Туморни антигени СА 125, СА 15-3, СА 19-9

Референтни стойности

СА 125: под 35 ед/мл; СА 15-3 под 35 ед/мл, СА 19-9 под 40 ед/мл

Интерпретация на резултатите

Тези антигени се използват за установяване ефикасността на терапията, както и реобразуването на някои неоплазми.

Могат да бъдат ползвани като допълнителни тестове да диагностиката на някои неоплазми.

Туморните антигени са гликопротеини, които се асоциират с някои неоплазми. Най-общо казано нивата на тези антигени се увеличават в кръвта на пациента с напредване на неопластичният процес. Никой туморен антиген не е нито достатъчно сензитивен, нито достатъчно специфичен, че да се ползва като скринингов тест!

Нормалните нива на туморните антигени не изключват наличието на неоплазия, както и нуждата от по нататъшни изледвания на пациента. В допелние на това, пациенти които получават инфузия от миши моноклонални антитела за терапевтични или диагностични нужди може да развият антитела, които да взаимодействат с изследване нивата на туморните антигени/маркери.

СА 125

СА 125 е най-често установим при пациенти с овариален карцином, като нивата са особено високи при пациентки със серозен, смесен или некласифициран овариален карцином, а са ниски при пациентките с мукозен овариален карцином. Разликите в преживяемостта корелират правопропорционално и пряко с пре- и постоперативните нива на този туморен маркер, а също така и с еволюцията на заболяването. Виртуално всяка пациентка с повишени постоперативни нива на СА 125 има остатъчна неоплазия.

СА 125 също така се увеличава и при пациенти с неоплазия на други места вкл.ендометриума, фалопиевите тръби, цервикса, черният дроб, белия дроб и гастроинтестиналният тракт. Повишени нива се установяват при около 15% от пациентите с рак на ендометриума. СА 125 може също така да бъде увеличен в хода на ранната бременност, при ендометриоза, хронично чернодробно заболяване и инфламаторни заболявания на гастроинтестиналният тракт.

Наскоро ФДА одобри човешкият епидидемален протеин за мониторинг на овариалните неоплазии като по сензитивен тест.

СА 15-3

СА 15-3 или още наречен „млечен антиген“ се наблюдава като повишени нива в хода на неоплазиите на млечната жлеза. Спада или увеличението на нивата на СА 15-3 корелира с прогресията или регресията на рака на млечната жлеза.

Обаче СА 15-3 може да се повиши и при някои пациенти с рек на белия дроб, панкреаса, дебелото черво, матката, хепара и овариите. СА 27-29 е туморен антиген сходен с на СА 15-3, но с различен епитоп, установява се при около 30% от пациентите с рак на млечната жлеза. 

Трябва да се знае, че нивата на СА 15-3 се увеличават 14-60 дни след стартирането на анти-естрогеновата терапия, като последица от лизата на туморните клетки.

СА 19-9

 

СА 19-9 се установява предимно при пациенти с рак на панкреаса, както и при някои пациенти с рак на дебелото черво. Може да е увеличен и при около 20% от пациентите с рак на стомаха, както и при хепатобилиарни малигнености. СА 19-9 се увеличава и при бенигнени инфламаторни заболявания на панкреаса, жлъчният мехур, черният дроб и при наличие на обструктивна жълтеница.