|
Ключови думи: leukocytosis, granulocytosis, neutrophils, host defense, левкоцитоза, неутрофилия, защита на организма
Неутрофилията се дефинира като увеличение на абсолютния неутрофилен брой над нивото на стандартните девиации отнасящи се за нормалните индивиди. За деца над 1 месец, както и за възрастните от всички възрастови групи тези нива са 7.5 x 103/ l (7.5 x 109/литър) пръчкоядрени и зрели неутрофили. При новородени нормални са стойностите между 12 x 103/ l (12 x 109/литър) и 26 x 103 l/литър (26 x 109/литър). Няколко термина се ползват като синоними на неутрофилията: неутрофилна левкоцитоза,полиморфонуклеарна левкоцитоза и гранулоцитоза. Най-честата причина за левкоцитоза е увеличението на неутрофилите. “Гранулоцитоза” е по малко специфичен термин отколкото “неутрофилия”, защото гранулоцитите включват еозинофилите, базофилите и неутрофилите. Екстремната неутрофилия е известна като “левкемоидна реакция”. Тази реакция може да се дължи също така на увеличението на пръчкоядрените неутрофили на наличието на метамиелоцити или миелоцити. Неутрофилията може да възникне по няколко механизма: (1) увеличена клетъчна продукция; (2) увеличено отделяне на клетките от костния мозък; (3) трансформиране на циркулацията на неутрофилите от централното кръвообращение към периферната кръв; (4) нарушено излизане на неутрофилите от кръвната циркулация към периферните тъкани или на комбинация от тези механизми - Остра неутрофилия
- Псевдонеутрофилия (демаргинация). Мощен емоционален или физически стрес може да доведе до поява на неутрофилия за няколко минути. Отговорът на организма е подобен на този, който се наблюдава при инфузия с епинефрин или други катехоламини. Механизма е трансформиране на неутрофилната циркулация, което се нарича “демаргинация”. Нивото на неутрофилите зависи от скоростта с която се отделят от слезката, но също така зависи и от това доколко е разпространена ре дистрибуцията им в периферията поради развилия се вазоспазъм
- Промени в костно мозъчните неутрофилни резерви. Наблюдава с при възпаления и инфекции. Костно мозъчните резерви се състоят предимно от сегментоядрени неутрофили и пръчкоядрени неутрофили. Метамиелоцити не се отделят в циркулацията освен при екстремални ситуации. Постмитотичния костно мозъчен резерв е 10 пъти по голям от циркулиращия. При болести свързани с образуване на неутрофилната популация, хронични възпаления и малигнености, както и при антинеопластична терапия размера на костно мозъчния резерв се редуцира и капацитета на костния мозък да образува неутрофили се намаля. Експозицията на кръвта към чужди повърхности (като диализни мембрани) предизвиква неутропения, последвана от активация на комплементната система, което предизвиква неутрофилия. Колоний стимулиращите фактори (гранулоцит колоний стимулиращ фактор и гронулоцит-моноцит колоний стимулиращ фактор) предизвикват както остра така и хронична неутрофилия поради стимулация на неутрофилната продукция и повишено мобилизиране на неуторфили от костни мозък.
- Хронична неутрофилия. Тя не-често е вследствие от пролонгирана стимулация на пролиферацията на неуторфилните прекурсори. Размера на постмитотичните костно мозъчни резерви се увеличава. Инфекциите увеличават 4-5 пъти нормалната скорост на неутрофилната продукция. Голямо увеличение може да настъпи при полицитемия вера, хронична миелогенна левкемия и при левкемоидни реакции в резултат на нехематологични малигнености. След възстановяването от остри или хронични инфекции “тъканния глад” за неутрофили намаля, но поради наличната ендотелна дисфункция неуторфилите не могат за се прилепят нормално към ендотела на капилярите и остават в циркулацията, което води до отчитане на повишения им брой. При хронична миелогенна левкемия настъпва акумулация на неутрофили с увеличен плазмен полу живот, което води до екстремна неутрофилия.
