АНАЛИЗ

 НА НЯКОИ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ И СЪОБЩЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ПАРКИНСОНОВАТА БОЛЕСТ – ХИПЕРКАЛЦИЕМИЯТА

 

I. СПОРЕД ПУБЛИКАЦИЯТА НА Д-Р КЕХАЙОВ относно използването на калциевите антагонисти като антиангинални средства:

 

             Един до два процента от теглото на човека се състои от калций, 99% от него е включен в костите под формата на хидроксипатит. Общата концентрация на калций в кръвта е около 2.5 ммол/л, 55% от него са свързани с белтъци, фосфати, цитрати и алкат, докато 45% се намират на разположение в свободно йонизирано състояние. Само йонизираният калций е непосредствено биологично активен. Калцият в кръвната плазма се регулира от паратхормон, който се образува от паратероидни жлези и калцитон, който се образува в С-клетките на щитовидната жлеза. Извънклетъчния йонизиран калций е от значение за поддържане на контакта между клетките.

              Прекомерно ниските концентрации на йонизирания калций увеличават пропускливостта на мембраните за натриеви и калциеви йони, като намаляват аутхезията между клетките.

              При хиперкалциемия може да се стигне до повишено състояние на калция в клетките, което е свързано с токсични прояви. Всяко неконтролируемо увеличение на калция в тъканните клетки, води неминуемо до клетъчна смърт.

 

              Калцият като вътреклетъчен преносител на сигнали:

              Подобно на концентрацията на калция в кръвта  и концентрацията на йонизирания калций в клетката се регулира извънредно точно. Докато извънклетъчният калций се движи в областта на милимоларните концентрации, то вътреклетъчната концентрация на йонизирания калций в цитозола е поне 10 000 пъти по-малък, т.е. движи се около стойност 0,1 ммол/л. Този извънредно голям градиент се поддържа от активни калциеви помпи, които изпомпват калция от клетъчната плазма при консумиране на Аденозиннитрифосфат (АТФ). През клетъчната мембрана, калция се изтласква допълнително навън с помощта на транспрортна система, като се замества с натрий от цитозола.

               Митохондриите също така регулират собственото си съдържание на калций. Те поемат обаче големи количества калций от клетъчната плазма, само когато той се повиши в тази част на клетката. Силното увеличение на калция в митохондриите води до отлагане на неразтворими калциеви фосфати,  до спиране на окислителната обмяна и до прекратяване образуването на енергия. Клетката умира. ( или остава в латентно състояние, настъпва енергийна криза за клетката – С.Н. )

               При ниски концентрационни нива йонизирания калций, намиращите се в покой клетки на организма (под 0,1 ммол/л), калциевият йон може да служи като преносител на сигнали, което се извършва по система калциеви канали - в клетъчната мембрана, през които калциевите йони могат да преминават бързо през вътрешността на клетката, от друга страна за вътрешноклетъчни калциеви рецептори, т.е. за белтъци които разпознават калциевите йони и могат бързо да ги свързват обратимо. Касае се главно за два типа , единият от които е свързан с рецептор, който се отваря при свързването на съответния хормон към рецептора. Другият се отваря и затваря в зависимост от потенциала на мембаната. Зависимият от потенциала калциев канал се разделя на два подтипа. Единият има дълго време на отваряне при нисък мембранен потенциал, а другият се отваря краткотрайно при висок потенциал, като почти не се повлиява от средата, блокираща калциевия канал. Следователно калцият може да се повиши в клетъчната плазма по различни механизми. В крайна сметка се касае за калциев сигнал предизвикващ физиологичен отговор на клетката, например съкращението на мускула или друга клетъчна активност.

              Калциевите антагонисти – представляват вещества, взаимодейсващи с вътреклетъчните сигнални функции на калция.

              Блокерите на калциевите канали – извършват специфично подтискане на калциевите канали, т.е. това са фармацевтични средства с различна химична структура, които са разделени в 4 групи. В групата на Дихидропиридините е Исрадипинът.

               Доказано е, че при животни блокерите на калциевите канали предотвратяват образуването на артеросклеротични изменения. Може да се наблюдава даже обратно развитие на артеросклеротичните огнища. При човека такава проверка не е правена, но резултата би бил твърде привлекателен.

 

II. ИЗВОДИ:

1.При хиперкалциемия настъпват следните увреждания на клетъчно ниво:

         А. Отлагане по стените на калциевите канали в клетката на неразтворими калциеви фосфати, т.е. склерозиране на калциевите канали. По този начин функционирането на клетката спира – не може да изпълнява фунциите си като преносител на вътрешноклетъчни и междуклетъчни сигнали.

