Хемолгобинови структурни аномалии

 

Хемоглобинът се състои от един ХЕМ (комплекс от един атом желязо плюс четири протопорфиринови структури) и една ГЛОБИНОВА ЕДИНИЦА (съдържа две части полипептидни вериги, едната се нарича “алфа”, а другата “бета”). Единицата на хема е идентична за всяка хемоглобинова молекула; промяната в последователността на аминокиселините на глобиновите вериги дава и различните видове хемоглобини.

Хемоглобиновите аномалии могат да бъдат разделени на две големи групи:

·     Хемоглобинопатии - хемоглобина съдржа аминокиселинни заместители в глобиновата бета верига

·     Нестабилни хемоглобини – тук има фокални стуктулни аномалии в глобиновите вериги, което предразполага хемоглобиновата молекула към денатурация

Хемоглобинопатии

При раждането около 80% от хемоглобина на новороденото е фетален-тип хемоглобин (Hb F), който притежава по-голям афинитет към кислорода отколкото хемоглобина на възрастния човек. Към 6-ят месец от живота на новороденото феталният хемоглобин остава 1-2% от циркулиращият в плазмата хемоглобин и е заместен от хемоглобина на възрастният човек (Hb A). След тази възраст наличието на по-големи количества фетален-тип хемоглобин е патология.

Съществуват различни видове хемоглобинопатаии, но най-често в клиничната практика се наблюдават Hb S & Hb C.

Hb E се наблюдава предимно при азиатците.

Всички видове абнормални хемоглобини са генетично трансмитирани.

Hb S хемоглобинопатия

Няколко заболявания се дължат на наличиенато на абнормален хемоглобин тип S, който е наречен още “сърповиден хемоглобин”. Когато пациентът е хомозиготен по отношение на този хемоглобин се развива т.нар.”съпровидно клетъчна анемия”, а когато е хетерозигатен е просто сърповиден носител. Хемоглобин Sсе установява предимно при афро-американците, в Караибите и в Индия. При афро-американците носителите на гена са около 8% от населението, а около 1% от населението страда от сърповидно клетъчна анемия. Възможна, честа находка е едновременното наличие на гените за хемоглобин с гените за хемоглобин С.

Тестове за установяване на съпровидният хемоглобин

Дифинитивният тест е електрофореза на хемоглобина; следна геномен скрининг на пациента.

При биопсия на костният мозък се установява отчетлива еритроидна хиперплазия, но това не е тест за доказване на тази патология.

Периферна кръвна картина 

Сърповидни еритроцити се установяват в периферната кръв на пациентиет със сърповидно клетъчна анемия, но при носителите на тази патология това е рядка находка.

В периефрната кръвна картина могат да се установят евентуално и овалоцити, както и шистоцити. Трябва да се има предвид, че овалоцитите са характерни предимно за някои видове хемолитични анемии, които са с токсична етиология или антигенна етиология. Шистоцитите представляват еритроцити, които са в процес на разрушаване.

Скринингови тестове

Когато налягането на кислорода спадне, хемоглобин Sстава по-малко разтворим от нормалният хемоглобин А и формира кристални агрегати в еритроцитите, които стават сърповидни по форма.

Трябва да се отбележи, че натривката на периферната кръвна картина за установяване на сурпоцити се различава като технология за направа от натривката чрез която се установява морфологията на другите еритроцитни форми и лабораторинят лекар трябва да е известен, че искате натривка за установяване на сърпоцити!

Имунологични методи за доказване на хемоглобин S

Третият комерсиално наличен метод за установяване на хемоглобин представлява установяването на определени антитела към хемоглобин S и това е така нар.HemoCard Hb S

Дифинитивна диагностика

Електрофорезата на хемоглобина осигурява добро отграничаване на хемоглобин А, хемоглобин S & хемоглобин С. 

При новородени страдащи от сърповидно клетъчна анемия се установява наличие на хемоглобин F + Hb S = Hb FS

HbSC заболяване

При тази патология един ген за хемоглобин се комбинира с един ген за хемоглобин С. Около 20% от пациентите нямат анемия и са асимптоматични. При останалите патологията/клиниката е сходна на тази при сърповидно клетъчната анемия, а може да е и по-тежкостепнно изразена. В сравнение със сърповидно клетъчната анемия тук анемията е лека или средно тежко изразена, много рядко е тежка по протичане. Абдоминални кризи се установяват само при 30% от пациентите. При малко на дброй пациенти има наличие и на идиопатична хематурия. Може и тук да има улцерации по краката, но те се установяват по-рядко.

Характерно за хемоглобин SC заболяването, е че по-често се наблюдават асептични некрози на фемура; по-честа находка е и спленомегалията (60-80% от пациентите). 

Левкограмата е нормална освен ако няма насложена инфекция.

Електрофорезата на хемоглобина е дифинитивният метод за диагностика.

Хемоглобин С заболяване

Гена за хемоглобин С трябва да е хомозиготен, за да се прояви патологията, може обаче да е комбиниран и с гена на нормалният хемоглобин А (АС) или както вече видяхте с гените за други абнормални хемоглобини.

Гена за хемоглобин С се носи от 3% от африкано-американците, а хомозиготното носителство е още по-рядко. Клинично може да се прояви и с абдоминални, а и с костни болки, но болковите епизоди не са тежки. Обикновено има и спленомегалия. В периферната кръвна картина има таргетни клетки в 30-90% от случаите. Диагнозата се поставя чрез електрофореза на плазменият хемоглобин.

Нестабилните хемоглобини

Нестабилните хемоглобини се характеризират чрез фокални мутации на аминокиселините, които позволяват хемоглобина лесно да денатурира при различни условия напр.топлина или оксидация с образуване на телца от хемоглобина на Хайнц.

Има различни аномалии, които могат да засегнат и алфа- и бета-веригите на хемоглобина. На практика нестабилните хемаглобини са рядка находка напр.хемоглобин-Кьолн, хемоглобин-Цюрих и хемоглобин-Гюн Хил.

Обикновено се унаследяват автозомно доминантно.

Хемолизата може да се инциира и от приложението на лекарства с оксидативен потенциал.

Телцата на Хайнц обаче, не са патогномонични за тази патология и могат да се установят и при различните ензимопатии напр.при глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназната недостатъчност.