КАРДИОЛОГИЧЕН

 

КОМПЕНДИУМ – 

 

перикардни заболявания

 

Етиология

1.     Вирусни инфекции или идиопитични перикардни заболявания – на вирусните инфекции се дължат 80-90% от случаите на перикардни заболявания

2.     Метастазирала неоплазия – обикновено се манифестира със средни до големи перикардни изливи

3.     Съединително тъканни заболявания – системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит и други

4.     Уремия – при около половината от пациенти с ХБН се наблюдават и перикардни изливи

5.     Чисто инфекциозни причини – бактерии вкл.туберкулоза, фунги, Лаймска болест и ХИВ

6.     Йонизираща радиация – най-често се развива остър перикардит с или без перикарден излив, може да се развие и пострадиационно

7.     Пост-миокарден перикардит – може да се развие рано или по-късно след развитието на острият миокарден инфаркт (синдром на Дреслер)

8.     Пост-кардиохирургичен перикардит – перикардита се развива 2 седмици до 4 месеца след кардиохирургичната интервенция

9.     Травматичен перикардит – независимо от това дали травмата е пенетрираща или не е пенитрираща

Анамнеза и физикални находки при перикардните заболявания

·     Гръдна болка

o  Гръдната болка при перикардита е остра по характер и пронизваща като кинжал сърцето на болният

o  Може да ирадиира към трапезоидните мускули

o  Болката при перикардита има позициониращ характер: облекчава се при легнало положение и се агравира при навеждане напред на тялото на пациента

o  Болката при острият перикардит може да се агравира при ходене и извиване на торса на пациента

·     Шум на перикардно триене

o  Най-добре се чува по време на систолата и етрикомпонентен по характер

o  Шума на перикардно треене наподобява като “ходене по сняг”

o  Шума на перикардно триене се усилва когато тялото на пациента се наведе леко напред

o  Шума е динамичен по характер т.е.може да се появява и изчезва, както и трите му компонента могат да не се чуят едновременно

ЕКГ находки при перикардните заболявания

·     Дифузни ST-елевации във всички отвеждания с изключение на V1 и aVR

o  Наблюдават се при над 90% от пациентите

o  Измененията се нормализират 1-5 дни след появата им, ето защо ЕГК трябва да се прави ежедневно при болните с остър перикардит

o  При нормализацията на елевациите може да има известни остатъчни обратно инвертирани Т-вълни

·     PR-депресии

o  Наблюдават се в 82% от пациените с перикардни заболявания

o  Могат да бъдат евентуално най-ранната ЕКГ-находка при тези пациенти

o  Наблюдават се във всички отвеждания с изключение на aVR

·     Гореизброените ЕКГ находки се установяват предимно при идиопатичният перикардит

·     Ако има наличен перикарден излив – нормално перикадната течост е около 30-50 милилитра – дифузно нисък волтаж и понякога електрически алтернанс на камерният комплекс; възможно е да има и алтернанс на Р-вълните, а и на Т-вълните. НИСЪК ВОЛТАЖ + СИНУСОВА ТАХИКАРДИЯ е ВИСОКОСУГЕСТИВНО ЗА НАЛИЧИЕ НА сърдечна тампонада.

Диференциална диагноза между перикардит и ОМИ

·     При перикардита няма Q-вълни

·     При перикардита няма реципрочни депресии на ST-сегмента

·     ST-елевациите при перикарддите са дифузни т.е.обхващат всичкки отвеждания

·     При перикардита има PR-депресии

Диференциална диагноза между перикардита и ранната реполаризация (нормалният вариант на ST-елевациите)

·     При ранната реполаризация няма PR – депресии

·     При ранната реполаризация има изразена J-point

·     При ранната реполаризация има плоски Т-вълни във V6, както и съотношение ST/T пак във V6 под 0.25

Сърдечни ензими

·     Ако са позитивни това означава, че има наличие на МИОКАРДИОПЕРИКАРДИТ

Наличието на миоперикардит обаче оначава лоша прогноза за пациента, защото винаги има и налина левокамерна дисфункция, водеща до сърдечна недостатъчност, а само 30% от пациентите преживели миоперикардит възстановяват на 100% левокамерната си функция.

Ехокардиография при перикардните заболявания

Малки перикардни изливи се установяват при около 40% от пациентите с перикарит; средните и големи перикардни изливи са рядкост при пациентите в западният свят (около 5% от случаите на остър перикардит се съпровождат със средни или гголеми перикардни изливи).

Първоначални изследвания при остър перикардит

·     ЕКГ

·     Ехокардиография

·     Сърдечни езними

·     СУЕ и ПКК

·     Обзорна графия на сърцето и бял дроб

·     При млади жени – антинуклеарни антитела или още т.нар.антинуклеарен скрининг

Лечение на перикардните заболявания

·     Нестероидни противовъзпалителни препарати за 1-2 седмици

a.    Една доза от НСПС драматично редуцира симптоматиката на острият перикардит

b.    Ако употребата на НСПС претърпи неуспех се използват или кортикостероиди или колхицин или наркотични аналгетици

c.    Към хоспитализация се пристъпва при:

                                               i.     Септична етиология на перикардита

                                             ii.     Средни/големи перикардни изливи

                                            iii.     Липса на терапевтичен отговор от приложението на НСПС

·     Окоало 30% от пациентите с остър перикардит ще развият редивиращ перикардит седмици или години след първата атака.

·     Около 10% от пациентите с остър перикардит ще развият обаче констриктивен перикардит, което трябва да се има предвид и пациентът добросъвестно да се предупреди за възможността от поява на това усложнение