Антикардиолипинови антитела

Референтни стойности

Нормални стойности или негативни стойности. Лаборатория специфични стойности. Наличието на положителен ревматоиден фактор може да доведе до фалшиво позитивиране на IgM антикардиолипиновите антитела.

Интерпретация

Антикардиолипиновите антитела са близко свързани с лупу антикоагуланта и се измерват като част от пакета за диагностициране на антифосфолипдния синдром Тези антитела също така могат да бъдат установени и при пациенти със системен лупус еритематодес, рекурент загуба на плода, както и при пациенти с тромбоцитопения. Могат да бъдат обаче установени и при пациенти, които са здрави. При около 80%, които са позитивни за лупус антикоагулант са позитивни и за наличие на кардиопинови антитела, но само 10-15% от пациентите, които са позитивни за антикардиолипинови антитела имат позитивен лупус антикоагулант.

Диагнозата „антифосфолипиден синдром“ изисква комбинация от наличие на клинични + лабораторни находки, като позитивността за наличие на антикардиолипинови антитела е само една от тези лабораторни находки. Съществуват два вида антикордиолипинови антитела: 1/зависимо от наличието на бета-2 гликопротеин-1, които са асоциирани са наличието на автоимунни заболявания и 2/ които са кофактор независими и се асоциират с наличието на инфекции.

Сензитивността на наличието на антикардиолипиновите антитела е 94%, а специфичността им е 96%.

Съществуват и антикардиолипинови антитела от класа на IgA, които се наблюдават при често при пациенти с тромбоцитопения и васкуларни компликации, както и при афро-американците.