Долната таблица сумаризира причините за острата и хронична неуторфилия Главни причини за неутрофилия |
| Остра неутрофилия | Хронична неутрофилия | Физикални стимули | Инфекции | Студ, топлина, физически усилия, конвулсии, болка, раждане, анестезия, хирургия | Персистиращи инфекции | Емоционални стимули | Възпаления | Паника, ярост, тежък стрес, депресия | Повечето остри възпалителни реакции, като колит, дерматит, лекарствена хиперсензитивност, подагра, хепатит, миозит, нефрит, панкреатит, периодонтит, ревматична треска, ревматоиден артрит, васкулити, тироидити, синдром на Sweet | Инфекции | Тумори | Много локализирани и системни остри бактериални, микотични, рикетсиални, спирохетни и някои вирусни инфекции | Стомашен карцином, рак на белия дроб, рак на гърдата, ренален карцином, хепатален, панкреасен, утеринен и сквамозно клетъчен карцином, рядко болест на Хочкин, мозъчни тумори, меланом или мултиплен миелом. | Възпаление или тъканна некроза | Лекарства хормони и токсини | Изгаряне, електрически шок, травма, инфаркт, подагра, васкулит, антиген-антитяло комплекс, компементна активация | Продължителната експозиция на много субстанции може да причини неутрофилия | Лекарства, хормони и токсини | Метаболитни и ендокринологични заболявания | Колоний стимулиращи фактори, epinephrine, etiocholanolone, ендотоксини, глюкокортикоиди, тютюнопушене, ваксини, животински отрови | Еклампсия, тироиден щорм, свръхпродукция на аденокортикотропен хормон | | Хематологични заболявания | | Възстановяването от агранулоцитозата и след терапия на мегалобластна левкемия, хронична хемолиза или хеморагия, аспления, миелопролиферативни заболявания, хронична идиопатична левкоцитоза | | Хередитарни и конгенитални заболявания | | Синдром на Down |
|
Сумаризирано: - Неутрофилия като отговор на възпаление или стрес. Тези състояния/заболявания могат да предизвикат остра или хронична неутрофилия. Хеморагии, анестезия, гърчове, инфекции включително и септичния шок могат да причинят неутрофилия. Неутрофилите при пушачи са пропорционално увеличени на пристрастяването им към тютюнопушенето
- Неутрофилия асоциирана с неоплазма или сърдечно заболяване. Неутрофилията можа да е асоциирана с хематологични или нехематологични малигнености, особено когато последните са метастазирали в черния или белия дроб. В някои случаи туморите произвеждат колоний стимулиращ фактор, който увеличава неутрофилите. Туморната некроза и суперинфекция са другите възможни причини. Неутрофилията е маркер на тежестта на различни заболявания, като коронарно сърдечно заболяване или пароксизмална тахикардия. При пациенти с малигнености наличието на неутрофилия е лош прогностичен фактор
- Неуторфилия асоциирана с нехематологични заболявания. В допълнение към миелопролиферативните синдроми включващи хроничната неутрофилна левкемия и неутрофилната хронична миелогенна левкемия няколко нехематологични състояния са свързани с неутрофилия. При синдром на Даун се наблюдават транзиторни левкемоидни реакции наподобяващи острата миелогенна левкемия. При този синдром вероятно се касае за свръхпроизводство на колоний стимулиращи фактора породено от тризомията на хромозома 21. Идиопатичната неутрофилна левкоцитоза с негативна анамнеза за фамилна неутрофилия, при която има автозомно доминантно унаследяване на заболяването, е много рядко състояние. Внимателното клинично изследване и проследяване на болния почти винаги разкрива причината за неутрофилията
- Неутрофилия асоциирана с прием на лекарства. Приложението на катехолаини и глюкортикостероиди води до развитие на неуторфилия. Броя на неутрофилите се възвръща към нормалното след като приема на съответния препарат бъде преустановен. Причината, е че лекарствата повишават синтезата на колоний стимулиращ фактор
Диагностичен подход при неутрофилия При повечето случаи на установена неутрофилия, елевирани стойности на пръчкоядрените (незрели) неутрофили и при наличие на токсични гранули в левкоцитите се касае за инфекциозен процес. Наличието на неутрофилия потвърждава диагнозата на острия апендицит, холецистит или бактериален фарингит. Когато причината за неуторфилия не е добре изяснена, особено ако се касае за неясно температурно състояние трябва да се имат предвид по редки инфекци като туберкулоза или остеомиелит. В допълнение данните за хронично тютюнопушене, хронично безпокойство или наличие на хронично сърдечно заболяване трябва да бъдат взети в предвид при поставяне на етиологичната диагноза. Ако неутрофилията е съпроводена с наличие на миелоцити, промиелоцити, повишени стойности на базофилите и спленомегалия вероятната диагноза е миелопролиферативно заболяване (хронична миелогенна левкемия [налична Филаделфийска хромозома – тя е позитивна понякога и при полицитемия вера, при идиопатичната миелофиброза и при миелодиспластичния синдром], идиопатична миелофиброза [има пойкилоцити подобни на сълза в периферната кръв, установено т изследването на еритроцитната морфология, както и наличие на нуклеирани еритроцити] или полицитемия вера [повишени еритроцитни нива]). Измерването на неутрофилната алкална фосфатаза е скринингов тест при средно изразена неутрофилия – стойностите й са повишени при наличие на инфекция, и са понижени при хронична миелогенна левкемия. При диагностично неясна неутрофилия трябва да се извърши цитогенетичен анализ, а също така да се търсят окултни малигнености.
|
