Нови терапии

В края на Октомври излязоха данните от "Прециза 2" които показаха че приложението на Cimiza (пегилиран инхибитор на тумор некротичния фактор) при пациенти страдащи от средно тежка и тежка форма на болестта на Крон, независимо от продължителността на заболяването им води до висок терапевтичен отговор (терапевтичен успех между 63 и 89%) и продължителни ремисии. Пост ефектът от приложението на препаратът е с продължителност до 26 седмици.

За лечение на болест на Крон препаратът се прилага подкожно веднъж месечно (400 mg), с последващо приложение на още една доза след 2 седмици.

За лечение на ревматоиден артирт препаратът се прилага венозно в доза  1.25 - 20 mg/kg като единична венозна инфузия с продължителност 30 - 60 минути, ниските дози са слабо ефективни, препоръчва се ползването при тази индикация на по високи дози.

Curcumin е биологично активна фитохимична субстанция, чието действие за поддържане на ремисията при улцерозен колит е обект на няколко проучвания. Препаратът се прилага в доза 1 грам след хранен сутрин и вечер с или без Sulfasalazine или Mesalamine.

Ефикасността на терапията е била проследявана чрез клиничния индекс и ендоскопския индекс, през 2 месеца. Терапевтичния курс е бил с продължителност 6 месеца.

Едва 4.5% от пациентите приемащи Curcumin са развили рецидив след лечението.

Терапевтичните възможности при пациенти със захарен диабет тип 2 с лош гликемичен контрол, които са лекувани с двойната комбинация от  Metformin и сулфанилурейни препарати включват преминаване към инсулин, но ако пациентът не желае това терапевтичната възможност е включване на тиоглитазон (Rosiglitazone/Avandia в доза 2 х 4 мг).

         В средата на Ноември излязоха данните от рандомизирано проучване, което сравни ефикасността на тази комбинация с тройното приложение на  Metformin и сулфанилурейни препарати и инсулин (insulin glargine, неговата доза е била индивидуализирана в зависимост от глюкозните нива на пациента).

         Ефективността на терапевтичните режими е била проследена чрез степента на редуциране на ендогенната глюкозна продукция.

         И при двете групи пациенти лекувани с тези две схеми се е наблюдавала подобна редукция в нивата на НвА1 и еднаква редукция на ендогенната глюкозна продукция, при все че механизма по който това се осъществява е различен: инсулина намаля тази продукция чрез увеличаване на плазмените инсулинови нива, докато розиглитазона чрез повишавана не хепаталната инсулинова чувствителност.

         Заключението е че тройната орална антидиабетна терапия е добра алтернатива на инсулиновото приложение при тази група пациенти.

Ключови думи: температура, дете, лечение, терапия, педиатрия.

В края на Октомври бяха публикувани данни от 2 годишно мултицентрово контролирано изследване касаещо терапията на детската хиперпирексия в условията на първичната амбулаторна помощ.

         Обема на първичното изследване е включвало: анамнеза, физикален преглед, вземане на кръв за хемокултура, пълна кръвна картина и проба за назофарингеална вирусна култура.

         Дефинирано е окончателно, че хиперпирексията е високо рисков фактор за развитие на сериозна бактериална инфекция.

          Препоръките са за незабавно включване на антибиотик при деца с температура над 39 градуса, независимо от възможната вирусна етиология.

         Серологичния анализ е доказал, че в 50% се касае за бактериален причинител, а в другите 50% за вирусен причинител на хиперпирексията.

        

Ерадикацията на хеликобактер инфекцията се препоръчва при: (1) гастродуоденална патология, като пептично язвено заболяване и МАЛТ лимфом с ниска малигненост; (2) атрофичен гастрит, (3) рефрактерна желязодефицитна анемия; (4) родственици от първа линия на пациенти с рак на стомаха; (5) хронична идиопатична тромбоцитопенична пурпура (Маастрихт ІІІ консенсус)

Досега са изпробвани стотици лечебни схеми, които включват както моно приложението на даден препарат, така и комбинациите от различни класове препарати.

Самостоятелното приложение на антибиотици, включително и на жираза инхибитори като моно терапия има успеваемост под 15% и не се препоръчва.

Самостоятелното приложение на инхибитори на протонната помпа от второ поколение има терапевтичен успех около 40% и също не се препоръчва.

