Нови терапии

Целта на предлаганата терапевтична стратегия е да се елиминира холестерола от атеросклеротичните плаки и така да се редуцира размера им чрез свързването му от парентерално приложени лизозоми с размер по малки от 125-150 нанометра.

Лизозомите ще бъдат добивани от phosphatidylcholine, phosphatidylglycerol, distearoylphosphatidylcholine или distearoylphosphatidylglycerol, както и от други фосфолипиди.В парентералната инфузия лизозомите ще бъдат свързани с Apoprotein A.sub.1, apoprotein A.sub.2 и apoprotein E за да се увеличи холестерол свързващия им потенциал.          

Метода ще може да се използва и за профилактични цели например след инвазивни валвуларни процедури.

Друга област за приложението му е лечение на хиперлипидемии, които са рефрактерни от повлияването с други препрати.          

Лизозомната инфузия ще може да се прилага както венозно така и интраартериално. Честотата на инфузирането ще е веднъж седмично, а продължителността на един лечебен курс 10-16 седмици.Стандартната дозировка е 0.28-0.42 g/kg, с вариации от 0.1 до 1.5 g/kg.Ефикасността на терапията ще се контролира чрез измерването на общия свободен холестерол, общия естерифициран холестерол, HDL, LDL и VLDL холестерол.

Вероятността за заразяване с грипен вирус при не имунизирани пациенти варира между 25-65%, докато след имунизация този процент спада под 20.

Съвременната терапия на грипните инфекции включва и използването на два класа противовирусни препарати:

·         Деривати на амантина

·         Инхибитори на неураминидазата

Механизма на действие, страничните реакции и начините за развитие на резистентност се различават при двата класа препарати.

Приложението на противовирусни препарати не е алтернатива на парентералната имунизация, при все че те също могат да се ползват като моно терапия за профилактика на таи инфекция, а също така не е в състояние да предотврати развитието на усложненията от грипната инфекция като бактериална или вирусна пневмония.

Единствено за неураминидазните инхибитори има данни, които показват че намалят необходимостта от употреба на антибиотици след грипна инфекция.

Адамантинови деривати: те се ползват за профилактика на influenza A вирусните инфекции още от 1964 година, инхибират размножаването на грипния вирус като инхибират функцията на М2 вирусния протеин. Този клас препарати са активни само срещу influenza A вирусите, защото influenza В щамовете нямат М2 протеин. Ефикасността на профилактиката с тези препарати е 70-90% при наличие на influenza A епидемия. Не трябва да се използва едновременния прием на два представителя от този клас, защото съществува висок риск от развитие на резистентност. Приети за лечение на influenza A инфекции резистентност се развива в първите 2-5 дни при 30% от пациентите  генерацията на М2 резистентни щамове води до компрометиране и на антибиотичната профилактика. Терапията с Amantadine се преустановява 24-48 часа след края на симптоматиката, а терапията с Rimantadine 5-7 дни след края на симптоматиката. Най-неприятния страничен ефект от приложението им е ЦНС токсичността, която се проявява с главоболие, повишена раздразнителност, безсъние и трудности в концентрацията. Симптомите са преходни и изчезват с преустановяване приема на препаратите.

  • Amantadine – може да се ползва при деца над 1 годишна възраст, педиатричната доза за деца 1 – 9 години е 5 мг/кг/дневно, но не повече от 150 мг дневно, при деца над 10 години се ползват дози както при възрастни: 150 мг 2 пъти дневно.
  • Rimantadine – ползва се за терапия и профилактика при деца над 12 годишна възраст. Прилага се в дневна доза 200 мг разпределена в два равнодозови приема

Инхибитори на неураминидазата: те са ефективни срещу influenza A и B инфекциите.Този клас препарати блокират неураминидазната молекула разположена върху повърхността на вируса, които предотвратява разпространението на вируса в инфектираните клетки

