/повръщане, повишена уморяемост, синкоп, тератогенеза, левкопения, неутропения, повишена склонност към развитие на вирусни инфекции, тромбоцитопения, хиперкалемия, макулопапуларни обриви.

Ангиоедем – теоретично Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти имат по-малък потенциал в сравнение с АСЕ инхибиторите да предизвикат развитие на ангиоедем, защото не предизвикват акумулация на кинини. Обаче някои пациенти развиват ангиоедем при прием на Ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, най-честите съобщения са след прием на Irbesartan, Losartan и Valsartan. Клиницистите трябва да имат предвид възможността от развитие на тази компликация в хода на терапията.

Ортостатична хипотония – при пациенти с активизирана ренин-ангиотензинова система (обем или натрий изчерпани) симптоматична хипотония може да се наблюдава в началото на приложението на Ангиотензин ІІ рецепторните антагонтисти (т.нар.първодозова ортостатична хипотония), честотата на тази странична реакция е около 0.04% репрезентативно за повечето представители на този клас препарати. Ако се налага приложението на тези препрати при тази популация пациенти предварително трябва да се коригират плазмения обем и/или натриевите нива. Трансмитентния хипотензивен отговор не е противопоказание за по-нататъшно приложение на препаратите, което може да продължи след стабилизиране на кръвното налягане. Ортостатична хипотония се наблюдава като изключение при употребата на Candesartan и Eposartan,

Хематологични промени – слабо намаление на различни видове формени елементи на кръвта може да се наблюдава в хода на терапията с този клас препарати. Тези промени рядко имат клинично значение.

Кашлицата е добре описана странична реакция при прием на АСЕ инхибитори. За поява на кашлица в хода на терапията се съобщава също и при употреба на Ангиотензин ІІ антагонисти, но честотата е по-ниска от тази на АСЕ терапията (средно 4%).

За поява на ексфолиативен дерматит на ръцете и хемолиза се съобщава при пациенти приемащи Losartan.

За развитие на импотентност съобщават 0.4% от мъжете приемащи Ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

Има единични съобщения за развитие на хиперкалемия в хода на терапията с този клас препарати.

Лекарствата повлияващи ренин-ангиотензиновата система се асоциират с развитие на неонатални абнормалии, ако се прилагат при жени във втория и третия триместър на бременността. Феталните абнорламалии включват: хипотония, неонатална хипоплазия, реверзибилна или не ренална недостатъчност, олигохидроамниоза и вътреутеринна смърт.

Противопоказания

Обобщено: хепатални заболявания, бременност, кърмене, хиповолемия, билатерална стеноза на реналната артерия, хирургични интервенции, сърдечна недостатъчност.

Хепатални заболявания – този клас препарати трябва да употребяват с внимание при пациенти с хепатални заболявания. Около 80% от Irbesartan се елиминират билиарно като irbesartan или irbesartan glucuronide, не се налага промяна в дозировката на препарата, но е препоръчително индивидуализация на дозата при наличие на чернодробна недостатъчност. Пациенти с билиарна обструкция и тежкостепенна хепатална недостатъчност имат повишени плазмени нива на Telmisartan и Valsartan (до 2 пъти) в сравнение с пациенти с нормална хепатална функция, което налага внимателен мониторинг на плазмените нива в тези случаи

Нарушена ренална функция – този клас препарати трябва да се използват с особено внимание при пациенти чиято ренална функция е критично зависима от състоянието на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (пациенти със сърдечна недостатъчност и др.) АСЕ инхибиторите и антагонистите на ангиотензин ІІ рецепторите могат да повишат плазмения креатинин при чувствителни пациенти от тази група. Въпреки, че стойностите на серумния креатинин се връщат към нормата при повечето пациенти без да се налага прекъсване на терапията, азотемия прогресивна азотемия и рядко ренална недостатъчност могат да се наблюдават при тези пациенти. Приложението на АСЕ инхибиторите се асоциира с развитието на азотемия при пациенти с билатерална стеноза на реналните артерии, при все че няма наблюдения с инхибиторите на Ангиотензин ІІ рецепторите се налага внимателен мониторинг на пациента при използването им в този случай.

При пациенти подлежащи на голяма хирургична операция с използване на анестетици понижаващи кръвното налягане, Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти ще потенциират хипотонията, поради което трябва да се използват с особено внимание преди операции. Ако в хода на хирургичната операция се наблюдава потенцииране на хипотонията поради блокада на Ангиотензин ІІ рецепторите корекцията на кръвното налягане трябва да се извърши чрез увеличаване на циркулиращия флуиден обем.

Ангиотензин ІІ блокадата теоретично може да доведе до повишаване на серумния калций чрез блокиране на алдостероновата секреция поради което наличието на съществуваща хиперкалемия преди употребата на този клас препарати е противопоказание за употребата на този клас препарати до коригиране на метаболитните отклонения.

Бременност – FDA категория С при употреба през първия триместър и категория D при употреба през втория и третия триместър за всички представители.

Лактация – категория четвърта.

Лекарствени взаимодействия

Антихипертензивни препарати – този клас препарати потенциират антихипертензивния капацитет на другите антихипертензивни препарати или диуретици ако се употребяват едновременно. Това взаимодействие може да е желано, но дозировките трябва да се индивидуализират.

Глогът, Crataegus laevigata може да намали периферното съпротивление, което да доведе до допълнителна редукция на кръвното налягане при пациенти приемащи тази билка и Ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

WarfarinCandesartan намаля плазмените му концентрации с 7%, но това не повлиява стойностите на протромбиновото време.

Eposartan, Candesartan не се метаболизират чрез цитохром Р 450 изоензимите, поради което не се наблюдават лекарствени взаимодействия породени от заангажирането на тези ензими.

Употребата на Eposartan и калий съхраняващи диуретици или субстанции съдържащи калий може да доведе до поява на хиперкалемия.

