tag heuer replica replica watches cheap christian louboutin rolex replica watches for sale.





Index of differential diagnosis - Системен лупус еритематодес
medInfo
hot links menu
В момента 2 госта онлайн
Системен лупус еритематодес Печат Е-мейл
Оценка: / 8
Най-слабНай-добър 
Автор Dr D Kehayov >> Bulgaria & Bourgas   
Thursday, 18 December 2008

            Системния лупус еритематодес (СЛЕ) е хронично системно заболяване от автоимунен характер.

         СЛЕ засяга характерно кожата и ставите, при все че всяка система в организма може да бъде заангажирана.

         Диагнозата се поставя по клинични критерии и наличие на антитела към нуклеарни антигени и двойно верижната ДНК.

         Най-честата презентация са характерни зачервявания по лицето, ниско степенна температура и не деформиращ артрит.

         Етиология

Ø       Ролята на вирусите

Ø       Хормонални фактори (засягат се предимно жени в детеродна възраст, което подсказва ролята на хормоналните фактори в патогенезата на СЛЕ)

Ø       Генетични аномалии (те могат да създадат тенденция към развитие на автоимунни заболявания, които да се активират от допълнителни фактори като слънчева светлина и хормони)

Ø       Фактори на околната среда (вируси, слънчева светлина)

Ø       Анормална апоптоза

Ø       Образуване на имунни комплекси – повечето клинични манифестации на СЛЕ са последица от циркулиращи имунни комплекси или от директно действие на антителата към повърхностни клетъчни компоненти

Ø       Лекарства: АСЕ инхибитори, изониазид, прокаинамид, хидралазин, хлорпромазин, метилдопа, инхибитори на тумор некротичния фактор

Епидемиология

     Заболяването на наблюдава при 1 до 7 души на 100 000 население.

     Най-често са засегнати жени на възраст между 20-40 години (в 80% от случаите), може да се наблюдава във всяка възраст, но е необичайна появата му преди 8 годишна възраст.

     По-често се среща при африкано-американците.

     Клинична презентация

     Най-често се наблюдава като пиперудовидно зачервяване на лицето или маларно зачервяване, субфебрилна температура и не деформиращ артрит.

     Клиничното представяне зависи от това кои системи са въвлечени в автоимунния процес.

     Симптоми

Ø       Температура: субфебрилна (при активно заболяване) и висока (възможна инфекция)

Ø       Обща слабост и повишена уморяемост

Ø       Кожни зачервявания: пиперудовидно зачервяване по лицето; дискоидни зачервявания по тялото с кератозни изменения в тях

Ø       Кожни лезии и алопеция

Ø       Фотосензитивност към слънчева светлина или ултравиолетова светлина

Ø       Мукокутанни изменения: улцерации в носа и устата

Ø       Болка и подуване в ставите: полиартрита е симетричен, не ерозивен и не деформиращ. Наблюдават се: чувствителност, отоци и ставни ефузии. Често има подуване на проксималните фаланги

Ø       Артралгия: болката може да е силна, но да не се наблюдава нищо друго освен ставна чувствителност. Сутрешната скованост е честа

Ø       Белодробни симптоми: хемоптиза, диспнея, ортопнея, гръдна болка

Ø       От страна на пикочно половата система: лупусен нефрит

Ø       Васкулитни зачервявания и ерозии по ноктите на пръстите: васкулити с дигитални инфаркти и единични хеморагии

Ø       Промяна в крайниците индуцирани от студ: може да се наблюдава феномен на Рейно, който да е комплициран с дигитални язви

Ø       Абдоминална болка и чувствителност: хепатомегалия, спленомегалия, констипация. Хроничната абдоминална болка може да се дължи на рекурент васкуларни инсулти, серозиращ перитонит и/или хроничен панкреатит

Ø       Сензорна или сензоромоторна невропатия: може да се наблюдава инсултна симптоматика. Заболяването на гръбначния мозък може да имитира мултиплена склероза

Ø       Церебрални симптоми: промяна в настроението, промяна в менталния статус, агорафобия, главоболие (обикновено мигренозно), промени в походката (танц на свети Витус) и много други

