Краткосрочната цел на терапията е да редуцира или предотврати симптомите на ангината, която лимитира физическия капацитет на пациентът.

Дългосрочната терапевтична цел е да предотврати усложненията на исхемичната сърдечна болест като остър миокарден инфаркт, аритмиите и сърдечната недостатъчност.

Модификация на рисковите фактори

Първичната превенция на исхемичната болест на сърцето (ИБС), чрез ранна идентификация на рисковите фактори преди началото на морбидността теоретично е оптималния подход към овладяване на болестта.

Това обаче не вънеги е възможно, а от друга страна част от пациентите не са съгласни да предприемат активни профилактични действия докато не се появят признаците на исхемичната сърдечна болест.

Рисковите фактори способстващи за развитие на ИБС се подразделят на такива, които могат да бъдат повлияни и на такива, които не могат да бъдат повлияни. Към последните спадат: възрастта, пола на пациента, генетичната предиспозиция, факторите на аколната среда като замърсеност на въздуха и климатични условия в които живее индивидът.

Към рисковите фактори, които могат да бъдат повлияни се включват: тютюнопушене, хипертония, хиперлипидемия, наднормено тегло, хиперурикемия, захарен диабет, психосоциални фактори като стрес и тип А поведенчески реакции, както и употребата на някои лекарства като: прогестини, кортокостероиди и циклоспорин.

Консумацията на малки количества алкохол (под 40 грама дневно чист алкохол) редуцира риска от развитие на ИБС, обаче консумацията на на големи количества алкохол (над 50 гр.дневно) се свързва с повишена смъртност поради развитие на инсулт, цироза или неоплазия.

Употребата на тиазидни диуретици увеличава нивата на серумния холестерол и триглицеридите, докато употребата на бета блокери намаля HDL и увеличава LDL холестерола в лека степен, обаче директна асоциация между тези факти и увеличен кардиоваскуларен риск все още не е направена въпреки, че текат проучвания в тази насока.

Повишената консумация на кофеин съдържащи напитки също се свързва с отностително повишен риск от развитие на ИБС от някои изследователи, докато други проучвания сочат че дори да има някакъв риск от акцелерация на ИБС поради повишаване на кръвното налягане от кофеина то той може да бъде обсъждан като пренебрежително нисък.

Лечение на стабилната ангина пекторис

Съвременните гайдлайни съветват на всички пациенти с стабилна ИБС да бъдат давани следните медикаменти освен ако не същестуват протовопоказания за това: (1) аспирин; (2) бета блокер; (3) АСЕ инхибитор при пациенти с ИБС и захарен диабет или дисфункция на лява камера; (4) LDL понижаваща терапия при пациенти с нива на LDL над 130 mg/dL; (5) сублингвален нитроглицерин за купиране на ангинозните пристъпи; (6) калциеви антагонисти или дълго действащи нитрати за редукция на симптоматиката когато бета блокерите са противопоказани (брадикардия, АV блок, бронхообструкция); (7) тройна комбинация от бета блокер, калциен антагонист и нитрат когато първоначалната терапия с бета блокер се провали.

След идентификация и манипулация на възможните рискови фактори, следващата интервенция която трябва да бъде предприета е установяване на регулярна фитнес програма. Регуларните тренировки се понасят добре от повечето пациенти със стабилна ИБС като ползите включват намаляне на сърдечната честота и систолното артериално налягане, както и повишаване фракцията на сърдечното изтласкване. Физическите упражнения също така повлияват благоприятно ендотелата дисфункция на орагнизма.

Хронична профилактична терапия при пациенти с поне един исхемичен епизод дневно може да бъде извършена чрез приложение на бета блокери като се разчита и на плейотропните ефекти от приложението на този клас препарати (редукция обема на атероматозната маса в коронариите, потенциален кардиопротективен ефект, антиаритмичен ефект, липса на толеранс и антихипертензивен ефект). Обаче, пациенти които продължават да пушат имат намален антиангинален ефект от приложението на бета блокадата.

Нитратната терапия трябва да е първата стъпка в овладяването на острата атака при пациенти с хронична стабилна ИБС, при положение че атаките не са чести (няколко пъти месечно). Изполват се еднаков успешно както сублингвален нитроглицерин така и нитроглицерин под формата на шпрей (предимно когато няма достатъчно производство на слюнка, за да разгради таблетната сублингвална форма).

Когато ангинозните пристъпи се наблюдават по често (минимум веднъж дневно) хронична профилактична терапия с бета блокери е терапия от първа линия. Ползва се и хронична профилактична терапия с длъго действащи лекарствени форми на нитроглицерин (орален или трансдермален), изосорбод динитрат, изосорбид мононитрат и пертаеритрол тринитрат; обаче развитието на тахифилаксия е главната лимитираща стъпка в тяхната рутинна употреба. Профилактичната употреба на нитратите с продължително действие не е толкова ефективна колкото употребата на бета блокерите и не трябва да бъде средство на първи избор освен ако има противопоказания за употребата на бета блокери или калциеви антагонисти.

Блокерите на калциевите канали (калциевите антагонисти) имат потенциала да подобряват коронарния кръвен поток чрез индуциране на коронарна вазодилатация, а също така и намалят кислородната консумация на миокарда, поради което могат да се ползват едновременно с бета блокери при хронична антиангиална профилактика. Придемиствата на калциевите антагонисти пред бета блокерите са подобрената оксигенация на скелетната мускултура, което има за последствие повишена работоспособност на организма, както и повишен физически капацитет. Ако има протиопоказания за ползване на бета блокери при определени пациенти, калциевита антагонисти са сигурна алтернатива. Наличните представители на този клас препарати имат еднаква антиангинална активност при профилактиката на стабилната ИБС. Разликата в тяхната електрофизиология, периферни и централни хемодинамични ефекти, както и техния уникален профил на страничните им ефекти стоят в основата на преценката за избор на подходящият агент. При пациенти с проводни аномалии и левовентрикуларна дисфункция (фракция на изтласкване под 35) не трябва да се ползва верапамил, обаче амлодипин може да се ползва безопасно при повечето от тях. Дилтиазем е мощен АV блокер и ако е употребен едновременно с други АV блокери (дигоксин или бета блокери) може до доведе до развитие на пълен сърдечен блок. Употребата на Нифедипин може до доведе до поява на екцесивна тахикардия, особено ако пациентът не приема бета блокер, може също така да увеличи кослиродната консумация на миокарда. Гингивална хиперплазия също така се съобщава при употреба на Нифедипин (при около 20% от случаите т.е.при всеки 5-ти пациент). Бепридил пролонгира QT интервала при някои пациенти (хипокалемия, напрведнала възраст, преждесъществуваща QT пролонгация), притежава също така проаритмогенен ефект и е показан за антиангинална терапия само при пациенти, които не могат да се контролират адекватно от приложението на другите антиангинални средства.