Анти гладкомускулни антитела

Референтни стойности

Нормално негативни нива, но се позитивират при разреждане на серума 1:10 или 1:20

Интерпретация на резултатите

Изследване  нивата на гладкомускулните антитела се ползва за отдиференциране на автоимунния хроничен хепатит от екстрахепатална билиарна обструкция, чернодробно лекарствено индуциране заболяване, вирусните хепатити, както и от други чернодробни заболявания.

Състоянията, при които нивата на анти гладкомускулните антитела се позитивират са описани по-долу:

·       Хроничен активен автоимунен хепатит – анти гладкомускулни антитела се установяват при 50-80% от пациентите; най-често се установяват нива между 1:80 до 1:320

·       Вирусни хепатити и инфекциозна мононуклеоза – анти гладкомускулни антитела се установяват при 1-2% от пациентите, като титрите са под 1:80

·       Първична билиарна цироза – установяват се при до 50% от пациентите, но титрите са ниски: 1:10 до 1:40

·       Бронхиална астма – при до 20% от астматиците се установяват ниски титри на анти гладкомускилните антитела

Ниски титри на анти гладкомускулните антитела се установяват и при: увеит, алопеция, първична пулмонална хипертония, цитомегаловирус или микомплазмена пневмония, неоплазии и алкохолно чернодробно заболяване.

Автоимуннен хепатит

Автоимунният хроничен хепатит е прогресивно чернодробно заболяване, което се характеризира с констилация от клинични, лабораторни и хистологични находки. Типично тук има асиметричност между силно повишените трансаминази и сравнително ниски, несъответстващи им нива на билирубина и алкалната фосфатаза. Ако последваната обаче е силно повишена трябва най-често да се търси алтернативна диагноза. Най-често пациентите са жени. Често има и друго автоимунно  заболяване.

Автоимунният хепатит се класифицира като:

·       Тип 1 – пациентите могат да са от всяка една възраст; тук има предимно позитивиране на анти гладкомускулните антитела, антителата към антиацин и атипичната pANCA

·       Тип 2 – пациентите са предимно млади жени; тук има позитивиране на анти бъбречните/чарнодробни антитела, както и на антителата към чернодробният цитозол

 

Пациентите с хроничен автоимунен хепатит имат най-често генерализирана елевация на серумните глобулини, особено на гама-глобулиновата фракция; най-често 1-3 пъти над нормата.