Придобити деформитети на челюстта

Преждевременна синостоза

Преждевременната фузия  на краниалната сутура  представлява част от синдромите на Кроузон и синдрома на Аперт, която води до появата на видими деформитети. Тук е  налична и загуба на разстежа на  краниалната база,  а също така  е налично и неразвитие  на средната част на  лицето на пациентите.

Ахондроплазия

Ахондроплазията е рядка патология, която се поражда  от спонтанни мутации,  а само в 20% има генетична унаследяемост. Етиологията  още  не е комплексно изяснена, но със сигурност е установено че има наличие на ендохондриална осификация. Неразвитието на сфено-окцихиталната синхондроза и липсата на разстеж на максилата  причиняват специфичното неразвитие на средната част от лицето на пациентите. Куриозно разстежа на мандибулата е  незасегнат, което предизвиква наличието  на относителен мандибуларен прогнатизъм.

Заболявания на темпоромандибуларната става

Мандибуларният хрущял може да  е  засегнат от травма,  инфекция,  артрозни промени или автоимунни  процеси като напр. при  ювенилния артрит - при всички тези процеси се засяга центъра на ставният хрущял,  като  резултата е неразвитие на едната  страна на мандибулата  с компенсаторно свръхразвитие на другата й страна, което предизвиква лицева асиметрия  и  неразвитие на ипсилатералната част от лицето във вертикалната равнина.  Фрактурите на темпаромандибуларната става могат да бъдат последвани от развитието на  анкилози и това води до неправилно развитие на лицето  от  засегнатата страна.

При някои пациенти може да има  свръхразвитие на ставният хрущял, състояние  известно като  КОНДИЛАРНА ХИПЕРПЛАЗИЯ, което води до асиметрия на  лицето съчетано със свръхразстеж на засегнатата страна. Асиметрията може да е придружена от фациална хипертрофия или хемифациална атрофия. В  последният случай  има бавна, но прогресивна атрофия на меките тъкани на лицето съчетано с вторичен деформитет на  фациалният скелет. Припациентите може да е налична  епилепсия  и/или невралгия на  троичният нерв от засегнатата страна на лицето. Често има  и придружаващи аномалии от страна на симпатикусовата нервна система, често  асоциирани с наличие и не склеродерма.

Акромегалия

Акромегалията  се развива след  автономна хиперсекреция на  разстежен хормон причинена от хиперплазия  или наличие  на  автономен аденом на  хипофизните ацидофилни клетки. Лицето е типично засегнато от тази патология с развитие на  прогнация на долната челюст  и  акцентуация на нормалните кости  на лицето. Носа  е увеличен, понеже има и свръхразстеж на съединителна тъкан,  а  устните са големи. При много  от пациентите с  акромегалия има  налична и  кардиомиопатия,което представлява сериозна анестезиологична компликация.