Анти-Jo1 антитела

Референтни стойности

Те са лаборатория специфични величини

Интерпретация

Анти-Jo1 антителата се ползват  за диагностицирането на полимиозит/дерматомиозит. Анти-Jo1 реагират срещу хистадил-транспортната РНК синтетаза. Съществуват 20 аминоацидил-транспортни РНК синтетази, 6 от които са описани като автоантигени при пациентите с полимиозит/дерматомиозит. Кленично Анти-Jo1 антителата се измерват при пациенти, които се представят с миозит, артрит и феномен на Рейно + интестинално белодробно заболяване. Те се установяват при 25-35% от пациентите с полимиозит и при 10-20% от пациентите с дерматомиозит. Анти-Jo1 антителата не се установяват при пациенти с ювенилен дерматомиозит. Анти-Jo1 антителата се установяват по-често /60-70%/ при пациентите с полимиозит и интестинална белодробна фиброза. Установяването на Анти-Jo1 антителата се асоциира с по-лоша прогноза на болестта. Най-честата причина за смъртта при пациентите с полимиозит/дерматомиозит е пулмоналната фиброза и пулмоналната хипертония.