Anti-Mulerian Hormone (AMH)

Референтни стойности

Референтните стойности в ng/mL на АМН са дадени по-долу:

·         Пациенти под 2 годишна възраст:

o   Мъже: 14-466

o   Жени: под 4.7

·         Пациенти 2-12 години:

o   Мъже: 7.4-243

o   Жени: под 8.8

·         Пациенти над 12 години:

o   Мъже само: 0.7-19

·         Пациенти между 13-45 години:

o   Жени само: 0.9-9.5

·         Пациенти над 45 години:

o   Жени само: под 1

При жените понякога нивата на АМН варират в зависимост от овулационинят им цикъл, най-високи нива се наблюдават в ранната и средната овулационна фаза, като постепенно нивата спадат през лутеалната фаза. Нивата на АМН са почти пеустановими около 5 години преди климакса.

Интерпретация

АМН е пептид, който се тарнсформира в разстежен фактор от бета-фамилията. Потенциалната полза от изследавнията на АМН са посочени по-долу:

1.       Жени:

a.       При инвитро фертилизацията

b.      Преждевревенна овариална недостатъчност

c.       При поликистичен овариален синдром

d.      При овариални гранулозни тумори

2.       Мъже:

a.       За диагностицирането на хипогонадотрофен хипогонадизъм при забавен пубертет

ЖЕНИ: При жените АМН се образува в овариалните гранулозни клетки, които претърпяват първоначално заангажиране, като нивата на хормона отразяват размера и качеството на овериалния резерв. Нивата на АМН корелират с броя на антралните фоликули, които представляват овариални фоликули в късна фаза на фоликулогенезата. Броя на анталните фоликули може да се определи и чрез трансвагинална ехография и корелира с овариалният резерв. Нивата на АМН намалят силно по време на менопаузата. Нивата на АМН се мониторират при репродуктивната медицина, като нивото на този хормон корелира и с броя на ооцитите получени след овариална стимулация.

ПОЛИКСИТИЧЕН ОВЕРИАЛЕН СИНДРОМ: поликистичният овариален синдром се наблюдава при около 10% от пациентите в репродуктивна възраст и е най-честата причина за развитието на ановулаторен инфертилитет. Поликистичният овариален синдром се характеризира с хиперандрогенизъм, олиго-/аменорея и овариални аномалии, които могат да се установят и ехографски. Хиперандрогенизма се манифестира с хирзутизъм, акне и алопеция. Често пациентките са с наднормено тегло, повишена е и честота на захарен диабет тип II, пациентките са и с повишен кардиоваскуларен риск (налична хиперлипидемия). Диагнозата „поликситичен овариален синдром” се подсказва от наличната комбинация от повишени нива на лутеинизиращият хормон + ниски/нормални нива на фоликулостимулиращият хормон. Много пациентки имат съотношение LH/FSH > 2.5.

МЪЖЕ: при мъжете АМН се синтериза в сертолиевите клетки на тестисите още след 5-тата седмица от ембрионалното развитие на плода. При мъжкият фетук АМН индуцира тестикуларната диференциация и регресията на Мюлеродият дуктус. АМН са най-високи през пубертета и постепенно намалят с напредване на възрастта. АМН играе вероятно роля и в началото на пубертетното развитие при мъжа.