Антисоциални навици при възрастните

Нормално антисоциалните навици при възрастните  намалят по  честота с напредване на  възрастта. Трябва да подозираме наличие  на медицински или психиатрични причини когато тези навици се появят внезапно, неочаквано или след преживян неголям стрес. Особено  внимание заслужават по-възрастните жени или  пациентите  без криминално минало.

При изследването на менталният статус на  пациента трябва да се изключи дисхибиционицията, нарушенията на настроението, нарушената способност за правилна преценка, самоизмамите, халюцинациите  и когнитивните нарушения.

Съществуват разпознати добре асоцииации между някои психиатрични заболявания и асоциалните  навици  при възрастните напр.: извършване на  убийство последвано от опит за самоубийство в състояние  на  психотична депресия, самонараняванията при тежки депресии, манията за харчене на пари и тежката депресия, шизофренията и социалната агресия, психозите с еромантни изживявания и атаки върху жени.

Разпознаването на голямо психиатрично заболяване трябва  да се извърши колкото е възможно по-рано, преди да се е развила цялостната картина на патологията.

Трябва да бъде взета предвид и употребата на алокохол/лекарства  и  как те влияят на психично болния.

Персистиращите  антисоциални навици появили се при подрастващите и продължаващи в по-късна възраст се  определят като АНТИСОЦИАЛНА ПЕРСОНАЛНОСТ. За да се направи коректна диагноза на "антисоциалната персонализационна болест" лекаря трябва да установи както наличието на патологични мотивации, липсата на емпатия, редуцирания морал на личността и наличието на патологични метални импулси при заболелия.