Losartan и Irbesartan, подобно на фенитоин и S-warfarin е субстрат на CYP 2C9 изоензима, поради което инхибиторите на този изоензим, които са известни с инхибиторното си въздействие върху фенитоин ще антагонизират действието и на тези препарати.   

Telmisartan не се метаболизира от P450.

Fluconazol е мощен инхибитор на CYP2C9 изоензима и може да инхибира конверсията на Losartan до неговия по-активен метаболит Е-3174 обаче, приложението на Fluconasol не повлиява фармакокинетиката на Eposartan, който не се метаболизира от цитохром P450 хепаталната система.

Има единично съобщение, че Losartan увеличава плазмените нива на лития. Предполагаемия механизъм е подобен на взаимодействието на АСЕ инхибиторите с натиурезата, водещ до повишена реабсорбция на литий. При пациенти приемащи литий и Losartran трябва да бъдат монитори рани за признаци на потенциална литиева токсичност.

Rifampin сигнификантно индуцира метаболизма на Losartan, което води до намален плазмен полу-живот на препарата.

Няма съществени фармакокинетични взаимодействия на Valsartan и други лекарства.

Candesartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Препаратът се приема орално като Candesartan cilexil, който бързо и напълно се биоактивизира чрез хидролиза по време на абсорбцията си в храносмилателната система до Candesartan, чиято абсолютна бионаличност е около 15%. Пикови плазмени концентрации се наблюдават 3-4 часа след приема на оралната доза. При пациенти с тежко степенна ренална недостатъчност (CrCl под 30 мл/мин) плазмените нива на Candesartan са два пъти по-високи от тези при пациенти с нормална ренална функция. При използване на единичен или мултиплен прием фармакокинетиката на Candesartan е линеарна до прием на 32 мг Candesartan cilexil. Свързването с плазмените протеини на Candesartan е над 99%. Лекарството подлежи на минимален хепатален метаболизъм чрез О-деметилация до неактивен метаболит. Около 26% от приетата доза Candesartan се екскретира в  непроменен вид чрез урината. Candesartan cilexil се елиминира чрез урината (33%) и чрез фецеса (67%). Елиминационния полу живот на Candesartan е 9-12 часа. Понижаването на кръвното налягане е доза зависимо при прием на Candesartan в границите на 2-16 мг. Около 7 дни след редовния прием на Candesartan пресорния ефект на Ангиотензин ІІ се инхибира с около 50%. Този ефект продължава до 24 часа след приема на последната доза. При някои пациенти пълен антихипертензивен ефект на препарата се наблюдава след две до четири седмичен редовен прием.

ü       Дозировка

Препаратът може да се приема преди или, след или по време на хранене.

Първоначалната доза е 16 мг орално веднъж дневно.

Ако се предполага, че пациента е обем изчерпан (приемащи диуретици, както и такива с ХБН) първоначалната доза е 8 мг веднъж дневно.

Поддържащата доза варира от 8 до 32 мг дадени веднъж или два пъти дневно.

В хода на лечението трябва да се коригира плазмения обем и електролитния статус на пациента.

Не са налага промяна на дозировката при възрастни пациенти.

Ефикасността и безопасността на терапията с Candesartan при деца и подрастващи не е установена.

Максималната дневна доза е 32 мг.

Пациенти с хепатална недостатъчност – не се налага промяна в дозировката на препарата.

Пациенти с ренална недостатъчност – Candesartan е добре поносим при пациенти лека до средна степен на ренална недостатъчност. При пациенти с тежко степенна ХБН се изисква използване на по-ниска начална дозировка (8мг).

Интермитентна хемодиализа – Candesartan се елиминира чрез хемодиализа, в тези случаи също се изисква използването на по-ниска начална доза (8 мг).

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

4 мг таблетки

Atacand

 Производител: Asta Merck Inc, опаковка по 30 броя.

8 мг таблетки

Atacand

 Производител: Asta Merck Inc, опаковка по 30 броя.

Candesartan cilexil

 Производител: Asta AB, опаковка по 50 000 /петдесет хиляди/ броя.

Catacand

 Производител: Astra Zeneca LP, опаковки по 30 броя.

16 мг таблетки

Atacand

Производител: Asta Merck Inc, опаковка по 30 броя.

Cadesartan cilexil

Производител: Asta AB, опаковка по 50 000 /петдесет хиляди/ броя.

Catacand

 Производител: Astra Zeneca LP, опаковки по 7, 30 и 100 броя.

32 мг таблетки

Atacand

 Производител: Asta Merck Inc, опаковка по 30 броя.

Candesartan cilexil

 Производител: Asta AB, опаковка по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ броя.

Eposartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Eposartan се прилага орално. Абсорбцията е бърза, пикови серумни концентрации се наблюдават 1-2 часа след приема на първата доза. Храната забавя абсорбцията на препарата и предизвиква вариабилни промени в бионаличността (в границите на 25%), което обаче не предизвиква сигнификантни промени в действието на препарата. Бионаличността на Eposartan е 13% при прием на единична доза от 300 мг. При пациенти си хепатални заболявания както и тези с ХБН (CrCl под 60 мл/мин) се наблюдават пикови плазмени концентрации от Eposartan. Свързването на препарата с плазмените протеини е около 98%.

Eposartan няма известни активни метаболити. Лекарството се конюгира частично с глюкоронова киселина и се екскретира чрез жлъчката и урината. Око количествата елиминирани чрез урината около 80% са непроменен Eposartan, а останалите 20% са глюкоронидни метаболити. Елиминационния полу-живот  на Eposartan е 5-9 часа  Steadystste концентрациите се наблюдават в края на първия ден от приема на препарата. Максимален антихипертензивен ефект се постига обикновено след триседмичен редовен прием.

При възрастните пациенти се наблюдават по-високи плазмени нива и пролонгиран полу-живот.

ü       Дозировка

За лечение на хипертония, самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни препарати.

