Тестване за наличие на съединително тъканни заболявания

Най-често срещаните в практиката съединително тъканни заболявания са:

·         Ревматоиден артрит

·         Синдроми асоциирани с артрит

o   Вторичен синдром на Сьогрен

o   Синдром на Фелти

o   Ювенилен ревматоиден артрит – болест на Стил

o   Синдром на Райтер

o   Анкилозиращ спондилит – болест на Бехтерев

·         Системен лупус еритематодес

·         Лекарствено индуциран лупус еритематодес

·         Първичен синдром на Сьогрен

·         Системна склероза – CREST синдром

·         Полимиозит/Дрматомиозит

·         Смесено съединително тъканно заболяване

Лабораторните тестове за наличие на съединително тъканно заболяване биват: имунологични и неимунологични

Неимунологични тестове

Те се ползват предимно за скринингови цели:

·         Маркери за наличие на възпаление

o   СУЕ – повишение

o   С-реактивен протеин – повишение – специфичен за наличие на възпаление/тъканна некроза

o   Левкоцити – може да са намалени, а може да има и лимфоцитоза

·         Еритроцитни индекси – търсим анемия, предоминантно нормоцитна/нормохромна – наличие на анти-еритроцитни антитела

·         Тромбоцити – търсим намаление, поради наличие на антитромбоцитни антитела

·         Тест на Кумбс – може да има автоантитела

·         Урея, креатинин, креатининов клирънс – абнормални при ренално засягане

·         Антинуклеарни антитела –ANA скрининга често се ползва като първоначално изследване при суспекция за наличие на автоимунно заболяване, като евентуалните находки са следните:

o   Нуклеарни антитела

§  Периферни/хомогенни – системен лупус еритематодес

§  Спектърни – системен лупусеритематодес, системна склероза, полимиозит/дерматомиозит

§  Дискретно проявени, спектърни – системна склероза – центромерни антитела

o   Нуклеоларни антитела

§  Системен лупес еритематодес – рибозомни + цитоплазмени антитела

§  Системна склероза – Торо І антитела + спектърни нуклеарни антитела

o   Цитоплазматични антитела

§  Дифузни цитоплазмени антитела

·         Системен лупус еритематодес – рибозомни

·         Полимиозит/дерматомиозит – jo-1 антитела

Тестове при специфични заболявания

·         Системен лупус еритематодес

o   Anti-dsDNA

o   Anti-Smith

o   Anti-ribosomal P

·         Системна склероза

o   Антитопоизомераза І

o   Анти-центромерни антитела – средно изразена диагностична стойност

o   Анти-РНК полимераза ІІІ антитела – ниска диагностична стойност

·         Полимиозит/дерматомиозит

o   Anti-jo-1 антитела – висока диагностична стойност, но се установяват едва в 20% от пациентите

·         Ревматоиден артрит

o   Ревматоиден фактор – нискоспецифичен

o   Anti-CCP антитела – средно изразена диагностична стойност

·         Синдром на Сьогрен

o   Anti-SSA/Ro

o   Anti-SSA/La

Често в практиката се налага разграничаването между системният лупус еритематодес и лекарствено индуцираният лупус:

·         Възраст на пациента – при лекарствено индуцирания лупус пациентите са предимно възрастни хора, а при нелекарственият системен лупус еритематодес пациентите са най-често на възраст между 20 и 40 години

·         Съотношение жени:мъже – при лекарствено индуцираният лупус това съотношение е 1:1, а при системният лупус еритематодес това съотношение е 9:1

·         Тежест на протичане на заболяването – лекарствено индуцираният лупус протича обикновено леко

·         Кожни прояви – лекарствено индуцираният лупус еритематодес се проявява предимно с пурпура и еритема нодозум, а при нелекерственият системен лупус еритематодес имаме маларни зачервявания, дискоидни зачервявания, орални язви и фотосензитивност (фотофобия)

·         Антихистонни антитела – налични са в различен % и при двата вида патологии

·         Anti-dsDNA антитела – почти не се установяват при лекарствено индцираният лупус еритематодес, докато при нелекарственият лупс се установяват в 50-70% от пациентите

·         Анти-Смит антитела – рядко установими също при лекарствения лупус еритематодес

Титрите на антителата при ANA – скринига са много високи при наличие на системно съединително тъканно заболяване, но равматоидният фактор е наличен едва при 50% от пациентите.