Active Image

Разстройствата в паметта (амнестични синдроми) могат да се наблюдават като част от остро нарушение на менталния статус, като част от дементни прояви или като изолирана абнормалия.

Антероградната амнезия е вид загуба на паметта при която събитията не се прехвърлят към “дългата” памет

Ретроградната амнезия е форма на загуба на памет при която пациента не може да възпроизведе събития, които са се случили преди появата на амнезията

Транзиторната глобална амнезия е синдром на остра загуба на паметта, която се наблюдава както при пациенти на средна възраст така и при възрастни пациенти с рискови фактори за атеросклероза

Тотална амнезия-рядко срещано в практиката

Амнезията се класифицира също така като:

          Остра-нарушенията в паметта продължават по-малко от 1 месец

          Хронична-нарушенията в паметта са с продължителност над 1 месец

Остро протичащи амнестични синдроми

          При леко степенни нарушения на менталния статус (диференциалната им диагноза е дадена отделно)

          Травма на главата-нейните последствия могат да бъдат и загуба на съзнание асоциирана с амнестичен синдром. Може да се наблюдава както антероградна, така и ретроградна амнезия покриваща различен период преди травмата. Могат да се наблюдават елементи и на транзиторна глобална амнезия. След възстановяването на съзнанието паметта се възстановява също. Тежестта на травмата корелира с продължителността на менталните нарушения и пост травматичната амнезия

          Хипоксия и исхемия-поради селективната вулнерабилност на пирамидалните неврони в сектора на Sommer на хипоталамуса, състояния предизвикващи церебрална хипоксия или исхемия като сърдечен арест или отравяне с въглероден окис могат да предизвикат поява на амнестичен синдром. Амнезия се наблюдава при пациенти които са били в кома повече от 12 часа, обикновено пациентите имат нарушения в краткосрочната памет. Период на ретроградна амнезия за периода предшестващ инсулта може да се наблюдава също. Амнезия след сърдечен арест може да бъде единствената неврологична проява, но може да бъде придружена и от бибрахиална пареза, кортикална слепота или визуална агнозия. Нормализиране на паметта се наблюдава няколко дни след ареста, но при някои пациенти може да персистира неврологичния дефицит. Амнестичен синдром при отравяне с въглероден окис обикновено се придружава и от афективни нарушения, други асоциирани абнормалии включват фокални кортикални и екстрапирамидни дисфункции. Тази интоксикация се манифестира с червено оцветяване на кожата, повишени карбоксихемоглобинови нива и сърдечни аритмии

          Билатерална оклузия на задната церебрална артерия-тази артерия кръвоснабдява медиалния темпорален лоб, таламуса, задната вътрешна капсула и окципиталния кортекс. Емболизъм в тази артерия често предизвикват амнезия, която често е придружена от унилатерална или билатерална хемианопия понякога и визуална агнозия, алексия без аграфия, сензорни нарушения и признаци на следно мозъчна дисфункция

          Транзиторна глобална амнезия-първичните нарушения в краткотрайната памет могат да продължат минути или дни, типично в продължение на няколко часа. Нови спомени по време на амнезията не могат да се образуват, ретроградна амнезия за вариабилен период може да бъде налична също. Компютърната томография или ядрено магнитния резонанс могат да демонстрират фокални таламусни или темпорални абнормалии

          Алкохолна интоксикация-приема на голямо количество алкохол може да доведе до развитие на амнезия, която е част от общото нарушение на менталния статус. Способността за образуване на нови спомни не е нарушена. Алкохолната интоксикация води до депресия на синаптичните (особено серотонин и глутамат) медиирана невротрансмисия. Състоянието е самоограничаващо се и не изисква специфично лечение

          Енцефалопатия на Wernicke-предизвиква се от недостиг на тирамин, което води до развитие на нарушения в менталния статус, атаксия и офталмоплегия

          Дисоциативна (психогенна) амнезия-този тип амнезия може да е причинена от дисоциативни заболявания или да е в резултат от симулация. Често при тези пациенти има анамнеза за прекарано психично заболяване или силен емоционален стрес. Характеризира се чрез изолирана или диспропорционална загуба на персонална памет, по-рядко се наблюдава систематизирана амнезия ограничена до някои категории информация. Прегледа под хипноза или след приложение на Amobarbital можа да е полезно при установяването на амнезия поради психогенни причини

Хронична амнезия

          Алкохолно обусловен синдром на Korsakoff-наблюдава се при хроничен алкохолизъм и други малнутритивни състояния, вероятно е причинен от дефицит на тирамин и е предхождан от един или повече епизода на Wernicke енцефалопатия. Загубата на паметта може да е свързана с билатерална дегенерация на дорзомедиалните таламусни нуклеуси. След Wernicke енцефалопатия амнестичен синдром се наблюдава в 70% от пациентите и често е придружен от полиневропатия нистагъм и нарушения в походката. Основния дефект е неспособност да се образуват нови спомени, което има за последствие нарушения в краткосрочната памет

          Постенцефалитна амнезия-пациенти които се възстановяват от прекаран остър вирусен енцефалит особено ако  причинен от херпес симплекс вирус, могат да развият перманентен амнестичен синдром. Пациентите също така показват други симптоми на засягане на лимбичната система, които включват: безразличие, емоционално еднообразие, хиперфагия, повтаряща се стереотипна моторна активност и липса на цел ориентиран активност. Комплексни частични гърчове, с или без вторична генерализация могат да се наблюдават

          Мозъчен тумор-амнестичния синдром наподобява синдрома на Korsakoff, допълнителните симптоми включват: летаргия, главоболие, ендокринни нарушения, визуални нарушения или папиледема. Диагнозата се поставя чрез компютърна томография или ядренмагнитено резонанс

          Паранеопластичен лимбален енцефалит-това възпалително и дегенеративно състояние е проява на системна неоплазия. Лимбичните структури са първично засегнати, а амнезията е част от клиничната картина. Подобно на другите паранеопластични синдроми и този е с автоимунен произход поради което могат да бъдат установени антиневронални антитела. Най-често синдрома е асоцииран с дребно клетъчен рак на белия дроб и симптомите предхождат диагностицирането му. Заболяването се характеризира с профундно засягане на глобалната памет, кореспондиращо с невъзможността да се заучават нови неща. Афективни симптоми като безпокойство или депресия са общи ранни прояви. Могат да се наблюдават халюцинации и комплекси парциални или генерализирани гърчове В много случаи амнестичния синдром прогресира до глобална амнезия. Ядреномагнитния резонанс можа да диагностицира абнормалии в медиалните темпорални лобове. Анти Hu антителата се наблюдават при пациенти с дребно клетъчен рак на белия дроб, а анти Та антителата се появяват при пациенти с тестикуларен рак. Паранеопластичния амнестичен синдром може да бъде статичен, може да прогресира или може да премине

При клиничния преглед пациента може да се представи само с общо объркване и ако не се пита целенасочено за проблеми с паметта амнезията може да се пропусне. Общия преглед на пациента може да е напълно нормален.

Добре снета анамнеза, изследване на цереброспиналната течност, компютърна томография или ядрено магнитен резонанс поставят диагнозата в повечето случаи.