Острия белодробен оток може да се подраздели на 2 големи категории: (1) оток причинен от повишено интракапилярно налягане или кардиогенен белодробен оток и (2) оток причинен от повишено капилярно налягане - некардиогенен белодробен оток или остър респираторен дисстрес синдром

         Етиология

Ø       Кардиогенен

o        Артериална хипертония

§         Есенциална

§         Симптоматична

o        Хронична сърдечна недостатъчност

o        Остър миокарден инфаркт

o        Исхемична болест на сърцето

o        Обемно претоварване на лява камера: митрална регургитация, вентрикуларен септален дефект, аортна недостатъчност

o        Митрална стеноза

o        Миокардити

Ø       Некардиогенен

o        Сепсис

o        ДИК

o        Увеличено интракраниално налягане (хеморагия или исхемичен инсулт)

o        Аспирационна пневмония

o        Друг вид пневмония

o        Лекарствена реакция (салицилатна токсичност, наркотици, барбитурати)

o        Трансфузионна реакция

o        Алергия към йод съдържащи рентгеноконтрастни средства

o        Инхалация на токсини (пушек)

o        Постобструктивен белодробен оток

§         Тип І

·         Епиглотит

·         Круп

·         Ларингеален тумор

·         Гуша ІІ-ІІІ степен

·         Мононуклеоза

·         Странгулация

·         Постоперативна парализа на гласните връзки

§         Тип ІІ

·         Посттонзилектомия

·         Хипертрофична увула

·         След оперативно отстраняване на тумор на горните дихателни пътища

Клиника

Острия белодробен оток започва внезапно и бурно, най-често при хора на възраст между 50-60 години боледуващи от хипертония, аортни или бъбречни заболявания.

Пристъпът се явява предимно през нощта обикновено към полунощ, рядко през деня. Той се предшества от някакво душевно вълнение, преяждане или физическо усилие. Може обаче да избухне и без видима причина.

Задухът се появява бързо и ненадейно, понякога без проднормални явления, понякога с чувство на гъдел ларинкса и суха звучна кашлица, чувство за притискане или болки в гърдите. Задухът се засилва бързо и до няколко минути стига до задушаване. Дишането става бързо и повърхностно. Болният е изплашен с цианозирани устни, седнал в леглото.

Едновременно с това се появява и характерна експекторация, която за късо време става обилна. Храчките са пенести, бледорозови със солен вкус. Тяхното съдържание е сходно с това на кръвната плазма. Те съдържат много албумин, урея и хлориди както и в кръвта. Формени елементи почти не съдържат. Тук там може да се намерят еритроцити.

Физикалните признаци са характерни за белодробен оток. Перкутонния тон е нормален, даже по ясен и сонорен от нормалния. Гласовия фремитус не е променен. При аускултация се чуват множество дребни влажни хрипове, приличащи на крепитации, най-изобилни към края на вдешването, които от началото се появяват само в белодробните основи и постепенно запълват белите дробове от долу нагоре.

Сърдечните тонове са глухи, едва доловими измежду изобилието от хрипове. Кръвното налягане и да е било високо преди появата на белодробен оток се понижава по време на пристъпа.

Рентгенографията показва първоначално билатерални дифузни засенчвания, индициращи първоначално интерстициален едем и прогресиращи по късно до алвеоларен едем.

Диференциална диагноза

Инфекциозния оток се среща най-често като белодробно усложнение на грипа. Клинично той е отчасти различен от сърдечно съдовия оток. Придружава се от висока температура и силна цианоза. Хриповете нямат възходящо развитие, а са групирани в отделни огнища с различна локализация, защото патологоанатомично отокът не е генерализиран, а обхваща отделни, често обширни огнища. Инфекциозният оток може да се сгреши с капилярния бронхит или асфикстичната форма на милиарната туберкулоза, за които трябва да се мисли при диференциалната диагноза.

Бронхиална астма. При нея дишането не е ускорено, а забавено. Задухът е експираторен. Експекторацията е оскъдна. Храчките не са пенести, а жилави и съдържат еозинофили, при аускултацията преобладават сухите хрипове.

Затруднение в диагнозата може да се яви при леките форми на белодробен оток, при който експекторацията не е толкова обилна, пристъпа може да премине спонтанно след няколко часа, обаче може да се повтаря няколко нощи подред. И при тази форма обаче има тахипнея, задухът не е експираторен, храчките са пенести, силно албуминозни и не съдържат еозинофили.

Ангина пекторис понякога създава затруднение когато отокът се придружава от силни гръдни болки. В действителност патогенетичното между двете заболявания е твърде общо – и при ангина пекторис може да съществува слабост на лявата камера. Клинично обаче съществуват различия. Болката при ангина пекторис има характерно разпространение, липсва изобилието от дребни влажни хрипове и експекторацията, сърдечните тонове се чуват ясно.

Спонтанния пневмоторакс протича също със силен задух и може да се сгреши с белодробен оток. Болката при пневмоторакса е едностранна, обикновено е много силна и не се придружава с пенеста и изобилна експекторация. Аускултаторните признаци също така са различни.

Най-накрая трябва да се изключи белодробната емболия с инфаркт. При инфаркта съществува не пенеста, а кървава експекторация; физикалните признаци са едностранни. Съществуват също така характерни анамнестични данни.