Бета -2-микроглобулин

Референтни стойности

Серум при възрастни: 1.2-1.8 мг/литър, неонатологичните му нива са по-високи и постепенно намялят през първата година от живота на детето.

Урина: под 0.2 мг/литър

Цереброспинална течност: 0.7-1.8 мг/литър

Интерпретация на резултатите

Бета-2-микроглобулина представлява леко верижен протеин с м.т.11 800 далтона, който е обща структурна част на клас 1 МНС антигенните комплекси.

Този протеин е експресиран виртуално върху повърхността на всички нуклеирани клетки, но особено голямо количество от него има по повърхността на лимфоцитите и моноцитите. В серума има нормално ниски концентрации от бета-2-микроглобулина, които отразяват нормалната омбяна на този протеин. Бета-2-микроглобулина се филтрира чрез гломерулите и се реабсорбира и метаболизира в проксималните бъбречни тубули.

Серумните нива на бета-2-микроглобулина при наличие на инфекции, автоимунни процеси, неопластични и ренални заболявания.

Уринните концентрации на бета-2-микроглобулина се увеличават при наличие на ренални заболявания асоциирани с наранявания на реналните тубилни клетки.

Цереброспиналните му нива се увеличават при различни възпалителни и инфилтративни заболявания на централната нервна система.

Серумен бета-2-микроглобулин

Серумният бета-2-микроглобулин се увеличава при състояния предружени от увеличената му синтеза поради лимфоцитна активация: автоимунни или инфекциозни заболявания; наличие на пролиферативни процеси в организма на пациента напр.при лимфоми/левкемии или при намалената му елиминация при ренална недостатъчност. При автоимунните заболявания нивата на бета-2-микроглобулина често корелират с активността на заболяването.

Нивата на бета-2-микроглобулина се увеличават и при наличие на периферно артериално заболяване; служат и за предиктор на общата смъртност при възрастните пациенти.

Уринен бета-2-микроглобулин

Около 95% от количеството на бета-2-микроглобулина се се филтрира в гломерулите, а след гломерулната филтрация 99.5% от филтрираното количество се реабсорбира и метаболизира в проксималните тубули на бъбреците, ето защо повишената уринна екскреция на бета-2-микроглобулина е маркер на ренално тубулно заболяване засягащо проксималните тубули на бъбреците, като: остра тубулна некроза, интерстициален нефрит, пиелонефрит, употреба на нефротоксични препарати. Транзиторно нивата му в урината могат да се повишат при травма, сепсис и панкреатит.

Цереброспинален бета-2-микроглобулин

Едновременното измерване нивата на бета-2-микроглобулина в серума и в цереброспиналната течност се използва за установяване засагането на ЦНС при лимфоми/левкемии, като ако нивата му в цереброспиналната течност са по-високи от тези в плазмата при пациент с лимфома/левкемия то вероятно и ЦНС е заангажирана в болестния процес.

 

ЦНС инфекциите вкл.ХИВ-асоциирания дементен комплекс също водят до повишение нивата на бета-2-микроглобулина в цереброспиналната течност.