Най-добър ефект засега има тройната комбинация съдържаща: инхибитор на протонните помпи, кларитромицин и амоксацилин (приложението на протектиран пеницилин вместо амоксацилин не води до подобряване на терапевтичния успех), която се дава в продължение на 7 дни и има успех в 70% от пациентите, ако същата комбинация се дава в продължение на 10 дни успеваемостта се увеличава с 5%. 14 дневната терапия няма предимства пред 7 или 10 дневната.

Наличието на хеликобактер инфекция се установява най-лесно чрез неинвазивен серологичен тест или чрез бърз уреазен тест на материал от стомаха/двандесетопръстника взет чрез ендоскопия.

Успеха на терапията обаче не може да се измери чрез серологичното изследване на антителата срещу микроорганизма, защото те спадат 3-6 месеца след елиминиране на ноксата.

Стандартно се ползва за потвърждаване на терапевтичния успех антигенния фекален тест, алтернативно може да се извърши нов бърз уреазен тест, което налага обаче и нова ендоскопия.

При неуспех от тройната комбинация се ползва четворна, която включва два антибиотика, инхибитор на протонните помпи и едно от двете съединения (метронидазол или бисмутова сол). Не се препоръчва емпирична ретерапия след първоначален терапевтичен неуспех.

Терапевтичната дилема е кое от последните две съединния да бъде използвано, защото неподходящия избор на четвъртата съставка води до редуциране на терапевтичната успеваемост до 40%.

Резистентните на първичната тройна комбинация хеликобактер микроорганизма се подразделят на: метронидазол чувствителни и метронидазол резистентни.

Препоръката е при неуспех от тройната комбинация да се предприеме нова ендоскопия комбинирана с биопсия, като материала се даде за извършване на антибиограма включваща и чувствителност на ноксата към метронидазол.

В зависимост от резултатите от тази антибиограма се подбират и подходящите антибиотици, като при метронидазол резистентните случаи се прилага бисмутова сол като четвърта съставка на комбинацията.

Следването на това терапевтично поведение води до 90-100% успеваемост при повторната елиминация на инфекцията.

В българското сисание по гастоенетрология излезе съобщенито за ползване на прополис съдържащи препарати за поддържане на хелацията след успешна антихеликобактер терапия.

Излезе нова терапевтична схема за лечението на Хеликобактер инфекцията, която се ползва след неуспех от класическата хелация (без да се изисква ендоскопия както е посочено по горе), а именно: 7 дневен курс с Levofloxacin/Таваник (500 mg два пъти дневно.), Amoxicillin (1 g 2 пъти дневно) и Omeprazole (20 mg два пъти дневно). Терапевтичната й ефикасност е 57-82%, средно 71% (Helicobacter. 2007 Feb)

Нефролитиазата засяга между 7 и 13% от населението, като много пациенти се лекуват с минимално инвазивни техники, проблем обаче остава повлияване растежа на камъните след литотрипсията.

Клинцисти от Мичиганския университет предлагат към стандартната спазмо аналгетична терапия на реналната колика да бъде добавена комбинацията от блокери на калциевите канали (пер орално или парентерално, Дилтиазем или Нифедипин в стандартни дози) и алфа блокер, тези два класа медикаменти се ползват рутинно в комбинация за лечение на бенигнена простатна хипертрофия. Не е изследвано дали приложението само на единия клас от тези препарати е от полза.

Анализа на резултатите от тяхната работа показва, че добавянето на тези два класа препарати към стандартната терапия на реналната колика води до повишение с 65% вероятността пациента да елиминира спонтанно бъбречните камъни.

Синдрома на инсулинова резистентност е известен още като "синдром Х" и описва метаболитно заболяване, което се характеризира с хипериснулинемия (която води до повишен риск от развитие на захарен диабет, наднормено тегло и сърдечна недостатъчност), хипертония и нарушения в липидната обмяна.

Синдрома се наблюдава при пациенти над 35 годишна възраст.

Наличието му е етиологична причина за развитие на наднормено тегло и захарен диабет.

Намалянето на телесното тегло не води до подобряване на инсулиновата резистентност при повече от 60% от пациентите.

В началото на Октомври излезе съобщение, че комбинираното приложение на хром и витамин В3 води до драматично подобрение на инсулиновата резистентност при пациентите страдащи от "синдром Х".

