Active Image

Автори: проф. Йордан Стоименов©, доц. Иван Рачев©

         

Целта на публикацията е да Ви даде макродиагностичните фокуси към този сложен проблем.

 

Деменция: букв. вън от разума, обезумяване, лудост; в съвременната психиатрия означава оглупяване — упадък на умствено-паметовата дейност, настъпил след предшестващо нормално или болестно (олигофренно) интелектуално развитие на личността. Проявава се с неспособност за продължително съсредоточаване в умствен труд, лесна психична уморяемост, намалени критични възможности, неясно и неточно възприемане на събитията и явленията, незапомняне на новото при първоначално сравнително добро възпроизвеждане на спомени от младата и зрялата възраст, емоционално обедняване, недостатъчна волева активност. Деменцията се дължи на органични изменения в кората на главния мозък, особено в челния и дял; наблюдава се при възпалителни (луетичен енцефалит, менингоенцефалит, параинфекциозни енцефалити), дегенеративни (сенилна и пресенилна деменция), съдови (луетичен ендартериит, мозъчна ар-териосклероза и др.), травматични и интоксикационни (хроничен алкохолизъм и др.) мозъчни заболявания. Ср. олигофрения.

Д. алкохолна: посочва се при алкохолизъм.

Д. алкохолно-сенилна: старческо оглупяване, което в миналото неправилно се е обяснявало изключително със злоупотребата с алкохол.

Д. апатична: оглупяване, съчетано с апатия; наблюдава се при старческа и предстарческа деменция.

Д. апоплектична: оглупяване, което настъпва като последица на мозъчен инсулт (кръвоизлив, тромбоза). Проявява се веднага след проясняване на съзнанието; по характер може да бъде както лакунарна, така и глобарна, а по протичане — стационарна и рядко регредиентна. Син. деменция постапоплектична.

Д. артериосклеротична: оглупяване вследствие мозъчна артериосклероза. Изразява се в постепенно намаляване способността за съсредоточаване, бърза уморяемост, невъзможност за заучаване на нови данни и за схващане на сложни отношения, стесняване на духовния кръгозор, интелектуален упадък при запазено първоначално съзнание за неговото настъпване, отслабване на паметта за близки събития, докато миналото се възпроизвежда точно и живо. В тежки и напреднали случаи процесът завършва с дълбоко оглупяване.

Д. вродена: неправилен термин (тъй като деменцията не може да бъде вродена) за означаване на идиотията.

Д. глобарна: цялостна деменция, пълно оглупяване; интелектуално-мнестична деградация, при която се стига до разрушаване на „ядрото" на личността, рязко понижаване на критичните способности, унищожаване на „запасите" от миналия опит, невъзможност за извършване на елементарни обобщения и други мисловни операции; на преден план изпъква инстинктивно поведение. Емоционалният фон най-често е еуфоричен или апатичен. При много тежки случаи второсигнална-та дейност може да бъде напълно унищожена. Наблюдава се при дифузни деструк-тивни процеси на ЦНС (прогресивна парализа, сенилна и пресенилна деменция и др.). Ср. деменция лакунарна. Син. деменция дифузна, деменция обща, деменция пълна, деменция тотална.

Д. детска: син. деменция инфантилна.

Д. дисмнестична: вид частична деменция, при която на преден план изпъкват различни видове хипомнезии; наред със запазването на личността и с наличието на критичност може да се наблюдава емоционална инконтиненция, напр. при започваща атеросклероза на мозъчните съдове.

Д. епилептична: оглупяване при епилептична болест; за разлика от характеропатията оглупяването е в пряка зависимост от прекараните припадъци. Интелектът и паметта отслабват постепенно. Критичните способности на болните се снижават — те не са в състояние да разграничават същественото от второстепенното. Кръгът на интересите

им се стеснява до ограничения свят на тяхната болест, съобразителността намалява, асоциативните връзки обедняват. Мисловният процес се характеризира с бавност, лепливост, обстоятелственост и повтаряемост. Способността за придобиване на нови знания се ограничава. В някои случаи епилептичното оглупяване напредва до такава степен, че болните стават напълно некритични към състоянието си, безинициативни и апатични. Необходимо е обаче да се подчертае, че настъпването на деменция не е задължително. Известни са видни учени- и писатели (Хелмхолц, Достоевски, Флобер и др.), които независимо от това, че продължително са боледували от епилепсия, не са показвали никакви признаци на оглупяване.

Д. инфантилна: оглупяване, настъпващо в детска възраст, характеризиращо се с триадата: 1. Ранно остро начало (3-та — 5-та година от живота) с висока температура и възбуда. 2. Разстройство на речта до пълната й загуба. 3. Бързо прогресиращо дълбоко слабоумие. Като важен диагностичен признак някои автори отбелязват „осмисленият поглед" на детето, несъответстващ на дълбочината на оглупяването. Според някои автори детската деменция представлява своеобразно заболяване, дължащо се на органично увреждане на главния мозък, а според КгаереНп (1912), М. Ш. Вроно (1975) и др. тя е проява на шизофрения със злокачествено протичане, започнала в детска възраст. Н. Шипковенски счита, че в случая се касае за сборно понятие, обхващащо не само детската шизофрения, но и други, разнообразни по своята етиология процеси (параинфекциозни енцефалити, травматични менингоенцефалити, вроден луес и др.). Син. деменция детска, болест на Хелер.

Д. кататонна: понятие, употребявано от някои автори в смисъл на кататонна форма на шизофрения.

