Active Image

Автори: проф. Йордан Стоименов©, доц. Иван Рачев©

Анестезна конституционалност: личности, нечувствителни, безразлични към страданията на другите, напр. анестезни психопати. Не всяка анестезия се развива върху терена на анестезна конституционалност.

Анестезия   афективна: букв. емоционална безчувственост; липса на афективни реакции спрямо обкръжаващата среда с преходна психична и двигателна потиснатост, възникваща след физическа или психична травма; като трайна проява се наблюдава при някои психопати.

А. геометрична: загуба на кожната сетивност във вид на маншети, ръкавици, чорапи и различни геометрични форми; наблюдава се при хистерия.

А. олфакторна = аносмия (загуба на чувството за мирис): причините са най-често: деменции, болест на Паркинсон, назални инфекции, синузити, назални полипи, токсини, синдром на Калман: хипоталамусно обусловен хипогонадизъм или дефицит на цинк.

А. полова: полова нечувствителност (сексуална хладност). Син, анафродизия (липса или загуба на полово влечение. Анафродизията включва импотенцията, но при последната не е загубено половото влечение, а липсва само способността за извършване на полово сношение), анафродитизъм,

А. психична болезнена: преживяване за мъчителна безчувственост спрямо близки хора. Болните преживяват болезнено тази отчужденост и хладност. Среща се при депресивни състояния и най-често — при меланхолна фаза на циклофрения.

А. хистерична: анестезия у болни от хистерия, характеризираща се с липса на органични поражения на рецепторите, проводящите пътища и мозъчните центрове, разпространяваща се в области на тялото, чиито граници не съответстват на анатомичните инервационни зони.

        Трябва да се направи разграничаване между анестезията, атимията, емпатията и апатията: букв. безчувственост; състояние на равнодушие, безразличие; липса на емоционален живот; пълна липса на положително или отрицателно отношение към действителността. Тя е временна и постоянна. Преходната апатия има най-често психогенен произход; може да се развие и в острите преходи на психозите, особено при кататонно-ступорната форма на шизофренията и на аменцията. Постоянната апатия се среща при челни тумори и дълбока промяна на личността при шизофрения. Тя е присъща и на упадъка на личността от па-ралитичен, епилептичен и дементен характер, както и на торпидната олигофрения. Син. атимия.

Апатико-абуличен      синдром: синдром, съчетаващ разстройство на емоциите (апатия) и на волята (абулия). Наблюдава се при челномозъчни тумори, сенилна и пресенилна деменция, дълбоки степени на торпидна олигофрения, прогресивна парализа, тежки степени на травматична деградация на личността и артериосклеротична енцефа-лопатия, както и при напреднали хронични стадии на шизофрения.

Атимия: липса на емоционална реактивност. Според Н. Шипковенски атимията е преходна емоционална ареактивност в противоположност на апатията, която е трайна емоционална ареактивност.

        Емпатия: намалена способност или нежелание за разбиране преживяванията на друг човек, за приобщаване към неговия емоционален живот, допуска че се предразположението към емпатия се развива поради травми нанесени по време на раждането на детето дълго време преди то да се научи да разграничава себе си и другите хора.