tag heuer replica replica watches cheap christian louboutin rolex replica watches for sale.

Подуването на корема може да е манифестация на системно заболяване или да е породено от локален абдоминален проблем.

Трябва да се направи разлика между функционалното подуване на корема, което е транзиторно и се наблюдава най-често след нахранване и е транзиторно. Не се установяват физикални находки или данни за интраабдоминални маси.

Анамнеза

Пациентът най-често установява, че трудно закопчава панталоните си или, че роклята отеснява. Съобщава се за опъване и/или болка в гърба, рядко може да има болка в долните крайници Ако има болка тя може да е локализирана или генерализирана. Наличието на болка е признак за заангажиране на абдоминален орган (пасивно разтягане на черен дроб, слезката или неоплазия). Болката не е често оплакване при циротично болните. Повишеното интраабдоминално налягане може да предизвика появата на парене зад гръдната кост (heartburn) поради развитие на гастроинтестинален рефлукс. Може да се появи ортопнея, диспнея или тахипнея поради повдигане на диафрагмата. Тези оплаквания  могат да се дължат също и на плеврален излив асоцииран с асцит преминаващ по лимфните канали към гръдната кухина (хепатален хидроторакс), освен чистото механично повдигане нивото на диафрагмата. Пациентът трябва да бъде разпитан за консумация на алкохол, данни за прекарана жълтеница, потъмняване на урината, кръвопреливания, татуировки, честа смяна на зъболекари, трябва да сме осведомена за честотата на изхожданията му.

Физикален преглед

Оглед на корема: установяваме дали се касае за общо или локализирано подуване. Установяваме дали няма данни за разширени повърхностни хепатални вени (разширени вени в долната част на корема говорят за обструкция на долната празна вена, разширени вени в горната част на корема говорят за обструкция на горната празна вена), данни за иктер. При огледа могат евентуално да се видят пулсации от повишен интестинален мотилитет сугестивно за субобструкция или обструкция. Епигастрална маса с перисталтични вълни подсказва наличието на пилорна стеноза, епигастрална маса без перисталтични вълни подсказва най-вероятно наличието на стомашен/панкреасен тумор. Локализирано подуване в областта на жлъчния мехур подсказва жлъчен хидропс с евентуална друга предизвикваща го патология. При огледа могат да бъдат установени данни за чернодробно заболяване: палмарен еритем, звездовидни ангиоми. При огледа се установят се също данни за наличие на умбиликална или ингвинална херния.

Палпация: установяват се органомегалии, интраабдоминални маси, органна дилатация, перитонеално дразнене или друга локална абдоминална чувствителност подсказващи възпаление, степен на подкожна мазнина, данни за асцит.

Ректалното/вагиналното туширане са задължителен елемент от изследването.

Аускултацията може да установи данни за интестинална обструкция или шумове поради повишено движение на течности или газ

Перкусията позволява да се разграничи общото подуване на корема от локализираните подувания причинени от разтегната матка, овариална киста или увеличен пикочен мехур.

Обзорната графия на корема (или контрастното изследване при индикации) и ултразвуковото изследване са важна част от общия преглед. Рентгенологично могат да се установят данни за обструкция, дилатация на чревни бримки, стриктури или туморни маси. Ултразвуковото изследване установява: асцит, интраабдоминални маси, размера на органомегалията евентуално причината за тази органомегалия.

