Антинуклеарни антитела

Референтни стойности

Негативните нива са под 1:80 в някои лаборатории. При нормалните хора 31% са позитивни при титри 1:40, 13% са позитивни 1:80, 5% са позитивни при титри 1:160, а 3% са позитивни при титри 1:320.

При пациентите със системен лупус еритематодес 95% са позитивни при титри 1:160.

Интерпретация

Търсенето за позитивност относно антинуклеарни антитела е скринингов тест за наличие на съединително тъканно заболяване при пациента.

Характерната находка при пациените със съединително тъканно заболяване е наличието на антитела към нуклеарните антигени, известни също като антинуклеарни антитела.

Антинуклеарни антитела се установяват при следните заболявания:

1.       Системен лупус еритематодес – 95 до 100% позитивност

2.       Лекарствено индуциран лупус еритематодес – наличието на антинуклеарни антитела е необходимо, за да се постави тази диагноза

3.       Смесено съединително тъканно заболяване - наличието на антинуклеарни антитела е необходимо, за да се постави тази диагноза

4.       Синдром на Сьогрен – 40 до 70% позитивност

5.       Слеродерма – 60 до 80% позитивност

6.       Полимиозит – дарматомиозит – 30 до 80% позитивност

7.       Ревматоиден артрит – 14% позитивност

Антинуклеарните антитела се установяват дълго време преди да се появи клиничната манифестация на болестта – средно 3 години преди появата й.

Липсата на антинуклеарни антитела отхвърля категорично наличието на системен лупус еритематодес.

Наличието на антинуклеарни антитела не е специфично за никое съединително тъканно заболяване.

Някои лекарствени продукти фалшиво позитивират изследването за наличие на антинуклеарни антитела, като това са десетки лекарствени продукти които е невъзможно да изброим тук.