Печат
Посещения: 21858

Ерадикацията на хеликобактер инфекцията се препоръчва при: (1) гастродуоденална патология, като пептично язвено заболяване и МАЛТ лимфом с ниска малигненост; (2) атрофичен гастрит, (3) рефрактерна желязодефицитна анемия; (4) родственици от първа линия на пациенти с рак на стомаха; (5) хронична идиопатична тромбоцитопенична пурпура (Маастрихт ІІІ консенсус)

Досега са изпробвани стотици лечебни схеми, които включват както моно приложението на даден препарат, така и комбинациите от различни класове препарати.

Самостоятелното приложение на антибиотици, включително и на жираза инхибитори като моно терапия има успеваемост под 15% и не се препоръчва.

Самостоятелното приложение на инхибитори на протонната помпа от второ поколение има терапевтичен успех около 40% и също не се препоръчва.

Най-добър ефект засега има тройната комбинация съдържаща: инхибитор на протонните помпи, кларитромицин и амоксацилин (приложението на протектиран пеницилин вместо амоксацилин не води до подобряване на терапевтичния успех), която се дава в продължение на 7 дни и има успех в 70% от пациентите, ако същата комбинация се дава в продължение на 10 дни успеваемостта се увеличава с 5%. 14 дневната терапия няма предимства пред 7 или 10 дневната.

Наличието на хеликобактер инфекция се установява най-лесно чрез неинвазивен серологичен тест или чрез бърз уреазен тест на материал от стомаха/двандесетопръстника взет чрез ендоскопия.

Успеха на терапията обаче не може да се измери чрез серологичното изследване на антителата срещу микроорганизма, защото те спадат 3-6 месеца след елиминиране на ноксата.

Стандартно се ползва за потвърждаване на терапевтичния успех антигенния фекален тест, алтернативно може да се извърши нов бърз уреазен тест, което налага обаче и нова ендоскопия.

При неуспех от тройната комбинация се ползва четворна, която включва два антибиотика, инхибитор на протонните помпи и едно от двете съединения (метронидазол или бисмутова сол). Не се препоръчва емпирична ретерапия след първоначален терапевтичен неуспех.

Терапевтичната дилема е кое от последните две съединния да бъде използвано, защото неподходящия избор на четвъртата съставка води до редуциране на терапевтичната успеваемост до 40%.

Резистентните на първичната тройна комбинация хеликобактер микроорганизма се подразделят на: метронидазол чувствителни и метронидазол резистентни.

Препоръката е при неуспех от тройната комбинация да се предприеме нова ендоскопия комбинирана с биопсия, като материала се даде за извършване на антибиограма включваща и чувствителност на ноксата към метронидазол.

В зависимост от резултатите от тази антибиограма се подбират и подходящите антибиотици, като при метронидазол резистентните случаи се прилага бисмутова сол като четвърта съставка на комбинацията.

Следването на това терапевтично поведение води до 90-100% успеваемост при повторната елиминация на инфекцията.

В българското сисание по гастоенетрология излезе съобщенито за ползване на прополис съдържащи препарати за поддържане на хелацията след успешна антихеликобактер терапия.

Излезе нова терапевтична схема за лечението на Хеликобактер инфекцията, която се ползва след неуспех от класическата хелация (без да се изисква ендоскопия както е посочено по горе), а именно: 7 дневен курс с Levofloxacin/Таваник (500 mg два пъти дневно.), Amoxicillin (1 g 2 пъти дневно) и Omeprazole (20 mg два пъти дневно). Терапевтичната й ефикасност е 57-82%, средно 71% (Helicobacter. 2007 Feb)