Обобщено подуването на корема може да се дължи на: (1) тимпанизъм; (2) овариални или параовариални кисти; (3) увеличения на матката; (4) увеличение на пикочния мехур; (5) да бъде предизвикано от общо напълняване; (6) от фантомни тумори ; (7) големи абдоминални кисти; (8) дилатиран стомах; (9) големи интраабдоминални маси; (10) разтегнат пикочен мехур; (11) хидро или пиелонефрит; (12) хепатални абсцеси; (13) асцит; (14) дилатирани черва (синдром на Ogilvie, псевдообскрукция на колона, раздуване на сигмата, волвулус на сигмата или колона, или Intussusception – вмъкване на червата едно в друго като телескоп). Пациентите с псевдообструкция имат повишени нива на креатинина – преренална азотемия, левкоцитозата може да говори в полза и на перфорация, но това въобще не е сигурен белег – при съмнение за дилатация на червата или волвулус първата диагностична стъпка е обзорната графия на червата, при установяване на волвулус най подходящия следващ диагностикум е сигмоидоскопията. Антихолинергиците могат да предизвикат чревна дилатация също. Наличието на абнормална ЕКГ налага ДД вкл.за подлежащи електролитни/хормонални разстройства Дивертикулита е по рядка причина за общо подуване на корема, в 85% от случаите засяга левия колон, диагностицира се рентгенологично.

Тимпанизъм: раздутите от газ чревни бримки могат да бъдат видими, могат да се видят също така перисталтични движения, при аускултация липсва флуиден трил

Овариални кисти: често има локално подуване на корема, при асцит има резонанс, вагиналното изследване показва, че утеруса е изместен и мотилитета му е нарушен. Ако се извърши парацентеза вида на течността е характерен: висока вискозност, кафяв или зеленикав цвят, докато асцита е със светъл или жълтеникав цвят най-често.

Маточни тумори: тумора може да е с вариабилна консистенция, а матката да се контрахира и релаксира. При вагинално изследване цервикса е мек и разтворен. Няма физикални признаци за бременност като подуване на гърдите, аускултация на фетални тонове, анамнеза за аменорея

Разтегнат пикочен мехур: подуването може да обхване региона от симфизата до пъпа, при жени трябва да се обсъди и ретровертно разположена уголемена матка, а при мъже простатен аденом или рак на простата (по рядко). При възрастни хора трябва също да се подозиран лезии на гръбначния мозък като компресионна параплегия, латерална склероза, комбинирана склероза или табес дорзалис.

Общото напълняване може да предизвика разтягане на абдомена. Палпаторно и перкуторно трудно се установява дали има асцит или не, налага се извършване на ехография. При напълняването пъпа си остава вдлъбнат, докато при асцита е изравнен или изпъкнал. Оброзните изследвания са част от първия диагностичен пакет.

Фантомни тумори: наблюдават се предимно при жени в климактериума, касае се за временно подуване на корема, което изчезва след прием на спазмолитици или аналгетици.

Големи абдоминални кисти: могат да симулират асцит, хидронефроза. Често се касае за кисти на оментума, ретроперитонеални кисти или други интраабдоминални маси. Могат да предизвикат развитие на локален перитонит.

Дилатирания стомах може да бъде объркан с асцит. Локалното установяване на плискане локализирано в епигастриума е някакъв ориентир.

Разтегнат жлъчен мехур: винаги трябва да се търси евентуалната подлежаща причина за повишеното налягане в мехура.

Хидронефрозата е рядка причина за локално подуване на корема, съпроводена е с общо опъване в гръбначния стълб и евентуална локална болка в гърба или по хода на уретера.

Хепаталния абсцес не трябва да се сбърква с асцит: десностранна болка, евентуална хепатомегалия и данни за фебрилитет, или анамнеза за имуносупресия или разстройство (амебиаза) са някакви ориентири. Ехографията е задължителна.

ACS синдром: синдрома на абдоминално херметизиране, състояние настъпващо в последствие на кардиоваскуларни, пулмонарни, ренални, спленални и интракранилани (вкл.болест на Паркинсон) нарушения асоциирани с повишено интраобдоминално налягане. Синдрома се асоциира със спонтанни, постоперативни, посттравматични, ятрогенни или хронични фактори. Доказва се чрез измерване на интраабдоминалното налягане в съчетание със симптоматиката от съответния орган + ригиден и разтегнат абдомен. Диагностицирането на синдрома е индикация за предприемане на незабавна абдоминална декомпресия.