Антитела срещу двойноверижната  ДНК

Референтни стойности

Референтните стойности на анти-двойноверижната ДНК са лаборатория зависими величини. Най-често титърът им е под 1:10

Интерпретация

Наличието на антитела към двойноверижната ДНК са високо специфични /над 95%/ за наличието на системен лупус еритематодес. Те са от полза за доказване на диагнозата, за предиктиране еволюцията на заболяването, както и за мониториране на терапията.

Съществува добра корелация между активността на системния лупус еритематодес /особено на лупусния нефрит/ и титъра на анти-двойноверижната ДНК. Репоявата на тези антитела, увеличаването на титъра им, както и персистиране на повишения им титър може да корелира с последващо екзацербиране на заболяването; спада на титъра им корелира с развитието на ремисия.

Ниски нива спрямо двойноверижната ДНК се установяват и при други съединително тъканни заблявания. При лекарствено индуцираният системен лупус еритематодес /хидралазин, прокаиноамид и други лекарства/ се установяват предимно анти-нуклеарни антитела, но не е тепично да се установят антитела към двойно верижната ДНК.

Антителата срещу двойноверижната ДНК се установяват в плазмата на пациента средно 2.2 години преди клиничната манифестация на системния лупус еритематодес.