Антитела срещу ацетилхолиновите рецептори

Референтни стойности

Нормално нивото на свързващия тип антитела е под 0.04 милимол/литър, нивата на модулиращите антитела е 0-15%, а нивата на блокиращите антитела е 0-20% от количеството на ацетилхолиновите рецептори.

Интерпретация на резултатите

Миастения гравис се представя клинично чрез слабост на скелетната мускулатура, която се влошава при физическа активност и се възстановява в покой. Най-честата първоначална проява на миастения гравис е птозата на клепача и диплопията. При 20% от пациентите симптоматиката остава локализирана в окото /окуларна миастения гравис/. При пациентите с генерализирана миастения гравис може да има внезапно начало на обща мускулна слабост, с флуктуиращ курс на протичане.

Мускулните контракции се медиират от отделянето на ацетилхолин от моторните нервни терминали и чрез неговото свързване с никотиновите рецептори на мускулите се инициира мускулна контракция, която се терминира от ензима ацетилхолинестераза, която катализира разграждането на ацетилхолин до холин и ацетат.

Миастения гравис представлява автоимунно заболяване, при което наличните антитела към ацетилхолиновите рецептори редуцира сензитивността на рецептора към ацетилхолин.

Неонаталната миастения гравис се дължи на пасивно придобиване на антитела от майката, съществува  и конгенитална миастения гравис.

Антителата срещу ацетилхолиновите рецептори варират в зависимост от тежестта на заболяването и клиничната група на пациента. Те имат специфичност от 96% за установяване на миастения гравис, но сензитивността им е едва 45% при установяване на окуларната форма на миастения гравис. Специфичността им при генерализираната форма на миастения гравис е 98-99%.

Антителата към ацетилхолиновите рецептори биват: свързващи, блокиращи и модулиращи. Типично първо се появяват свърващите антитела, а установяването на другите два типа антитела е от полза при диагностицирането на негативна антитяло-свързваща миастения гравис.

Аниттелата към специфичната мускулна тирозин киназа са позитивни обикновено когато пациента с миастения гравис няма антитела срещу никотиновите рецептори – това се наблюдава при проминентно фациално или респираторно засягане на мускулатурата.

Съществуват заболявания асоцирани с миастения гравис, които трябва да се идентифицират, защото наличието им повлиява както терапията, така и хода на протичането на болестта:

·       Асоциирани тимусни заболявания: тимома, хиперплазия

·       Тиреоидити, болест на Базедов, кожни автоимунни заболявания, фамилно унаследяеми автоимунни заболявания

Миастения гравис може да се екзацербира от наличието на:

·       Хипер- или хипотироидизъм

·       Окултни инфекции

·       Употреба на лекарствени продукти като: аминоглюкозиди, хинин, бета-блокери и верапамил

Заболявания, които могат да повлияят терапията на миастения гравис:

·       Захарен диабет

·       Пептична язва

·       Туберкулоза

·       Гастро интестинално кървене

·       Ренални заболявания

·       Артериална хипертония

·       Бронхиална астма

 

·       Остеопороза