Възрастни – първоначално 600 мг орално веднъж дневно като моно терапия при еуволемични пациенти. Дозировката се адаптира в зависимост от клиничния отговор. Обикновено дозировката варира между 400-800 мг дневно приложени в един или два равнодозови приема. В хода на лечението трябва да се коригира плазмения обем и/или електролитното равновесие.

Не се налага промяна на дозировките използвани при гериатричните пациенти.

Ефикасността и безопасността на терапията с Eposartan не е установена при деца и подрастващи.

Максималната дневна доза е 800 мг.

Не се налага промяна на дозировката на препарата при пациенти с ренална или хепатална недостатъчност.

Eposartan се елиминира слабо чрез хемодиализа.

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

200 мг таблетки

Teveten

Производител: SmithKline Beecham, опаковка по 28 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

300 мг таблетки

Teveten

Производител: Solvay Pharmaceutical, опаковка по 28 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

 400 мг таблети

Teveten

Производител: Solvay Pharmaceutical, опаковка по 28 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

Irbesartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Irbesartan се прилага орално. Пиков ефект върху диастоличното и систоличното налягане се наблюдава 3-6 часа след приложението на препарата, при 70-80% от пациентите.

След орално приложение абсорбцията е бърза и пълна. Абсолютната бионаличност е 60-80%, храната не повлиява тези стойности. Фармакокинетиката на Irbesartan е линеарна при използване на терапевтични дози, антихипертензивния отговор е нелинеарен, при увеличаване на дозата не се наблюдава съизмерим антихипертензивен ефект.

Свързването с плазмените протеини е около 90%, предимно с албумин и алфа-1 кисел гликопротеин, свързването с формените елементи на кръвта е незначително. Изследванията при животни показват, че Irbesartan преминава слабо през кръвно-мозъчната бариера и плацентата. Основното лекарство се метаболизира чрез глюкоронидна конюгация и оксидация. In vitro изследванията показват, че Irbesartan се оксидира предимно чрез цитохром P450 2C9 изоензима, метаболизма през 3А4 е незначителен.  

След орално или венозно приложение на радиомаркиран Irbesartan около 80% от приетото количество циркулира като Irbesartan в непроменен вид. Главния циркулиращ метаболит е неактивен Irbesartan глюкоронид, чиято екскреция е билиарна и ренална. Irbesartan и неговите метаболити се елиминират предимно чрез фецеса (около 80% от приетата доза) и чрез урината. Елиминационния полу-живот на Irbesartan е 11-15 часа.

Фармакокинетиката на препарата не се повлиява от пола, расата, наличието или не на ХБН или чернодробна недостатъчност. 

Не е изследвано действието на Irbesartan при тежко степенна чернодробна недостатъчност.

ü       Дозировка

За лечение на хипертония:

Възрастни: орално, 150 мг веднъж дневно при еуволемични пациенти. При хиповолемия се използват 75 мг веднъж дневно. За постигане на оптимален антихипертензивен ефект дневната доза може да се увеличи на 300 мг веднъж дневно и/или да се добави малка доза диуретик (12.5 мг Хидрохлортиазид). Желателно преди приложението на препарата ако е необходимо, да се коригира плазмения обем на пациента.

Приложението на Irbesartan при деца и подрастващи не е изследвано.
Максималната дневна доза при възрастни. е 300 мг.

Не се налага промяна в дозировката при пациенти с ренална/хепатална недостатъчност.

Irbesartan  не се елиминира чрез хемодиализа.

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

75 мг таблетки

Avapro

 Производител: Bristol Myers Squibb CO, опаковка по 7, 30, 90 и 500 броя.

Aprovel

Регистрирана в България лекарствена форма. Производител: Sanofi Pharma Bristol-Myers Squibb SNC, опаковка по 28, 56 и 98 броя.

150 мг таблетки

Avapro

Производител: Производител: Bristol Myers Squibb CO, опаковка по 7, 30, 90 и 500 броя.

 Производител: Murfreesboro Pharmaceutical Nursing Supply, опаковка по 29 броя.

Aprovel

Регистрирана в България лекарствена форма. Производител: Sanofi Pharma Bristol-Myers Squibb SNC, опаковка по 28, 56 и 98 броя.

300 мг таблетки

Avapro

Производител: Bristol Myers Squibb CO, опаковка по 30, 90 и 500 броя.

Aprovel

Регистрирана в България лекарствена форма. Производител: Sanofi Pharma Bristol-Myers Squibb SNC, опаковка по 28, 56 и 98 броя.

Losartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Losartan се абсорбира добре, но подлежи на first-pass метаболизъм. Системната бионаличност е около 35%, около 14% от приетата доза се карбоксилира в черния дроб до активен метаболит. Оралната бионаличност е два пъти по-висока при пациенти с хепатални увреди. Фармакокинетиката на Losartan и неговия активен метаболит е линеарна до приложението на доза от 200 мг, но антихипертензивния отговор е нелинеарен. Пикови концентрации на Losartan се наблюдават 1 час след приложението на препарата, а на активния метаболит след 3-4 часа. Максималните плазмени концентрации на Losartan и неговия активен метаболит са сходни.  

Храната намаля абсорбцията на Losartan  с около 10%. Losartan и неговия активен метаболит имат висок афинитет към плазмените протеини, главно албумин. Свободната фракция на Losartan е 1.3% от приетата доза, а на активния метаболит 0.2%. Losartan не преминава през кръвно мозъчната бариера. Биотрансформацията се осъществява чрез цитохром P450 2C9 и 3А4.

Тоталния плазмен клирънс на Losartan е с 50% по-нисък от при пациенти с хепатална недостатъчност, което налага промяна в дозировката при тези пациенти. Около 35% от приетата доза се екскретира ренално, от тях 4% са под формата на неметаболизиран Losartan. Около 60% от дозата се елиминира чрез фецеса.

