Главната терапевтична цел е да се редуцира рискът от развитие на клинично проявено кардиоваскуларно заболяване. Целта е да се поддържа кръвно налягане под 140/90 или идеалната цел е кръвно налягане 120/80.

Стратификация на риска: семпла и клинично полезна схема е дадена в долната таблица. Тази схема подсказва агресивност на терапията при пациенти с висок риск и по консервативна терапия при пациентите с нисък риск.

 Легенда: TOD – таргетно органно заболяване; CCD – клинично проявено кардиоваскуларно заболяване; ЗД – захарен диабет.

TOD/CCD включват: хипертрофия на лява камера, исхемична болест на сърцето, прекаран ОМИ, сърдечна недостатъчност, прекарана коронарна реваскуларизация, преходни нарушения в мозъчното кръвообръщение, прекаран инсулт, нефропатия, периферно артериално заболяване, ретинопатия.

 Модификация в начина на живот: (1) редукция на телесното тегло, ако се налага такава; (2) редуциране приема на натрий под 100 mmol/дневно (под 2.4 грама готварска сол); (3) физически упражнения 30-45 минути/дневно; (4) ограничаване приема на алкохол до 300 мл бира, 60 мл уиски/ракия или 300 мл вино; (5) прием на калий над 90 mmol/дневно; (6) диета богата на плодове, зеленчуци и бедна на общи мазнини; (7) спиране на тютюнопушенето.

 Фармакологична терапия

  Фармацевтичната индустрия предлага десетки препарати за понижаване на кръвното налягане, които са с почти еднаква антихипертензивна ефикасност изследвано при големи групи, но не са еднакво ефективни при всички демографски групи и/или за профилактика на различните компликации.

 Първоначалния избор на антихипертензивен медикамент трябва да се базира на данни за възрастта, расата, метаболитните странични ефекти на лекарството, наличие на друге сърдечни рискови фактори и особено важно на наличната коморбидност.

 Трябва да се има също предвид, че отговора към определен антихипертензивен медикамент е индивидуално обусловен: при едни пациенти нормализацията на кръвнота налягане става бързо, докато при други за това е необходимо седмици или месеци.

 Американската комисия за изследване и лечение на хипертонията (JNC) в нейния 7-ми доклад препоръчва монотерапия, като препарати от първа линия са тиазидните диуретици или бета блокерите. Блокерите на Са канали, АСЕ инхибиторите, инхибиторите на ангиотензин конвертиращият ензим (АІІ блокери) и алфа-адренергичните блокери са посочени като алтернатива на препаратите от първа линия. Доклада отдиференцира специални популации от пациенти като тези страдащи от ЗД и такива с ИБС, които изискват специална терапия.

 През 2007 година Кохран възоснова на няколко мета анализа излязлязоха с доклад, че първоначалната монотерапия търпи провал при 70% от пациентите, поради което препоръчаха първаначалния терапевтичен избор да обхване 2 медикамента (би терапия).

 ALLHAT изследването показа, че за много пациенти тиазидните диуретици са удачен първоначален избор за пациента, когато са комбинирани с АСЕ блокери или алфа-блокери.

 Пациентната коморбидност и избора на антихипертензивен медикамен са обобщени в долната таблица

 Противопоказанията за употребата на отделните класове антихипертензивни лекарствени средства са дадени по долу:

Рефрактерна/резистентна хипертония: като такава се дефинира хипертонията която не се повлиява от модификацията в начина на живот и рационалната употреба на 2 или 3 лекарствени средства, едното от които е диуретик. Има 6 причини за този вид хипертония:

Ø Липса на терапевтично сутрудничество от страна на пациента

Ø Прием на субстанции, които намалят лекарственото действие (напр.жен шен)

Ø Неподходящ лекарствен режим

Ø Хипертония на бялата престилка (кръвното налягане на пациентът се повишава само при лекарски преглед)

Ø Псевдохипертония

Ø Симптоматична хипертония

Терапия на хипертоничната криза

Кръвното налягане трябва да се лекува агрисивно при наличие на следните компликации:

Ø Хипертензивна енцефалопатия

Ø Интракраниална хеморагия

Ø НАП

Ø ОМИ

Ø Остра левостранна недостатъчност с белодробен оток

Ø Дисекираща аортна аневризма

Ø Бременност индуцирана хипертония

Ø Комплицирана малигнена хипертония

Кръвното налягане трябва да се понижава постепенно (за часове) при наличие на следните компликации:

Ø Хипертония с оток на оптичния диск

Ø Некомплицирана малигнена хипертония

Ø Тежкостепенна периоперативна хипертони

Ø Високо кръвно налягане, което не спада към малигнената хипертония

Ø Прогресиращи компликации от страна на таргетни органи

Острото и тежко повишаване на кръвното налягане е тежък медицински проблем. Подходящата терапия може да е животоспасяваща. Клиничната класификация на острото е тежко повишаване на кръвното налягане разделя ситуацията на 2: (1) хипертензивна неотложност и (2) хипертензивна спешност.