         Б. Силното увеличение на калция в митохондриите води до отлагане по стените на неразтворими калциеви фосфати, т.е. налице е склерозиране. Настъпва дисфункция на митохондриите – спира окислителната обмяна и се прекратява образуването на енергия. Клетката умира или остава в латентно състояние. Настъпва енергийна криза на клетъчно ниво.

         В. Настъпва увреждане на клетъчно ниво породено от оксидативния стрес и влиянието на свободните радикали.

         Д. При хиперкалцимия, калциевите антагонисти могат да регулират концентрацията на йонизирания калций и да предотвратят клетъчната смърт.

 

III. СПОРЕД ПРОФЕСОР ДЖЕЙМС СУРМАЙЕР, от Нортуестърн Юнивърсити, Чикаго, в новата си теория обяснява как точно умират невроните в мозъка на болните от Паркинсон и най-вече как да се спре тази прогресия. В публикувана статия, той „слага точка” на тази странна болест. От половин век е известно, че невроните, продуциращи допамин в една дълбока зона на черна субстанция, в средата на мозъка, умират прогресивно. Липсата на допамин е причината за тези смъртни симптоми, чиято жертва са пациентите. Но защо умират невроните? Обвиняват се митохондриите ( те участвуват в дишането на клетките ), акомодацията на свободните коренчета, различни гени. Но генетичните проучвания на фамилните форми на болестта не позволиха да се намерят генетични мутации в допаминовите клетки, засегнати от болестта. Ако загубата на допамин не е нищо повече от един симптом на заболяване на допаминовите неврони, кой е тогава тайният механизъм на болестта?

            Други йонни канали

            Работейки с мишки, Джеймс Сурмайер внимателно е проучил, че продукцията на допамин от невроните се осъществява благодарение на автономен „пейсмейкър”. Доказал е, че тази активностсе контролира от специфични йонни канали в мембраната. Те контролират влизането и излизането на  калциевия йон. В същност, важният фактор за клетъчната смърт на тези неврони е именно  масивното нахлуване на интрацелуларен калций, който унищожава малко по малко клетката и тя спира да продуцира протеини. Това е омагьосан кръг, клетъчния пейсмейкър се нуждае от калций, за да функционира, но многото калций го стопира.

             И така изследователят се пита не можем ли да накараме клетката да функционира, като използваме други йонни канали, които контролират влизането на натрий? Той изпробвал това при опитна мишка, която оживяла. Екипът от Чикаго използвал химически агент, който блокира калциевите канали, измервайки електрическата активност на невроните. След 30 минути такава терапия, допаминовите неврони са докарани до пълно електрическо затишие.

              Изненадата е била, че след около час след блокадата, нерегулярни пикове на автономната електрична активност са засечени в много неврони. След още няколко часа, в почти всички неврони е отбелязана електрическа активност тип „пейсмейкър”, която се наблюдава нормално. С изключение на това, че за съжаление това са натриеви, а вече не калциеви помпи по произход, които осъществяват тази активност. „Това е удивителен пример за "пластичност” за живот, пише Джеймс Сурмайер

 

IV. СПОРЕД Д-Р MIZUNO в публикация относно митохондриалното хранене като стратегия за невропротекция за болестта на Паркинсон при катедра Алтернативна медицина и експериментална терапия в Hokuriku университет – предложи, че енергийната криза е най-важна в механизма на нигралната клетъчна смърт в ПБ. В допълнение оксидативният стрес също е замесен като важен преносител на нигрално-клетъчната смърт, но това е вторично явление за дихателната недостатъчност.

           Оксидативният стрес и митохондриалната недостатъчност произвеждат порочен цикъл в нигралните неврони. Q10 е от съществено значение за митохондриалната дисфункция и оксидативния стрес и доказва, че може да бъде полезен за забавяне на прогресията на ПБ. При изследванията които прави с максимална доза до 1200 мг констатира невропротективното действие на коензима .

 

V.  БЮЛЕТИН НА АМЕРИКАНСКАТА АКАДЕМИЯ ПО НЕВРОЛОГИЯ ОТ 2007Г. за невропротекторна терапия при ПБ се счита прилагането на :

- алфа-липоева киселина – от 300-600 мг

- витамин Е                       -  2000 ie

-   Q10                                - от 100-1200 мг

- витамин С                      - от 2000-3200 мг

- фолиева киселина        

- Pramipexole

- лечебна гимнастика

- лечебен масаж

- акупунктура и др.  

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

              От всичко изложено по-горе, може да се направи извода, че за постигане на невропротективен ефект и забавяне на прогресията на ПБ е подходящо следното лечение:

1. Исрадипин           - 2х5 мг

2. Мирапексин         - 3х1 мг

3. Алфа-липоева киселина  300 мг

4. Коензим Q10       - 90 мг

5. Витамин Е           - 900 мг

6. Витамин С          - 2000 мг 

7. Мадопар              - 6х125 мг

8. Комтан                - 4х200 мг

като последните две се титруват