При пациенти с ренална недостатъчност (креатининов клирънс под 30 мл/мин) максималните плазмени концентрации на препарата са с 50% по-високи, а при анефрични пациенти те са удвоени. Нито Losartan, нито активния му метаболит не се елиминира чрез хемодиализа.

Терминалния плазмен полу-живот на Losartan е около 2 часа, а на активния метаболит 6 часа, при пациенти без ренални проблеми.

Максималната ефективност на терапията с Losartan се настъпва през първата седмица на терапията, при все че някои изследвания сочат за настъпване на максимален ефект периода втора трета седмица.

ü       Дозировка

За лечение на хипертония самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни препарати.

Възрастни, орално, първоначално 50 мг веднъж дневно, ако пациента не е обем изчерпан. Поддържащата доза варира в границите на 25-100 мг  дневно, дадени в един или два равнодозови приема. Максимален ефект от лечението се наблюдава през 2-3 седмица. Ако се желае допълнително повишаване на ефекта от терапията при използване но дневни дози над 50 мг може да се добави диуретик, обикновено 12.5 мг Хидрохлортиазид на 50 мг Losartan, обикновено това води до допълнителна редукция на кръвното налягане с 50%. По време на терапията трябва да се коригира плазмения обем на пациентите, както и да се намали приема на натрий. 

Гериатрични пациенти: не се налага промяна в горепосочените дозировки.

Деца и подрастващи: ефикасността и безопасността на терапията с Losartan при тази категория пациенти не е установена. 

За лечение на хронична конгестивна сърдечна недостатъчност.

Възрастни, орално, първоначално 12.5 мг веднъж дневно. Постепенно дозата се титрира до постигане на прием от 50 мг дневно. Приложението на Losatan повлиява благоприятно едновременно хуморалните и хемодинамични параметри при пациентите със сърдечна недостатъчност. Приложението на препарата при сърдечна недостатъчност редуцира в по-голяма степен морталитета в сравнение с приложението на Captopril и Enalapril при същото показание.

Гериатрични пациенти: не се налага промяна в дозировките.

Деца и подрастващи: ефикасността и безопасността на терапията с Losartan не е установена.

Максималната дневна доза е 100 мг.

Пациенти с хепатална недостатъчност, лечението започва с приложението на 25 мг веднъж дневно.

Пациенти с ренална недостатъчност: не се налага промяна в дозировката.

Хемодиализа: Losartan и неговия активен метаболит се отстраняват чрез хемодиализа. Не се налага промяна па използваните дозировки, освен ако пациента не е обем редуциран.

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

Таблетки 12.5 мг

Cozaar

Производител: Merck Sharp & Dohme Idea,Inc., опаковка по 21 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

25 мг таблетки

Cozaar

Производител: National Pharmpak Services Inc, опаковка по 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Производител: Dupont Pharma, опаковка по 90 и 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Производител: Merck & Co Inc, опаковка по 90 и 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Losartan potassum

 Производител: Med Pro Inc, опаковка по 100 броя.

50 мг таблетки

Cozaar

Производител: Merck Sharp & Dohme Idea,Inc. опаковка по 14 и 28 таблетки. Регистрирана в България лекарствена форма.

Производител: Dupont Pharma, опаковка по 30, 90 и 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Производител: Merck & Co Inc, опаковка по 30, 90 и 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Производител: National Pharmpak Services Inc, опаковка по 100 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Telmisartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Telmisartan се прилага орално. Пикови плазмени концентрации се наблюдават 0.5-1 час след приложението на препарата. Началото на антихипертензивния ефект се наблюдава около 3 часа след приема на единични доза. Абсолютната бионаличност на Telmisartan е доза зависима. След приложението на 40 и 160 мг Telmisartan бионаличността е 42% и 58% респективно. Храната слабо намаля бионаличността на Telmisartan с 6% при използване на доза от 40 мг и с 20% при използване но доза от 160 мг. Фармакокинетиката на Telmisartan е нелинеарна в дозови граници от 20 до 160 мг. Telmisartan има висок афинитет на свързване с плазмените протеини ( над 99.5%), главно с албумин и киселия алфа едно гликопротеин.

Обема на разпределение на Telmisartan е около 500 литра, което подсказва допълнително тъканно свързване.

Telmisartan се метаболизира чрез конюгация до инактивен ацилглюкоронид. След прием на единична доза този метаболит представлява около 11% измерената радиоактивност на плазмата. Цитохром P450 ензимната система не е заангажирана в метаболизма на Telmisartan. По-голяма част от приетата доза (над 97%) се елиминира в непроменен вид чрез билиарна екскреция респ. Фецеса. Само малко количество се елиминира чрез урината. Елиминационния полу-живот на Telmisartan е около 24 часа . Фармакокинетиката на препарата не се повлиява от възрастта на пациента. 

ü       Дозировка

За лечение на хипертония като моно терапия или в комбинация с други антихипертензивни препарати.

Възрастни: първоначално, орално 40 мг веднъж дневно, ако пациента не е с намален плазмено обем. Лечението започва с първоначална доза от 20 мг, ако плазмения обем на пациента е намален. Поддържащата доза варира от 20 до 80 мг веднъж дневно. Максимален антихипертензивен ефект се наблюдава след 3-4 седмици от началото на терапията. Ако хипертонията не може адекватно да се контролира само от приложението на Telmisartan се добавя Хидрохлортиазид.

Гериатрични пациенти: не се налага промяна на използваните дозировки.

Деца и подрастващи: ефикасността и безопасността на терапията с Telmisartan не е установена. 

Максималната дневна доза е 80 мг.

Хепатална недостатъчност: Telmisartan се елиминира предимно чрез жлъчката поради което се налага дозова редукция при пациенти с хепатална недостатъчност. 

Не се налага промяна в дозировката при пациенти с ХБН.

