Фармакотерапия е показана при паиенти с комплицирана аортна стеноза с инфекциозен ендокардит, хипертония, сърдечна недостатъчност или аритмии.

ПРи пациенти със средна или тежка степен на аортна стеноза не са препоръчителни големи физически натоварвания.

Инфекциозния ендократи се наблюдава често при пациенти страдащи от аортна стеноза и при все, че някои автори не съветват ползването на антибиотична профилактика вече, според мен тя е наложителна.

Дигоксин е от голяма полза за контролиране камерната честота при пациенти с аортна стеноза комплицирана от предсърдно мъждене/трептене, както и при пациенти с дилатация на лявата камера и увредена систолна функция. Трябва обаче да се има предвид, че при пациенти с тежкостепенна аротна стеноза причинена от фиксирана обструкция инотропната терапия е от малка полза.

Диуретици следва да се ползват само при наличие на белодробна конгестия и то с особено внимание !! Редукцията на левовентрикуларното пълнене и оттам влошаване на симптоматиката вследствие употребата на диуретици трябва винаги да се има предвид.

НИТРАТИ И ДРУГИ ВАЗОДИЛАТАТОРИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛЗВАТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С АОРТНА СТЕНОЗА !!

Тези класове препарати намалят левовентрикуларното пълене и редуцират системното васкуларно налягане и могат а предизвикат настъпване на остър колапс при пациенти с аортна стеноза независимо от тежестта й. Ако все пак (при ангинален пристъп) се ползват нитрати и се развие ипотония, която не се овладява от приложение на кристалоиди се използва внимателно добутамин или други вазопресори.

Хирургична терапия

Тя е основното лечение при пациенти с аортна стеноза.

Около полованита от пациентите с аортна стеноза, които развиват синкоп умират до края на 5-тата година от началото на първия пристъп; същото се отнася и за пациентите развили сърдечна недостатъчност, само че смъртта се наблюдава до края на втората година. При асимптоматичните пациенти с градиент около 50 mm Hg стълб се наблюдава неочаквана сърдечна смърт в 1%. Тази статистика е основание за препоръчване на ранна операция (след поява на първоначалната симптоматика).

Асимптоматичните пациенти с аортна стеноза (дори тежкостепенна) трябва да бъдат мониторирани чрез ехокардиография (трансторакална и езофагиална) през 6 месеца.

Нискостепенната аортна обструкция (трансвалвуларен градиент около и под 30) е относително противопоказание за извършване на артно клапно протезиране защото при тези пациенти не се променя значително симптоматиката и болестната еволюция.

Успешната хирургична итервенция редуцира смъртността драстично до 3-5% годишно, симптоматиката се редуцира с около 75% след операцията.