  • Zanamavir се ползва за лечение на пациенти над 7 годишна възраст, като удачното му приложение е в първите 24-48 часа от началото на симптоматиката. Поради слабата си бионаличност съединението се ползва като шпрей за инхалиране, всяка доза на лекарствената форма изхвърля 5 мг занамавир, дозата е 2 инхалации два пъти дневно. Терапията с този препарат не се препоръчва при пациенти с бронхообструктивни заболявания.
  • Oseltamivir phosphate може да се ползва за терапия или профилактика при пациенти над 1 годишна възраст. Колкото по рано започне приложението на препарата толкова по ефикасно е действието му. Профилактичната доза е 75 мг пер ос веднъж двевно, а продължителността на приема варира от 6 дни до 6 седмици. Лечебната доза при деца с тегло под 15 кг е 2 мг/кг/12 часа за 5 дни, при тегло 16-23 кг дозата е 45 мг/12 часа, а при тези с тегло 24-40 кг – 60 мг/12 часа. Oseltamivir phosphate е пролекарство, което се активира от хепаталните естерази до  Oseltamivir carboxylate, който е активното лекарство. Цитохром Р450 ензимните системи не се повлияват от това съединение, което се екскретира чрез бъбреците, като не се налага редукция на дозата ако креатининовия клирънс не е паднал под 30 мл/мин. Лекарствената форма е суспензия за орална употреба, която съдържа 12 мг/мл  Oseltamivir.

   Заключение: и двата класа препарати са сигурно и ефективно средство за профилактика така и за лечение на грипните инфекции, като могат да се ползват или като моно терапия или като част от комбинираната терапия с други химиотерапевтици и/или хомеопатични препарати.

Eculizumab е човешко моноклонално антитяло, приложението на което предотвратява разцепването на комплементната съставка С5 до про възпалителни компоненти.

Досега Eculizumab е одобрен като “Orphan Drug” за лечението на дерматомиозит, мембранозен нефрит.

Провеждат се изследвания с препарата за лечение на пемфигус вулгарис, ревматоиден артрит, нефрит и сърдечна недостатъчност.

Пароксизмалната нощна хемоглобинурия (ПНХ) е живото застрашаваща форма на хемолитична анемия, лечението на която все още представлява терапевтичен проблем.

Отличителна черта на пароксизмалната нощна хемоглобинурия е интраваскуларната хемолиза с остри екзацербации, която води до високо степенен спад на хемоглобина, което налага честото използване на хемотрансфузии за лечението й.

Пароксизмалната нощна хемоглобинурия се предизвиква от разрастването на стволови клетки в костния мозък, които имат Х-свързан генетичен дефект, който води до блокиране синтезата на glycosylphosphatidylinositol (GPI) връзките, които заедно с други свързани с тях протеини (комплимент регулаторни протеини) са част от поддържащия скелет на еритроцитната мембрана. Поради това при пациентите с ПНХ има частичен дефицит (тип ІІ) на GPI или има пълен дефицит на GPI и свързаните с тях протеини (тип ІІІ).

Хемолизата настъпва поради липса на GPI свързания комплемент регулаторен протеин CD59, чието присъствие блокира образуването на “мембранно атакуващ” комплекс върху клетъчната повърхност, който води до разкъсване на еритроцитната мембрана.

Идеята на терапията с  Eculizumab е че ако се стабилизира комплементната система, чрез стабилизиране на С5 то това ще доведе до предотвратяване образуването на атакуващ комплекс независимо то липсата на ендогенен протективен протеин (CD59).

Eculizumab се прилага като венозна инфузия от 600 мг веднъж седмично в продължение на 4 седмици, последвани от приложение на 5-тата седмица на 900 мг, с последващо приложение на поддържаща доза от 900 мг през 2 седмици в продължение на 26 седмици.

Страничните реакции от приложението на препарата включват: екзацербация на хемоглобинурията, главоболие, инфекции на горния респираторен тракт, абдоминална болка, гадене и повръщане.

Използването на Eculizumab стабилизира хемоглобиновите нива и води до редукция на хемотрансфузиите със 73%.

Остатъчна хемолиза се е наблюдавала при пациенти с тип ІІІ ПНХ, чиито еритроцити са колонизирани с С3в, който стимулира екстраваскуларния им клирънс през ретикулоендотелната система.