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

40 мг таблетки

Micardis

Производител: Boehringer Ingelheim International GmbH, опаковка по 14, 28, 56, 98 и 280 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

Производител: Boehringer Ingelheim Pharma KG, опаковка по 7 и 28 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

80 мг таблетки

Micardis

Производител: Boehringer Ingelheim International GmbH, опаковка по 14, 28, 56, 98 и 280 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

Производител: Boehringer Ingelheim Pharma KG, опаковка по 7 и 28 броя. Производителят не е регистрирал в България тази лекарствена форма.

Valsartan

Анатомотерапевтичен код - C09CA.

ü       Фармакокинетика

Valsartan се прилага орално, абсорбцията е бърза, пикови плазмени нива се наблюдават 2-3 часа след приложението на препарата. Абсолютната бионаличност за капсулната лекарствена форма е 25%, приложението на, Valsartan едновременно с храна води до намаляне на максималната му плазмена концентрация с около 40%. Фармакокинетиката на : Valsartan е линеарна при използване на дозови граници от 80-320 мг, но кривата на антихипертензивния отговор е нелинеарна.

Продължителността на фармакологичния ефект е около 24 часа след прием на единична доза.

Около 95% от Valsartan се свързва с плазмените протеини, главно с албумин. Главния метаболит е valeryl-4-hydroxy valsartan, който е фармакологично неактивен.

Пациенти с хепатална недостатъчност генериран около два пъти по-високи плазмени нива Valsartan.

Около 10% от приетата доза се елиминира в непроменен вид чрез бъбреците. 

Елиминационния полу-жвот на препарата е около 6 часа и не се променя сигнификантно при наличие на ХБН.

Приложението на една орална доза от 80 мг Valsartan инхибира пресорния ефект на около 80% от пиковата серумна концентрация на Ангиотензин ІІ и на около 30% от образуваното за 24 часа количество.

Рязкото преустановяване на терапията с Valsartan не води до бърз rebound на кръвното налягане.

ü       Дозировка

За лечение на хипертония като моно терапия или в комбинация с други антихипертензивни препарати.

Възрастни: първоначално, орално 80 мг веднъж дневно.Комбинираната терапия с Хидрохлортиазид води до потенциране на антихипертензивния ефект на комбинацията.

Гериатричните пациенти имат пролонгиран (с около 35%) плазмени полу-живот на Valsartan, което налага индивидуализиране на дозировката.

Деца и подрастващи: ефикасността и безопасността на терапията с Valsartan не е установена.

За лечение на конгестивна сърдечна недостатъчност.

Възрастни: първоначалната доза е 40 мг два пъти дневно.(, която постепенно се увеличава до 160 мг два пъти дневно.

Гериатрични пациенти: налага се индивидуализация на дневните дозировки поради наличие на пролонгиран полу-живот при тази група пациенти. 

Деца и подрастващи: ефикасността и безопасността на терапията с Valsartan не е установена.

Максималната дневна доза е 320 мг.

Пациенти с хепатална недостатъчност: не се налага промяна в началната дозировка при пациенти с лека и средно тежка степен на хепатална недостатъчност. Не е изследвано действието на Valsartan при пациенти с тежко степенна хепатална недостатъчност.

Пациенти с ренална недостатъчност: не се налага промяна в дозировките при пациенти с ХБН.

Valsartan не се елиминира чрез хемодиализа.

ü       Съхранение

На сухо място при температура не по-висока от 25 градуса Целзий. Да се предпазва от излагане на директна слънчева светлина.

ü       Лекарствени форми

80 мг капсули

Diovan

Производител: Novartis Pharma AG, опаковка 28 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

160 мг капсули

Diovan

Производител: Novartis Pharma AG, опаковка 28 броя. Регистрирана в България лекарствена форма.

Перспективи

В заключение надеждите и очакванията за въвеждане на непептиден Ангиотензин ІІ рецепторен антагонист в клиничната медицина са все още живи. Обаче, търсенето на ултимативно магическо хапче т.нар.”сребърен куршум” във кардиоваскуларната фармакотерапия ще продължи.

Има опити да се използва технологията на генетичното инжинерство в тази насока. Приложението на ретровиралния вектор LNSV при спонтанно хипертензивни животни води до нормализация на кръвното налягане. Единична инжекция съдържаща LNSV гена води до нормализация на кръвното налягане при животните в продължение на 3 месеца след приложението.

Английската биотехнологична компания Protherics анонсира, че нейната ангиотензинова ваксина против хипертония навлиза във фаза втора на изпитания, след одобрявана концепцията за лечение във първа фаза. Изпитанията през фаза първа показаха, че единична инжекция нормализира кръвното налягане при доброволци в продължение над 52 дни. Ваксината представлява ангиотензин, който е свързан в голяма протеинна молекула която имунната система разпознава като антиген, в последвалата автоимунна реакция се въвлича и ендогенния Ангиотензин.

От фирмата производител изтъкват, че приложението на ваксината е толкова рисково за хипертониците, колкото и приложението на ACE инхибиторите.

Библиография

Greenwald L, Becker RC: Expanding the paradigm of the renin-angiotensin system and angiotensin-converting enzyme inhibitors. Am Heart J 1994;128:997

Lonn EM, Yusuf S, Jha P, et al: Emerging role of angiotensin-converting enzyme inhibitors in cardiac and vascular protection. Circulation 1994; 90:2056

Pfeffer MA: ACE inhibition in acute myocardial infarction. N Engl J Med 1995; 332:118

Lewis EJ, Hunsicker LG, Bain RP, et al: The effect of angiotensin- converting enzyme inhibition on diabetic nephropathy. N Engl J Med 1999; 2329:1456

Heart Disease, A Textbook of Cardiovascular Medicine (5th ed): Braunwald E(ed),W.B. Saunders Co.,2000 Cardiovascular Medicine: Willerson JT, Cohn JN (eds), Churchill Livingstone Inc.,1999.

