Лабораторен профил на рака на дебелото черво

С диагностицирането на над 450 000 нови случая годишно рака на колоректалният карцином представлява водещ малигнитет за хората по света.

Хромозомната нестабилност със загуба на хетерозиготност на мултиплени локи се наблюдава в 85% от случаите със спорадичен колоректален карцином. Това води и до загуба на множество добре установени туморни гени, като процесът на еволюция от аденом към карцином с последваща загуба на гени е вече добре изучен:

·         Ранен стадий

o   APC/Beta-catenin protein

o   Смесени мутации, които целят възстановяване на ДНК

o   MLH1 hypermethylation

o   EGFR

·         Среден стадий

o   CIN

o   KRAS

o   BRAF

·         Късен стадий

o   PI3KCA

o   PTEN

o   PTEN

o   TPS3

o   BAX

o   SMAD4

o   TGFBR2

Честотата на тези геномни вариации е различна, най-често промените са е АРС гените (в 85% от случаите), като последствията са и микросателитна нестабилност.

Лабораторни тестове за установяване наличието на колоректален карцином

Съществуват различни лабораторнитестове с доказана ефикасност, които могат да бъдат извършени при съмнение за колоректален карцином:

·         Традиционни тестове

o   Хемоглобин/хематокрит

o   Фекални окултни кръвоизливи

o   СЕА – общ туморен маркер

·         Предективни генетични тестове

o   KRAS, BRAF, PIC3CA, PTEN mutations

·         Фамилен скрининг за колоректален карцином

o   APC – Familial adenomatous polyposis

o   SMAD4 – Familial juvenile polyposis

o   TPS3 – Li-Fraumeni syndrome

o   PTEN – Cowden syndrome

o   LKB1/STK11 – Peutz-Jeghers syndrome

o   MYH – simple polyposis

o   MLH1, MLH3, MSH2, MSH6, PMS1 & PMS2

·         Скрининг за наличие на Lynch syndrome

o   Амстердамски критерии

o   Микросателитна нестабилност

o   MMRIHC – смесена имунохимия за установяване на степента на възстановяване на ДНК

·         Други тестове

o   CRC гени в изпражненията

Позитивният тест за наличие на фекални окултни кръвоизлизи показва, че има източник на окутно кървене в гастроинетстиналният тракт. В зависимост от възрастта на пациентът, съществува висока вероятност колоректалния карцином да е етиологичния източник на това кървене.

СЕА се ползва предимно за мониториране на терапията след хирургичната резекция на колоректалния карцином.

Предиктивните тестове се ползват предимно за авансово установяване на вероятността от благоприятното приложение на различни по състав химиотерапевтици за лечение на колоректалния карцином.

Фамилни скринингови тестове – спорадичният пик в западните страни на колоректалният карцином е около 75 годишнината от живота на пациентът. Колоректален карцином при пациенти под 40 годишна възраст се наблюдава предимно при фамилните неопластични синдроми.

Хередетарните не-полипозни синдроми генериращи колоректален карцином известни като синдроми на Линч се причиняват от 6 вида геномни мутации, катоинактивацията на MMR гените, която се наблюдава първоначално има за последица развитието на каскадни и широкоразпространени мутации в целия геном. Риска от развитие на колоректален карцином при пациентите със синдром на Линч е 80%-нтен, като средната поява на неоплазията е между 40-тата и 45-тата година от живота на пациента. Вероятността от наличие на асоциирана ендометриална неоплазия при жените с този синдром се изчислява на 50-60%. Амстердамските критерии са създадени през 1990 година и са предназначени за изследване на фамилии които има голяма вероятност да имат мутации на MMR гените.