Хромът подпомага на инсулина да метаболизира мазнините, стимулира анаболизма и превръщането на захарта в енергия. Хрома играе роля в регулацията на апетита, нивата на постпрандиалната гликоза и увеличаването на телесното тегло.
Нивата на хром в организма намалят с напредване на възрастта.
Нормално хрома има слаба гастроинтестинална абсорбция, поради което се ползват повишени дози от него за коригиране на метаболитния му недостиг.
След абсорбцията му хрома участва и в образуването на "глюкозо толерансен фактор", който е биологично активна форма на хрома и участва в регулацията на инсулинова секреция в отговор на орално усвоената гликоза

Витамин В3 стимулира протеинния метаболизъм и редуцира хиперлипидемичните състояния чрез увеличаване нивата на HDL и намаляне стойностите на VLDL. Приет в големи дози този витамин има дермато и хепатотокисичност.

Комбинираното приложение на двете съставки е терапевтична алтернатива за повлияване на инсулиновата резистентност.

Еректилната дисфункция е неспособността за придобиване и/или поддържане на достатъчна пенисна ерекция, състояние описвано в миналото като "импотентност".

Комбинацията от еректилна дисфункция и преждевременна яекулация бе описвано в миналото като "сексуална неврастения". Еректилната дисфункция може да е последствие от широк спектър психогенни и/или органични дисфункции. На разположение са хирургични и фармакологични терапии за овладяване на състоянието

Наскоро е било установено, че Levosimendan [Simdax] (калциев сенсибилизатор на миокарда с комбинирано положително инотропно и вазодилататорно действие) е в състояние да възстанови или подобри еректилната функция при пациентите страдащи от това заболяване.

Препаратът може да се прилага орално (0.5 до 10 mg дневно, дадени в два равнодозови приема) или венозно (0.01 до 0.5 mg/kg/дневно).

Това откритие е първата стъпка в етапа за придобиване на ново показание за употребата на този лекарствен препарат. Предстои включването му в контролирани клинични проучвания за доказване на ефикасността му.

Няма стандартни препоръки за терапията на пациенти с простатен карцином, които са претърпели неуспех от приложението на хормонална терапия, ползват се химиотерапевтични режими със сравнително висока токсичност.

Tegafur и Uracil приложени орално са една от наличните ниско токсични терапевтични алтернативи Тегафур е пролекарство, което след метаболизиране в организма се превръща във фармакологично активен 5-Fluorouracil.

Приложението на препарата се извършва на фона на основна терапия с ежеседмично приложение на Paclitaxel и Estramustine.

Лечебния курс се състои от 5 приложения.

Пълен отговор са получили 20% от пациентите, а други 20% са се повлияли частично.

Ефекта от терапията е измерван чрез намалението на PSA, като за задоволителен отговор към приложената схема се е считало намалението на този показател с 50% в сравнение с изходните стойности.

Инсулиновата резистентност е част от подлежащата патофизиология при много пациенти с чернодробна стеатоза. Ползването на инсулинови и неинсулинови антидиабетици (при пациенти без клинично доказан захарен диабет) е ключов момент в лекуването на чернодробната стеатоза, особено ако се касае за високо степенна стеатоза. Най-често се ползват тиазолидинедиони (Пиоглитазон, Розиглитазон [Avandia]) и метформин, единствения наличен бигванидин. Розиглитазон намаля нивата на чернодробните липиди чрез повлияване PPAR рецепторите, но приложението му е свързано често с увеличаване на телесното тегло и нивото на серумния холестерол, при все че нивата на свободните мастни киселини спадат. Приложението на този клас препарати намаля инсулиновата резистентност с 40%. В противовес на това Metformin подобрява биохимичните маркери (намаля нивата на чернодробните трансаминази) без да повлиява телесното тегло, но влиянието му върху чернодробната хистология не винаги е отчетливо за разлика от приложението на Розиглитазон/Пиоглитазон, което се доказва ехографски. Тези препарати трябва да се дозират внимателно (започва се с доза ¼ от стандартната начална при диабетици) с оглед предотвратяване на хипогликемични епизоди.

            Ефектът от терапията с тези препарати се наблюдава и чрез измерване нивата на плазмения адипонектин (протеинен хормон секретиран от мастните клетки), чиито нива са намалени при наличие на инсулинова резистентност. Приложението и на двата класа препарати води до увеличаване нивата на адипонектин, което отразява настъпването на подобрение в инсулиновата резистентност.