The sixth report of the Joint National Committee on Prevention, Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure (JNC-VI). Arch Intern Med 1997;157:2413-46 [Published erratum in Arch Intern Med 1998;158:573].

Kaplan NM. Clinical hypertension. 7th ed. Baltimore: Williams & Wilkins, 1998. Kaplan NM. Treatment of hypertension: insights from JNC-VI report. Am Fam Physician 1998;58: 1323-30.

The fifth report of the Joint National Committee on Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure (JNC V). Arch Intern Med 1993;153:154-83.

Staessen JA, Fagard R, Thijs L, Celis H, Arabidze GG, Birkenhager WH, et al. Randomised double-blind comparison of placebo and active treatment for older patients with isolated systolic hypertension. The Systolic Hypertension in Europe (Syst-Eur) Trial Investigators. Lancet 1997;350:757-64.

Oparil S, Dyke S, Harris F, Kief J, James D, Hester A, et al. The efficacy and safety of valsartan compared with placebo in the treatment of patients with essential hypertension. Clin Ther 1996;18:797-810.

Corea L, Cardoni O, Fogari R, Innocenti P, Porcellati C, Provvidenza M, et al. Valsartan, a new angiotensin II antagonist for the treatment of essential hypertension: a comparative study of the efficacy and safety against amlodipine. Clin Pharmacol Ther 1996;60:341-6.

Black HR, Graff A, Shute D, Stoltz R, Ruff D, Levine J, et al. Valsartan, a new angiotensin II antagonist for the treatment of essential hypertension: efficacy, tolerability and safety compared to an angiotensin-converting enzyme inhibitor, lisinopril. J Hum Hypertens 1997;11:483-9.

Neutel J, Weber M, Pool J, Smith D, Fitzsimmons S, Chiang YT, et al. Valsartan, a new angiotensin II antagonist: antihypertensive effects over 24 hours. Clin Ther 1997;19:447-58.

Benz J, Oshrain C, Henry D, Avery C, Chiang YT, Gatlin M. Valsartan, a new angiotensin II receptor antagonist: a double-blind study comparing the incidence of cough with lisinopril and hydrochlorothiazide. J Clin Pharmacol 1997;37:101-7.

Chan P, Tomlinson B, Huang TY, Ko JT, Lin TS, Lee YS. Double-blind comparison of losartan, lisinopril, and metolazone in elderly hypertensive patients with previous angiotensin-converting enzyme inhibitor­induced cough. J Clin Pharmacol 1997; 37:253-7.

Johnston CI, Burrell LM. Evolution of blockade of the renin-angiotensin system. J Hum Hypertens 1995;9:375-80.

Pitt B, Segal R, Martinez FA, Meurers G, Cowley AJ, Thomas I, et al. Randomised trial of losartan versus captopril in patients over 65 with heart failure (Evaluation of Losartan in Elderly Study, ELITE). Lancet 1997;349:747-52.

Azizi M, Guyene TT, Chatellier G, Wargon M, Menard J. Additive effects of losartan and enalapril on blood pressure and plasma active renin. Hypertension 1997;29:634-40.

Schmitt F, Natov S, Martinez F, Lacour B, Hannedouche TP. Renal effects of angiotensin I­receptor blockade and angiotensin convertase inhibition in man. Clin Sci [Colch] 1996;90:205-13.

Goodfriend TL, Elliott ME, Catt KJ. Angiotensin receptors and their antagonists. N Engl J Med 1996;334:1649-54.

Wright JM, Lee CH, Chambers GK. A systematic review of the effectiveness and efficacy of anti-hypertensive therapies: Does the evidence assist in choosing a first-line drug? Can Med Assoc J 1999 (in press).

Hansson L, Lindholm LH, Niskanen L et al. Effect of angiotensin-converting-enzyme inhibition compared with conventional therapy on cardiovascular morbidity and mortality in hypertension: the Captopril Prevention Project (CAPPP) randomised trial. Lancet 1999; 353:611-16 and p.604 Commentary: Which drug for hypertension? 

UK Prospective Diabetes Study Group. Efficacy of atenolol and captopril in reducing risk of macrovascular and microvascular complications in type 2 diabetes: UKPDS 39. BMJ 1998; 317:713-20.

Study Group on Long-term Antihypertensive Therapy. A 12-month comparison of ACE inhibitor and CA antagonist therapy in mild to moderate essential hypertension - the GLANT Study. Hypertens Res 1995;18:235-244.

Estacio, RO, Jeffers MS, Hiatt WR, Biggerstaff SL, Gifford N, Schrier RW. The effect of nisoldipine as compared with enalapril on cardiovascular outcomes in patients with non-insulin-dependent diabetes and hypertension. N Engl J Med 1998;338:645-52.

Tatti P, Phor M, ByingtonRP, Di Mauro P, Guarisco R, Strollo G, Strollo F. Outcome results of the fosinopirl versus amlodipine cardiovascular events randomized trial (FACET) in patients with hypertension and NIDDM. Diabetes Care 1998;21:597-603. Kassler-Taub K, Littlejohn T, Elliott W, Ruddy T, Adler E. Comparative efficacy of two angiotensin II receptor antagonists, irbesartan and losartan, in mild to moderate hypertension. Am J Hypertens 1998;11:445-453.

Oparil S, Guthrie R, Lewin AJ, Marbury T, Reilly MS et al. An elective-titration study of the comparative effectiveness of two angiotensin II receptor blockers, irbesartan and losartan. Clin Therap 1998:20:398-409.

Andersson OK, Neldam S. The antihypertensive effect and tolerability of candesartan cilexetil, a new generation angiotensin II antagonist, in comparison with losartan. Blood Pressure 1998;7:53-59.

Pitt B, Segal R, Martinez FA, Meurers G, Cowley AJ et al. Randomized trial of losartan versus captopril in patients over 65 with heart failure (Evaluation of losartan in the elderly study, ELITE). Lancet 1997;349:747-52.

