Първична варикоза

Дефиниция и етиология

При първичната варикоза  имаме тубуларна или сакуларна  дилатация на повърхностните или перфориращите вени.

Честотата на патологията е 4% при пациентите до 30 год.възраст и 23% при пациентите  над 60 год.възраст.

Варикозните вени представляват само козметичен проблем.

Развиват се поради  заседнал начин на  живот и/или продължително стоене в изправено положение, а също така и поради хормонални и наследствени фктори.

Класификациия

Оптималното лечение изисква екзактна класификация на варикозните вени. Общите термини като "варикозен комплекс"  или "варикозен синдром"  са недостатъчни:

  • Трункуларната варикоза на големите  и по-малки сафенозни вени  може да бъде разграничена от варикозата на странчните вени чрез палпация
  • Варикозата на малкокалибрените вени има само козметично  значение  и се определя като  "ретикуларни варици" или "телангиектазии"
  • Валвулларната  недостатъчност на  големите сафенозни вени се засилва при кашлица и натиск. Венозен  шум  може да бъде аускултиран  при наличие на отчетлива  турбулентност на регуллярният кръвоток. Тази находка ни позволява да разграничиме  ингвинална херния  от варикоза на голяма вена.  Тестът на  Тренделенбург също се ползва за за диагностициране на валвуларната  венозна недостатъчност на големите вени на краката. Доплер сонографията  се ползва  за  установяване на валвуларна недостатъчност  на големите вени широко в наши  дни
  • Недостатъчността на перфориращите вени има за последствие болезненост при паллпацията им.  По надлежащата кожа често се развива индурация  (хиподерматит) и това може да  имитира тромбофлебит. Свиването на крака предизвиква обратен ток на кръвта, което може да се документира с Доплер ултрасаунд.  Дуплекс ултрасаунда обаче си остава най-добрата техника за установяването на недостатъчността  на перфориращите вени