Д. концентрична: лакунарна или по-често глобарна деменция с постепенно стесняване на интересите на болния върху собствената личност, с ограничаването им върху свои-те работи, грижи, удобства, с постоянна фиксация на вниманието върху своето болестно състояние, напр. при епилепсия.

Д. лакунарна: огнищна деменция, частично оглупяване; изразява се в отслабване на паметовите и умствените способности, забавяне на протичането на психичните процеси, трудно съобразяване, обедняване на асоциациите, но до разпад на личността не се стига: болният запазва мирогледа, навиците и интересите си, като проявява критично отношение към заболяването си. Наблюдава се по правило при огнищ-но засягане на мозъка от деструктивен процес, най-често при съдови процеси в ЦНС (атеросклероза, луетичен ендартериит и др.). Ср. деменция глобарна. Син. деменция непълна, деменция огнищна, деменция парциална, деменция частична.

Д. миоклонична: оглупяване при миоклонична епилепсия.

Д. на Алцхаймер син. болест на Алцхаймер.

Д. на Бинсвангер: атеросклеротична енцефалопатия на

Д. на боксьорите: син. деменция пугилистична.

Д. огнищна: син. деменция лакунарна.

Д. остра: термин, неправилно употребяван за означаване на аментивните състояния след инфекциозни, интоксикационни и соматични болести, както и след черепномозъчни травми.

Д. паралитична: глобарно прогресиращо оглупяване при прогресивна парализа.

Д. параноидна: понятие, употребявано от някои автори в смисъл на параноидна форма на шизофрения.

Д. посттравматична: оглупяване, настъпващо след мозъчно нараняване, най-често след мозъчна контузия. Син. деменция травматична.

Д. ргаесох: букв. ранно оглупяване; под това наименование в 1857 г. фр. психиатър Р. Моге описал като самостоятелно заболяване простата форма на шизо-френиятада в 1898г. немският психиатър Е. Кгаереn въз основа на прогностичен критерий в същия термин обособил простата, кататонната, параноидната и хе-бефренната форма на шизофренията. Това название не е много подходящо, тъй като, от една страна, шизофренията не води задължително до деградация на личността, а, от друга, последната не се изразява в оглупяване. Поради тази причина в 1911 г. по предложение на швейцарския психиатър Блуер заболяването било наречено шизофрения (по-правилно схизофрения).

Д.прекокимина: психична болест в ранното детство, протичаща с двигателни стереотипни, негативизъм и ехолалия и преминаваща в състояние на дълбоко оглупяване; според съвременните схващания в някои случаи се отнася към детската шизофрения, а в други — към органичните заболявания на главния мозък (вж. деменция инфантилна).

Д. пресбиофренна: син. пресбиофрения: разновидност на старчиската демениця, при кято болните запазват своята афективна живост (в противоположност на апатичната деменция); характеризира се с еуфорично или гневно настроение, по бавно настъпване на деменцията, повишена речева активност, относителна запазеност на личността и на външния вид на поведението с подчертани паметови разтройства под формата на синдрома на Коксаков. Заболяването започва след 65-70 год.възраст и се развива бавно. Според някои автори пресбиофенията се дължи на настъпване на старческа деменция у тимопатни личности.

Д. пресенилна: оглупяване, настъпващо в предстарческата възраст, при болестите на Алцхаймер и Пик.

Д. прогредиентна: букв. деменция напредваща; оглупяване, характеризиращо се с тенденция към постепенно задълбочаване, напредване, нарастване, напр. сенилната деменция. Син. деменция прогресираща.

Д. проста: понятие, употребявано от някои автори в смисъл на проста форма на шизофренията.

Д. проста на Гилеспи: прогресираща деменция, която възниква във възрастта между 45 и 60 г. и протича без други нарушения на висшите корови функции и без неврологични разстройства.

Д. пугилистична: оглупяване, настъпващо у боксьори в резултат на многократни мозъчни увреждания във връзка с нанесените силни юмручни удари в главата. Съчетава се с изменения на характера (емоционална лабилност, еуфория) с неврологични разстройства по типа на паркинсонизма. Син. деменция на боксьорите, енцефалопатия травматична на боксьорите, синдром на Мартланд

Д. регредиентна: букв. деменция възвръщаща се, възстановяваща се; оглупяване с тенденция към обратно развитие, напр. някои форми на посттравматична деменция.

Д. старческа: психична болест, започваща предимно в старческа възраст, обусловена от първична атрофия на главния мозък и проявяваща се с постепенно нарастващ разпад на психичната дейност до глобарно слабоумие с промяна на личността, изразяваща се в изостряне на отделните черти на характера или в поява на нови, несвойствени на болния характерови особености (раздразнителност, злобност, подозрителност, скъперничество и др.). Намалената критичност и разтормозването на примитивните влечения, на инстинктите, води до полова разпуснатост и извършване на антисоциални постъпки, най-често насочени към удовлетворяване на собствените желания и интереси. В напредналите стадии на болестта настъпва маразъм. Болните водят напълно вегетативен начин на живот; патологоанатомично в главния мозък при хистологично изследване се установяват сенилни друзи й Алцхаймерова дегенерация на неврофибрилите. Син. деменция сенилна, психоза сенилна, психоза старческа, сенилно оглупяване.

Д. стационарна: букв. деменция, останала на едно място;

оглупяване, достигащо някаква определена степен и непроявяващо склонност към прогредиентнрст или регредиентност.

Д. травматична син. деменция посттравматична.

Д. фантаста: понятие, неправилно употребявано от някои автори за означаване на една от разновидностите на парафренната форма на шизофренията

Д. хебефренна: понятие, употребявано от някои автори в смисъл на хебефренна форма на шизофрения.

Д. парциална: син. деменция лакунарна.