І. Изследване на външното дишане: установява се дали дихателната недостатъчност е обструктивна или рестриктивна.

Ползват се различни спирометри:

Воден спирометър

Спирален спирометър

Спирометър на Лили

Турбинен спирометър

Пилотен спирометър

Анемометър

Ултразвуково изследване на вентилационния капацитет

 

Недостатък: спирометрията не изследва функционалния резидуален капацитет, това става чрез плетизмографията.

Най-важните данни от спирометрията (изследва се съотношението: поток/обем) са:

ФEO1 (FEV1) – форсиран експираторен обем за 1 секунда > това е тест изследващ механичната вентилация на белия дроб. Този показател има диагностична стойност (вариабилността му се ползва като класификационен критерий при бронхиалната астма от една страна има и ДД значение между ХОББ и бронхиална астма – при теста за бронхиална реверзибелност, който ще посочим по долу). Има 6 вида ФЕО1 ползва се най-често само 1-я вид, а 6-ти вид се ползва като прогностикум, но не и в България

ФВК (FVC) – форсиран витален капацитет

Друга ценна данна от спирометрията са съотношенията: FEV1/FVC (индекс на Тифно) – това е индекс за налично или отсъстващо ограничение на въздушния поток. Нормалните стойности на съотношението при възрастни е 70-75%. При по млади хора е над 75%.

FEV1/ FVC – намалено = обструктивен вентилаторен дефект (емфизем, астма)

FEV1/ FVC нормално или увеличено над 80% = рестриктивен вентилаторен дефект (мускулна слабост, деформитет, белодробен оток, белодробна фиброза)

Нормални стойности на FVC, но намалени стойности на FEV1/ FVC = смесен вентилаторен дефект (най-често карцином)

Има и по семпъл ориентир: само стойностите на FEV1:

FEV1 около 1.3 = обструкция

FEV1 около 2.8 = рестрикция

Недостатък на съотношенията: не може да се направи разлика между паренхимна и екстрапаренхимна рестрикция (плеврален излив, пневмоторакс, анкилозиращ спондилит).

Тест на бронхиална реверзибалност: стандартно се ползва за ДД между ХОББ и бронхиална астма. Пациентът прави нормална спирометрия, данните се отчитат, дава му се краткодействащ бета 2 миметик инхалаторно (инхалация или небулизация) и пак след 20-тина минути се прави нова спирометрия, ако ФЕО1 се е покачило над 12% то диагнозата с голяма вероятност е бронхиална астма. Това обаче не е 100%-тен диагностикум – нямаме точни данни за специфичността и чувствителността на метода, но е висока.

Основните показатели на спирометрията се делят на: (1) дихателни обеми: (а) дихателен обем (VT) – обема на въздуха, вдишване и издишване при спокойно дишане; (б) резервен обем на издишването (IRV) – максималния обем въздух, който може да бъде допълнително издишан след спокойно издишване; (в) остатъчен дихателен обем или резервен обем (RV): обема въздух оставащ в белите дробове след максимално издишване (г) резервен обем на вдишването (ERV) – максималния обем въздух, който може да бъде издишан след спокойно издишване .; (2) дихателна емкост: (а)  витален капацитет (VC): това е сбор от VT+IRV+ERV; (б) инспираторен капацитет (IC)  = VT+IRV; (в) функционален остатъчен капацитет (FRC) = VR+ERV; тотален белодробен капацитет (TLC) = общото количество въздух сдържащ се в белия дроб след максимално издишване

Ползват се естествено и други показатели, но не и в масовата практика. Книгата за функционални изследвания само в пулмологията е с обем над 500 страници и не може да се помни наизуст.

ІІ. Изследване на белодробната механика

Изследване на белодробния сърфтъктант – става по формулата на Лаплас – има я тази формула на много места.

Изследване на белодробната разтегливост (по формула): диагностицира фиброза, ХОББ.

Изследване на белодробната хиперестезия: изследва се пак по формули ползващи закона на ОМ или Посуел – установяват състоянието на вентилацията.

ІІІ. Изследване на циркулацията, вътрешната вентилация и перфузията

Изследване на белодробната циркулация: това става чрез радио фармацевтикуми на основата на технеций или ксеон.

Изследване на вътрешната вентилация: (1) изследване на минутната вентилация: това е обема газ влизащ в белия дроб за 1 минута и (2) изследване на алвеоларната вентилация: обема газ достигащ алвеолите за 1 минута.

Оценка на вентилационно перфузионното отношение: капнография данните се представят като диаграмни криви и по измененията се съди за процеса – не може да се помни наизуст.

Съотношение вентилация/перфузия: V/Q съотношение: V – вентилация – количеството въздух достигащ белите дробове; Q – перфузия – количеството кръв, което достига до белите дробове. Съотношението се мени  зависимост от това в коя част на белия дроб се измерва: по високо е в апекса на дроба, и по – ниско в основите. Измерва се чрез вентилационно перфузионен скенер. Нормалните стойности са около 0.8