Active Image

Автори: проф. Йордан Стоименов©, доц. Иван Рачев©

 

Дебилност: най-леката степен на олигофрения; букв. слабост  на  ума.  Дебилните деца по-късно прохождат и проговарят,  имат относително добре развита реч, втората им сигнална система по правило е достатъчно развита, но тяхното мислене не достига до логични абстракции и понятия, то е предимно  конкретно,  образно.   Все пак чрез системни образователни усилия може да бъде натрупан известен обем от знания. Дебилните деца обаче не са в състояние да се изравнят с децата с нормални    разновидности    на    интелектуално-мнестичната дейност. Дебилно болните с големи усилия и непрекъсната помощ от страна на родителите и учителите  могат да се учат в редовно училище, но по-до-бре се чувстват в помощното училище, което   обикновено   завършват   успешно. Нерядко притежават определена сръчност и овладяват някои професии. Обикновено се трудят под чуждо ръководство, но ня-кои могат да работят и самостоятелно. Трудно потискат влеченията си, особено половото. На фона на общото недоразвитие може да се наблюдава едностранна надареност, напр. феноменална, но механична памет, да рисуват или пеят. Те са лесно внушаеми, често изпадат под чуждо влияние и понякога стават оръдие в ръцете на престъпници и хора със зъл умисъл. Дебилите могат да бъдат еретични, т. е. възбудими, невъздържани и агресивни, както и торпидни — вяли, добродушни и ласкави.