Ø       Сухи очи и уста

Ø       Може да има други симптоми в зависимост от органното заангажиране

Признаци

Ø       Температура: субфебрилна температура (при активно заболяване) и висока температура (при инфекции) – наблюдава се в 70-85% от пациентите

Ø       Кожни зачервявания (55-90% от пациентите): маларно зачервяване – фиксирана еритема обхващаща назолабиалния регион; „пиперувидно зачервяване” – характеризира се чрез еритема, едема и фотосенсибилизация с тенденция да екзацербира с избухвания; дискоидни зачервявания – еритематозни петна с кератинни белези. При субакутния СЛЕ: еритематозни папули или лющещи се плаки наподобяващи псориазис; плаките могат да варират от поликистични до ануларни лезии, асоциирани са с антитела към Ro (SS-A)

Ø       Мукокутанни язви (20-50% от пациентите): по носа и устата

Ø       Стави (60-90% от пациентите): полиартирата обикновено е лекостепенен, симетричен, неерозиращ и недеформиращ. Могат да се наблюдават: ставна чувствителност, оток и ставни изливи. Често има подуване на проксималните фаланги. Може да има тендинит и миозит. Ставния деформитет е казуистика

Ø       От страна на сърдечно съдовата система: хипертония (вкл.пулмонална), систолен сърдечен шум (в 70% от пациентите), перикардни изливи (20-30% от пациентите), сърдечна недостатъчност (миокардит или инфаркт), ендокардит

Ø       Феномен на Рейно (20-60% от пациентите), може да бъде усложнен с дигитални улцерации

Ø       От страна на белия дроб: плеврално триене или гръдна болка от плеврален произход (20-45% от пациентите), белодробни инфилтрати или хеморагии

Ø       Абдоминални оплаквания (20-50% от пациентите): абдоминална чувствителност, хепато и/или спленомегалия

Ø       Лимфаденопатия (25-60% от пациентите)

Ø       От страна на ЦНС (20-50% от пациентите): сензорна или синзорно моторна невропатия. Може да са налични признаци на инсулт. Съобщава се за наличие на мигренозно подобно главоболие, неповлияващо се от стандартната терапия. Промени в настроението, менталния статус и психози могат да се наблюдават също така

Ø       От страна на пикочно половата система: лупусен нефрит (6 вида)

Диагностично решение

Американския ревматологичен колеж е предложил 11 критерия които са полезни в началната диагностика на системния лупус еритематодес, като за да се постави диагноза е необходимо да бъдат изпълнени минимум 4 от тези критерии:

Ø       Маларно зачервяване

Ø       Дискоидно зачервяване

Ø       Фотосензитивност

Ø       Орални язви

Ø       Серозит

Ø       Артрит

Ø       Ренално заболяване

Ø       Неврологично заболяване

Ø       Хематологично заболяване

Ø       Имунологично заболяване

Ø       Наличие на антинуклеарни антитела

Диагностични изследвания

ПКК: левкопенията е добър индекс за активността на заболяването; същото се отнася и за лимфопенията, анемията поради наличие на системно заболяване и данните за хемолитична анемия. Тромбоцитопения се наблюдава в 30-50% от пациентите и може да бъде тежкостепенна (развива се поради антитромбоцитни антитела, антифосфолипидни антитела или супресия на костния мозък от лекарствата или заболяването).

Активно фазови реактанти: СУЕ и С-реактивен протеин – могат да са елевирани при активност на болестта.

Пълна биохимия: електролити, чернодробна и бъбречна функция.

Автоантитела: наличието на антинуклеарни антитела (АНА) е кардинална особеност на СЛЕ и се наблюдава в 90% от пациентите. Често се ползва АНА скрининг.

Антитела към двойно верижната ДНК: те са по специфични за лупуса и често корелират с активността на болестта и нефрита.

Екстрактабилни нуклеарни антитела (ANA панел): включват анти-RO (SS-A), анти-LA (SS-B), анти-Smith и анти-RNP антитела. Всички тези антитела се установяват при СЛЕ, но се позитивират и при други автоимунни заболявания. SS-A се асоциира също със синдром на Сьогрен и субакутен кожен лупус еритематодес; при СЛЕ се асоциира с повишена фоточувствителност. SS-B се асоциират също със синдром на Сьогрен. Анти-Smith антителата са високо специфични за СЛЕ, но се наблюдават едва в 30% от случаите (ниска сензитивност). Анти-RNP антителата се асоциират със СЛЕ и могат да индицират чувствителност към мускулно заболяване или рецидив на болестта със склеродерматозни типове на симптомите.