Benz J, Oshrain C, Henry D et al. Valsartan, a new angiotensin II receptor antagonist: a double-blind study comparing the incidence of cough with lisinopril and hydrochlorothiazide. J Clin Pharmacol 1997;37:101-107.

Chan P, Tomlinson B, Huang TY et al. Double-blind comparison of losartan, lisinopril, and metolazone in elderly hypertensive patients with previous angiotensin-converting enzyme inhibitor-induced cough. J Clin Pharmacol 1997;37:253-257.

Авторски права: д-р Димитър Кехайов© 1997 год.

 

Категоризацията на препаратите описваща тяхната употреба в период на лактация е бяло петно във фармакологията.

Долупосочената класификация е един опит за систематизация на този проблем.

Лекарствата са разделени в 7 категории, както е описано по - долу:

Категория I

Лекарството и/или негови метаболити, независимо дали са фармакологично активни в организма на майката или не, генерират в кърмата концентрации, които могат да имат реално или потенциално неблагоприятно отражение върху новороденото, ако по време на лечението/изследването с дадения препарат се извършва и кърмене.

По време на лечението/изследването с препарата кърменето се преустановява. Естественото хранене може да се възстанови след период съответстващ на пълната елиминация на лекарството и/или неговите метаболити от тялото на майката.

Категория II 

Лекарството или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, генерират в кърмата концентрации подобни на плазмените, при все това проблеми с кърмачетата не са съобщавани или възоснова на лекарствения профил  не може да се очаква неблагоприятно повлияване на новороденото. Трябва да се обсъди внимателно дали кърменето е необходимо да се преустанови по време на терапията с дадения препарат.

Категория III 

Не е известно дали лекарството или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, преминава, не преминава в кърмата или генерираните там концентрации не са достатъчни, за да упражнят неблагоприятно въздействие върху плода. Кърменето не е необходимо да се преустановява по време на лечението с дадения препарат.

Категория ІV

Не е известно дали лекарството или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, преминава в майчиното мляко. По време на кърмене препаратът може да се употребява, но пациентките и новороденото трябва да се наблюдават с особено внимание за поява на неблагоприятни странични реакции. Ако се появат такива кърменето трябва да се преустанови.

Категория V 

Не е известно дали лекарството или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, преминава в майчиното мляко. По време на терапията кърменето се прекъсва и може да се възстанови съобразно препоръките на категория I.

Категория VІ

Приложен по време на лактацията препарата или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, може да доведе до развитието на неблагоприятни въздействия върху майката. Екскрецията му чрез кърмата не е от значение за появата на тези ефекти. В повечето случаи кърмачето не се повлиява неблагоприятно.

Категория VIІ

Не е известно дали лекарството или неговите метаболити, независимо дали са фармакологично активни или не, преминава в кърмата. Приемът на препарата по време на лактация е противопоказан поради теоретичната възможност от развитие на неблагоприятни странични реакции в новороденото асоциирани с потенциална ретенция на лекарството в организма на майката, поради което не е възможно да се спази препоръката посочена в категория I.

Обобщено лекарствата въз основа на влиянието си върху майката и плода в периода на лактация биха могли да се разделят на:

ü       безопасни за майката и детето

ü       безопасни за майката, но токсични за новороденото

ü       токсични за майката, но в повечето случай безопасни за детето

ü       токсични за майката и потенциално токсични за детето.

I propose the drugs to be divided in 7 categories according their influence to mother and/or child in the period of lactation:

Category 1

The drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not, generate in the milk concentrations which may shall real or potential unfavourable reflection on the infant if at the time of treatment/investigation with the same medicine perform lactation.

At the time of treatment/investigation with the medicine the lactation must be interrupt.

Natural feeding can be restored after period relevant to completely elimination to drug and/or its metabolites from the mother’s body.

Category 2

The drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not generate in the milk concentrations similar to the blood. although problems with infant are nor reported or on the base to the drug’s profile can’t be expected imprudent influence to the infant. Must be discussed carefully whether lactation have to be interrupted at the time of use to the drug.

Category 3

There is not information whether the drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not generate in the milk concentrations or the generated amounts are not enough for exercise unfavourable effects to the infant. Is not necessary the lactation to be interrupted.

Category 4

There is not information whether the drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not generate in the milk concentrations. During lactation the drug can be used but the mother and the infant must be observed for appearance to unfavourable adverse reactions, if this one appear the lactation must be canceled.

Category 5

There is not information whether the drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not generate in the milk concentrations. During use of the medicine lactation must be canceled in the connection to doubt for potentially unfavourable influence to mother and child if the drug is used during lactation. 

Natural feeding can be restored after period relevant to completely elimination to drug and/or its metabolites from the mother’s body.

Category 6

Used during lactation the drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not can lead to development to unfavourable adverse reactions in the mother. In this case execration to the drug by the milk is not of the meaning. Must carefully to be discussed whether lactation must be canceled.

Category 7

There is not information whether the drug and/or its metabolites independently whether they are active in the mother’s body or not generate in the milk concentrations. The use of the drug is contraindicated during lactation because there is theoretical possibility for developing to unfavourable adverse reactions in the infant in connection to retention to the drug and/or its metabolites in the mother’s body through is not possible to be keep recommendation described in category 1.

Summary the drugs can be divided to:

-          safe for the mother and the infant

-          safe for the mother but toxic for the infant

-          toxic for the mother but in a lot cases safe for the infant

-          toxic for mother and the infant

 

 

 

 

П Р О Т О КО Л №25

На  1 ноември 2006 г. в Националният Дворец на културата  Националната Браншова стопанска камара на търговците на  едро на лекарства и Форум „Алея на здравето” ,  удостоиха с награда - ”Статуетка “ЕНЬО”/фармацевтичният /”Оскар”/и “Почетен знак", следните продукти в ктегории както следва:  

                               

У Д О С ТО Я В А:

 

                      В категория “ЛЕКАРСТВА”:

                     С ДИПЛОМА И СТАТУЕТКА”ЕНЬО”:

 

Група” Нови продукти”         

    1.”ИТРАНАЗОЛ”-100мг. капсули на “Адифарм”АД

Итраназол е широкостпектърен системен антимикотик,първият предлаган в България генеричен продукт с активна съставка 

Итраконазол .Действа ефикасно при инфекции на кожата на ходилото,ноктите на ръцете и краката,вулвовагинални кандидози,дерматомикози,орална кандидоза.Единствен атакува и трите причинители на гъбични заболявания-дерматофити,дрожди и плесени.