Термина «хипертензивна спешност» описва тежко повишение на кръвното налягане съчетано с остро поражение на таргетен орган: бял дроб, мозък, сърце, бъбрек, ретина. Изисква се бърза хоспитализация и редукция на кръвното налягане по парентерален път. Примери за хипертензивна спешност са малигнената хипертония, белодробния оток, дисекацията на аортата, хипертензивната енцефалопатия, еклампсията, НАП и ОМИ и острата бъбречна недостатъчност.

«Малигнена хипертония» е стар термин, който описва клиничен синдром харектеризиращ се с тежкостепенно повишаване на кръвното налягане, който може да бъде фатален аки не се лекува. Той се асоциира с екцесивно повишаване на периферното съдово съпротивление предизвикано от системни (Ангиотензин ІІ) или локални (ендотелин) вазоконстриктори. Всяка форма на хипертония може да прогресира до малигнена фаза. Клиничната характеристика включва «малигнена хипертония» (диастолно кръвно налягане ≥ 130 mm Hg), хеморагии, ексудати, оток на папилата, енцефалопатия (главоболие, промени в менталния статус, объркване, сомнолентност, ступор, промени в зрението, фокален неврологичен дефицит, гърчове или кома), олигурия и азотемия, гадене, повръщане и диспнея, физикални признаци на сърдечна недостатъчност (хрипчета в белодробните основи, S3 или S4 галоп). Енцефалопатията се развива поради неспособност на церебралната авторегулация да се адаптира към високото кръвно налягане, което има за последици церебрална вазодилатация, хиперфузия, васкуларен излив и мозъчен оток. Патогномонично за за васкуларните лезии при малигнената хипертония е фибриноидната некроза на артериолите, която увеличава исхемичните увреди и води до акцесивен излив на вазоактивни субстанции, което създава порочен кръг. Микроангиопатична хемолитична анемия и интраваскуларна хемолиза (ДИК синдром) могат да се развият на фона на фибриноидната некроза.

Като „хипертензивна спешност” се дефинира елевацията на кръвното налягане, което не е съпроводено с увреда на таргетен орган. Хипертензивната спешност изисква редукция на кръвното налягане за период от 24-48 часа. Оралната терапия е често адекватна.

Термина „акцелерирана хипертония” често е ползван за описване на състояние съпроводено с остра, тежкостепенна хипертония с хеморагии и ексудати при преглед на очните дъна (но не и папиледема), без установяване на други органни увреди. Това състояние може да прогресира до малигнена хипертония, ако остане не лекувано.

Причините за хипертоничната криза най-често са:

Ø Не лекувана есенциална хипертония

Ø Неочаквано прекъсване на антихипертензивната терапия (особено ако пациентът е на комбинирана терапия или на терапия с бета блокери

Ø Реноваскуларно заболяване

Ø Колагенози (особено склеродерма)

Ø Еклампсия

Ø Остър гломерулонефрит

Ø Феохромоцитома

Около 50% от хипертоничните кризи се развиват при пациенти с положителна анамнеза за налична хипертония.

Целта на първоначалното изследване е да се установи причината за хипертоничната криза, както и потенциалните органни увреди. Изследването започва със снимане на фокусирана анамнеза и физикален преглед, важна част от който е изследването на ретината с офталмоскоп. Лабораторните изследвания включнват: (1) периферна кръвна картина с диференциално броене и морфология на еритроцитите; (2) серумен креатинин и урея; (3) йонограма и серумна глюкоза; (4) анализ на урината; (5) обзорна графия на бял дроб и сърце; (6) ЕКГ.

Пациентите с хипертонична криза трябва да бъдат хоспитализирани в отделение за интензивни грижи.

Целта на терапията е да се понижи кръвното налягане без да се агравира исхемия в жизненоважни органи.

Обикновено се използва парентерална терапия.

Натриевият нитропрусид е медикамент на първи избор според повечето водещи клиницисти.

Систолното кръвно налягане трябва да бъде снижено с 20% през първия час от терапията, а диастолното редуцирано до 100-110 mm Hg. Ако кръвното налягане спадне повече от горепосочените стойности пациентът трябва да бъде мониториран за кардиална, церебрална, ретинална и бъбречна исхемия. Парентералната терапия се преустановява постепенно и пациентът се трансферира на орална терапия.