Болка в подбедрицата и пищяла

Болката в подбедроицата е много по-често срещан симптом, отколкото болката в другите региони на крака. От друга страна болката в бодбедрицата е честа проява и на  живото застрашаващи заболявания и поради това изисква прецизна диагностика ои никога не трябва да се подценява като клинична сигнификантност от рода на мускулен спазъм.

Причините за болката в подбедрицата и пищяла включват:

  • Животозастрашаваща патология
    • Дълбока венозна тромбоза
    • Клаудикацио интермитент
    • Синдром на притискане
  • По-малко сериозни заболявания
    • Отразена болка от лумбалната част на гръбначният мозък
      • Скиатика
      • Спинална стеноза
    • Руптурирала Бекерова киста
    • Мускулна или сухожилна руптура
      • Гастрокнемиус/солеус руптура
    • Наличие на варикозни вени
    • Неврологична патология
      • Засягане на общият перонеален нерв
      • Засягане на повърхностния перонеален нерв

Животозастрашаваща патология при болка в подбедрицата и пищяла

Тези заболявания никога не трябва да дъбат пропускани!

ДЪЛБОКАТА ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА изисква особено внимание от страна на клинициста, наблюдава се чессто постоперативно (особено ортопедични операции) или при залежаване на пациентът. Постоперативната антикоагулация на е гаранция, че патологията няма да се развие, още повече че тромбите които имат по-висока способност за емболизация обикновено не причиняват клинични проблеми. Особено внимание изискват пациентките, които приемат естрогени. Без антикоагулация вероятността от развитие на емболизация от дълбока венозна тромбоза е 60%, а след прежимян остър миокарден инфаркт или исхемичен инсулт вероятността е около 20%. Клинината манифестация на дълбоката венозна тромбоза обекновено е унилатерална, обаче трябва да се има предвид, че. на пръв поглед нормален крак може да е източник на голям емболизъм, а клиничните прояви на дълбоките венозни тромбози се проявяват когато ембола се фиксира във вените на крака! При физикалният преглед трябва да се обърне внимание за наличие на. оток около глезена, за нискостепенна пирексия, за наличие на положителен тест на Хофман (болка в глезена при дорзална флексия на ходилото). В клиничната практика най-често се ползват критериите на Уелс. Ако нивата на D-димер са нормални вероятността от наличие на. тромбоза са минимални. Най-специфичното изследване при дълбока венозна тромбоза е радиологичната венография, тя е по-достоверна от ултразвуковото изсследване на вените на крака. Често голям тромб в областта на илеофеморалната вена предизвиква оток на целият крайник (phlegmasia alba dolens), но по-често се наблюдава синьо оцветяване на кожата на крака или това е така наречената phlegmasia cerulea. Илеофеморалната тромбоза може да прогресира до венозна гангрена. Дългосрочното последствие от наличието на ъблока. венозно тромбоза е развитието на венозни улцерации по крака на пациента.

ИНТЕРМИНЕТНТНАТА КЛАУДИКАЦИЯ ще дискутираме отделно, като част от диференциалната диагноза наспиналната стеноза.

ОСТРАТА АРТЕРИАЛНА ИСХЕМИЯ се развива класически или поради емболизъм (преадсърдно мъждене или остър миокарден инфаркт) или поради тромбоза на поплитеална аневразма или поради травма или артериит. Аортната дисекация на абдоминалната аорта предимно може да причини също остра артериална исхемия. Артериалните наранявания асоциирани с костни фрактури на проксималната трета на тибията е лесно да бъде пропусната. Ефекта от наличието на артериален ембол зависи предимно от локализацията му, а и от. размера на самия ембол и състоянието на коллатералната мрежа. Класически ембола поражда вазоспазъм с оклузия. на дисталните съдове, което води до поява на клаудикация, болка в крака в покой и гангрена. Малките периферни емболи предизвикват частична кожна гангрена по кожата на стъпалото предимно.

СИНДРОМА НА ПРИТИСКАНЕТО представлява деструктивно състояние породено от мускулна исхемия, което може да предизвика и венозна оклузия от натиска. Капилярното налягане се повишавап над артериалното налягане, което предизвиква излив на течност към екстрацелуларното пространство, което още повече повишава капилярното налягане и така се създава порочен кръг. Колкото по остро е настъпоил натиска, толкова по-вероятно ще се развие синрома на притискането. Особено опасно е глутеалното притискане. поради масивното отделяне на миоглобулин, което ще преципитира ренална недостатъчност. 

МЕКОТЪКАННИТЕ КРАШ НАРАНЯВАНИЯ водят по появата също на оточен синдром, артериална компресия и дистална исхемия.

ОТВОРЕНИТЕ ФРАКТУРИ НА ТИБИЯТА както и ЗАТВОРЕНИТЕ ФРАКТУРИ НА ТИБИЯТА И ФИБУЛАТА могат да доведат до развитието също на синдром на притискането, който може да се пропусне лесно.

ДИСЛОКАЦИЯТА НА КОЛЯННАТА СТАВА може да дорведе до дислокация на поплитеалните вени.