Разпознаване на синусовият ритъм

Синусовият възел е основният пейсмейкър на сърдечната дейност, като цялата проводна система на сърцето на човека е аранжирана за неговата дейност.

Синусовият ритъм е нормален за сърдечната дейност, като високотренирани атлети в покой могат да имат нормална сърдечна дейност около 35-45 уд/минута, нещо което при другите, нетренирани хора се нарича синусова брадикардия. Сърдечната дейност при атлетите е такава, защото тяхното сърце работи невероятно ефективно – ударният им обем е голям и поради това сърцето не е необходимо да се съкращава често.

Всички сърдечни ритми носят наименованието си от мястото на техния произход.

Характеристика на синусовият ритъм

При синусовият ритъм има 1 Р-вълна преди всеки камерен комплекс, това от една страна, а от друга страна всички Р-вълни при синусовият ритъм СА С ЕДНАКВА МОРФОЛОГИЯ и това е така, защото те произлизат от едно и също място (синусовият възел) и имат един и същи път през предсърдията.

PR-интревала е нормален и това етака защото сигнала от синусовия възел достига до АV-възела за едно и също предвидимо време.

Поради това, че морфологията на камерният комплекс зависи от естеството на камерните контракции, а те от нормалната работа на разклоненията на проводната система на сърцето.

При синусовият ритъм сигнала за иницииране на камерното възбуждание започва да се генерира по времето на ДЕПОЛАРИЗАЦИЯТА на синусовият възел. Синусовият възел генерира възбуден импулс автоматично и така се поддържа сърдечна честота от около 60-99 уд/минута.

 

Р-вълната е положителна във І, ІІ и ІІІ-то отвеждания, както и във V5-V6, както и ЕВЕНТУАЛНО в другите отвеждания,    но може да е ИНВЕРТИРАНА В Avr.

Когато синусовият възел е недостатъчен за адекватната оксигенация на организма

 

Когато сърцето има ниска честота и повишеният ударен обем не може да компенсира нуждите от кислород на организма може да се развие циркулаторно мозъчно нарушение и да се генерира дори припадък.

Синусовата брадикардия се лекува само ако е клинично манифестирана. Тя може да бъде причинена и от супратерапевтичното приложение на различни лекарства като дигоксин, бета-блокари, Са-антагонисти и други. Синусовата брадикардия може да е производна и на друга неасоциирана със сърцето патология като напр.повишено вътремозъчно налягане, което се получава след травма на главата или инсулт.

Синусовата тахикардия често е самолимитиращо се състояние и се лекува, ако се налага основната причиня, която е довела до появата й, а не самата ускорена сърдечна дейност напр.овладява се хиперпирексията, оводнява се организма, защото дехидратацията води също до развитие на синусова тахикардия и така нататъка.

Синусови аритмии

 

Синусовите аритмии най-често се наблюдават на фона на синусовата брадикардия и често кореспондират с респирацията на пациента и това е т.нар.дихателна аритмия, която се наблюдава най-често при подрастващите и не изисква специална терапия.

Както сами виждате, ритъмът е ирегулярен, но сърдечната честота съответства на синусовата.

Ако сърдечният ритъм е забавен ние идентифцираме „синусова брадикардия със синусова аритмия“ и обратното ако ритъма е с честота над 99 уд/мин ние идентифицираме „синусова тахикардия със синусова аритмия“.

При все, че е ирегулярен ритъмът има някои свои закономерности: честотата се увеличава за няколко удара и после се забавя, пак за няколко удара и този цикъл се повтаря постоянно. Интервалът между камерните комплекси варира с +/- 3 малки квадратчета.

Синусов арест и синусов блок на изхода на синусовият възел

Понякога поради вътрешен проблем синусовият възел не е в състояние да генерира сигнал, който да възбуди предсърдията и когато това етака Р-вълната липсва на ЕКГ-записа. Две са причините за този феномен. Първата от тях, е че синусовият възел просто не генерира възбуден импулс и това се нарича „синусов арест“ или „синусова пауза“, при която синусовия възел генерира периодично и ритмично възбудни импулси, но често изпада във „ваканция“ и когато се генерира нов възбуден импулс от него произлиза нов синусов ритъм, като причината за този феномен не е известна добре все още. Втората причина, е че синусовият възел генерира възбуден импулс, който обаче не може да излезе извън него и това се нарича „синусов блок на изхода на синусовият възел“.

 

На практика тези два ритъма изглеждат неразличими, но все пак има начин те да се отдиференцират правилно, но ТОВА Е ВЕЧЕ ЛЕКАРСКИ АНГАЖИМЕНТ !!!