Острото намаляне на отделената урина може да представлява функционална адаптация, но най-често е израз на сериозен здравен проблем.

Този здравен проблем се нарича „остра бъбречна недостатъчност” и е съпроводен със смъртност в около 80% при критично болните пациенти.

Олигурията (отделяне на урина под 400 мл/дневно) може да не е асоциирана с нарушение на бъбречната функция и да се дължи на повишена секреция на антидиуретичен хормон.

За абнормална ренална функция мислим и когато:

ü Има увеличение на серумния креатинин с над 50% от изходните стойности за период от 1-3 дни

ü Има редукция на креатининовия клирънс с 50%

ü Тежкостепенна ренална дисфункция изискваща заместителна терапия

Горните критерии спомагат за идентифицирането на острата бъбречна недостатъчност, която традиционно се раделя на 3 категории в зависимост от локализацията на анатомичния проблем отговорен за олигоанурията.

ПРЕРЕНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Пререналните източници на острата бъбречна недостатъчност (ОБН) са локализирани проксимално от бъбрека и се характеризират с намален реноваскуларен кръвен ток. Заболяванията в тази категория включват: хиповолемия, кардиогенен шок (тежка кардиална дисфункция), загуба на васкуларен тонус, лекарства, които промотират реналната вазаконстрикция (НСПС) и лекарства, които намалят гломерулното филтрационно налягане (АСЕ инхибитори). Пререналните заболявания са отговорни за около половината от случаите с ОБН.

ИНТРАНЕРАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Те заангажирате реналния паренхим и се характеризират с нарушена гломерулна филтрация, тубулна дисфункция или и двете. Най-често се касае за едно от следните 3 заболявания: остър гломерулонефрит, остра тубулна некроза или остър интерстициален нефрит. Острата тубулна некроза е най-честата причина за реналната ОБН, най-честити й етоилогични причини са: сепсис, циркулаторен шок или нефротоксини. Токсините включват: лекарства (аминоглюкозиди), радиоконтрастни вещества и пигменти (миоглобулин).

Остра тубулна некроза (ОТН)

ОБН се арактеризира предимно с неефективна филтрация през гломерулите, обаче при ОТН патологичния афект не засяга гломерулите, но засяга реналните тубули и обкръжаващият ги паринхим. Най-често а засегнати проксималните тубили, които са запълнени с тубулни епителни клетки, които създават обструкция е ритроградно повишение на интратубилното налягане, което води до намаляне и на нетното филтрационно налягане през гломерулните капиляри.

Увредата на реналните тубили се предполага, че е в резултат на исхемия или възпалителен процес и ако този процес се разпространи по другите органи в тялото се развива т.нар.синдром на мултиорганна дисфункция. В този случай интареналната бъбречна недостатъчност е част от един цялостен патологичен процес, а не локализирано заболяване.

ПОСТРЕНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

При постреналните заболявания предизвикващи ОБН обструкцията е дистално от реналния паренхим. Заболяванията в тази категория включват: (1) обструкция на събирателната система (папиларна некроза); (2) уретерите (ретроперитонеални тумори) и (3) пикочния мехур (стриктури, простатизъм).

ИЗСЛЕДВАНИЯ

 Първоначалното изследване на пациент с ОБН трябва да започне с микроскопски и при необходимост, химичен анализ на урината.

Диференциалната диагноза на бъбречната недостатъчност въз основа на находките в урината е дадена в отделна статия на сайта.