       Гупа”Производствена и приложна дейност”

“Българска GMP-сертифицирана производствена мощност за инфузионни разтвори в най-съвременни полипропиленови сакове”

   Основното предимство на разработените от Биофарм Инжинеринг продукти се състои  във въвеждането за първи път от български производител на сакове от полипропилен,които изцяло и пълноценно заменят до сега използваните стъклени банки или опаковки от полиетилен и поливинилхлорид. 

                        С ДИПЛОМА И” ПОЧЕТЕН ЗНАК”

             Група”Нови продукти”

        “СОФТЕНЗИФ”табл.на” Софарма”АД-нов лекарствен

продукт който се отнася към групата на тиазиподобните

 диуретици,показани за моно-и комбинирана терапия на артериална хипертония.С този продукт Софарма АД отговаря на нуждите на медицинското съсловие от модерна антихипертензивна терапия с Индапамид ,като същевременно предлага на НЗОК и пациентите по-евтина алтернатива на оригиналния продукт при отлично качество,ефективност и безопасност.

               Група”Производствена и приложна дейност”

     “ТАБЕКС”-филмтаблетки на “Софарма”АД

 ТАБЕКС е оригинален продукт от растителен произход за лечение на табакизма.Технологията му е патентована в България и е в процедура на получаване на Европейски патент .Под запазена марка ТАБЕКС се маркетира в България и държави в Европа,Близкия Изток и САЩ.

Притежава добра поносимост,не предизвиква безапетитие,гадене и повръщане в терапевтични дози.

   Категория”ПРОДУКТИ НА ПРИРОДАТА”/Фитопродукти/

                    С ДИПЛОМА И СТАТУЕТКА “ЕНЬО

         ГрупаОригинални български разработки

                   защитени с патент"

   “ЕРЛЕНЕРЖИ”-таблетки за смучене на “Цветелина”ООД

Използва се преди и след умствени и физически натоварвания;

при нужда от продължително бодърствуване ;след операция,боледуване и хронична умора като силен имуностимулатор.Регистрация в Патентно ведомство под  №55232 от 10.07.2006г.

     

           Група”Български  разработки включващи преработени

                                 суровини от производители”.

   “ЕРОМАКС”-капсули,хранителна добавка на “Медикусфарма”ООД

       Еромакса е бързо действащ  еротичен стимулант.Повишава възбудимостта на малкия таз и външните полови органи.При мъже-за увеличаване на либидото ,силата и продължителността на ерекцията;

При жени-при фригидност,полова студенина,хормонално безплодие и климактеричен синдром.Повишава  плодовидостта при двата пола.

         Група”Видоизменени,аналози на и чужди образци”

     Мултивитамини “КУКИОЛО ИМУНО” –вносител и представител

“ЕМСИ-СТИЛ”ЕООД .

           Полезни за засилване на детската имунна защита срещу сезонните атаки/типичните  за студените сезони болести,пролетните алергии и др./Предпазва от инфекции,подпомага подхранването,възстановяването и метаболитните функции в детския организъм.Възвръща апетита и има приятен ванилов вкус.

                            С ДИПЛОМА И ПОЧЕТЕН ЗНАК 

         Серия добавки към храната-СИРОПИ на “Аптечно-Пловдив”АД включваща:

     “ФЛОРЕН”-Помощно средство при бъбречно-каменна болест.Има важно диуретично действие и предотвартява възпалителния процес.

     “ФЛОЛАКС Н” –Пепоръчва се при засилен ,упорит,хроничен запек.

      “ФЛОТУС”- Предназначен за възрастни и деца над 6г.Оказва благоприятно действие при възпаление на дихателните пътища,като успокоява кашлицата.

      “ФЛОЗИН”-За възрастни при повишена киселинност,чувство на тежест,гадене,колики и жлъчни смущения. 

       “ФЛОНЕВРО”-Спомага за успокояване на нервната система.Има антиоксидантно действие.

      “ФЛОГАСТ”-Помощно средство при всички нарушения на храносмилателния тракт,гастрит,нервен стомах,колит,язва на стомаха.

Намалява газовете,болките и регулира изпразването на стомаха.Действа

епителотонично.

                КатегорияЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПРИНОС”

          За “обективно отразяване дейността на Камарата”:

         1.Българско национално радио-Програма “Хоризонт”

      с Диплома и статуетка”Еньо”.

        2.Вестник”Телеграф” с Диплома и почетен знак.

 

Австралийски учени от катедрата по Биохимия и Молекулярна биология на университета Монаш са открили E.coli асоциран токсин, който е отговорен за развитието на бактериалните гастроентерити и неговите усложнения (хемолитично уремичен синдром) причинени от тази бактерия.

Значимостта на откритието е и поради това, че токсина представлява нова молекула, чрез повлияването на която вероятно ще се създадат нови терапевтични възможности за профилактиката на хемолитично уремичния синдром.

Хемолитично уремичния синдром е най-честата причина за развитието на ренална остра бъбречна недостатъчност при децата (характеризира се с хемолитична анемия, екстремно повишен креатинин и свързаната с това симптоматика и анурия).

Вероятността от настъпването на хемолитично уремичен синдром при деца с бактериален гастроентерит е 10%, като високо рискови са децата при които към симптоматиката на гастроентерита се наслагва и кръв съдържаща диария.