Антихистонови антитела: високо сензитивни за лекарствено индуцирания лупус (наблюдават се в над 95% от пациентите) с изключение на миноциклин индуцирания лупус. Антителата към хистоните се наблюдават при СЛЕ (50-70%) и не разграничават СЛЕ от лекарствено индуцирания СЛЕ.

Антифосфолипидни антитела (антикардиолипидни антитела и лупус антикоагулант): налични са в 30% от пациентите със СЛЕ и се асоциират с повишена склонност към рекурент тромбоемболизъм и кървене.

Ревматоиден фактор: при СЛЕ е позитивен в 40% от случаите.

Скрининг на комплимента: С3 4 С4 намалят при активност на заболяването и корелират за измерване на активността му по добре отколкото С-реактивния протеин и СУЕ.

Анализ на урината: пиурия, хематурия, протеинурия и гранулирани цилиндри се установяват при ренално засягане.

Парциално тромбопластиново време: може да е увеличено (лупус антикоагулант или антифосфолипидни антитела).

Подходяща радиография: при ставно засягане.

Допълнителни тестове се назначават при наличие на специфични симптоми: невропатичните промени могат да бъдат изследвани чрез електромиограма и изследване на нервната проводимост; ренална биопсия при ренално засягане; ехокардиография при сърдечно засягане (ендокардит или перикардит).

Диференциална диагноза

Ревматоиден артрит (хронично мултисистемно възпалително заболяване с неизвестна етиология): (1) инфламаторен синовит обикновено засягащ периферните стави симетрично; (2) в ранните стадии на заболяването се наблюдават периферни ставни изливи, както и сутрешна скованост, в късните стадии се наблюдават характерни деформитети (сублуксация, дислокация и ставни контрактури); (3) системното засягане се проявява с треска, анорексия, спленомегалия, перикардит, увеит и васкулит; (4) повишени нива на ревматоиден фактор се наблюдават при 50-80% от пациентите, често се наблюдава повишена СУЕ и нива на С-реактивен протеин; (5) радиографските изследвания показват мекотъканно подуване и остеопения в ранните стадии, докато в късните стадии се наблюдава скъсяване на ставната цепка, ерозии и деформитет поради разрушаване на ставната повърхност.

Синдром на Сьогрен (автоимунно заболяване характеризиращо се с лимфоцитна и плазменоклетъчна инфилтрация на слюнните и лакрималните жлези, което води до намалена секреция от тези жлези. Първичното заболяване е поради деструкция на тези жлези, докато вторичното заболяване се асоциира с други автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и лупус. Малка част от пациентите развиват не Хочкинов лимфом): (1) суха уста и устни; (2) сухи очи – конюнктивално зачервяване и дразнене; (3) възможно е увеличение на слюнните жлези; (4) често позитивни антинуклеарни антитела; (5) може да е асоциирано със симптоми на артрит; (6) често заболяването е асоциирано с фибромиалгия.

Фибромиалгия (недобре дефинирано заболяване с неизвестна етиология): (1) рекурент артралгии, миалгии и болка по различни места на тялото; (2) наблюдава се главно при жени на възраст между 30-50 години (съотношение мъже: жени 9:1); (3) симптомите се появяват и изчезват през годините; (4) много често пациентите страдат и от депресия; (5) фибромиалгията е диагноза на изключването: няма лабораторни изследвания, които да я диагностицират.

Не пропускайте следното

Съществуващата коинфекция не трябва да бъде пропускана.

Реналното заболяване трябва да бъде установено и изследвано.

Пациентите със СЛЕ са по склонни към развитие на преждевременна атеросклероза поради което трябва да се обърне внимание на наличните за модификация рискови фактори за това заболяване като: хипертония, инсулинова резистентност и хиперлипидемия.

Жените в климактериум страдащи от СЛЕ са по склонни към развитие на остър миокарден инфаркт.

Тежката абдоминална болка може да се дължи на интестинална исхемия.

 

 

 
< Предишен   Следващ >