Ехокардиография, установяване на левокамерната систолна функция

 

Установяването на левокамерната систолна функция е критично важен елемент от ехокардиографското изследване на сърдечно болния пациент. Левокамерната фракция на изтласкване, както и измерването на другите фракции на лявата камера дават както прогностична информация, така и са основа на адекватната кардиологична терапия.

Под СЛЕДНАТОВАРВАНЕ разбираме резистентността, която трябва да преодолее лявата камера, за да изтласка кръвта от нея. Следнатоварването трябва да бъде дефинирано като крайно-систолният стрес на камерната стена, който стрес е право пропорционален на размера на систолната кухина и респ.на налягането в нея (крайното систолно налягане на лявата камера) и обратно пропорционален на дебелината на левокамерната стена. Когато следнатоварването се увеличава фракцията на изтласкване на лявата камера съответно намаля. Повишеният стрес върху камерната стена е мощен стимул за развитие на пресорна левокамерна хипертрофия поради наличие на недобре контролирана артериална хипертония и/или аротна стеноза, при което саркомерите се увеличават и като брой и като обем. Всичко това увеличава дебелината на камерната стена, левокамерната маса и съотношението левокамерна мускулна маса/обем на изтласканата от лявата камера кръв и на практика представлява компенсаторен механизъм, който като се задейства нормализира стреса върху стената на лявата камера, но за сметка на хипертрофията й.

Под ПРЕДНАТОВАРВАНЕ разбираме силата на разтягане на лявата камера преди камерната контракция да се генерира. Увеличението на преднатоварването в рамките на физиологичните граници увеличава силата на миокардните фибри, което има за последствие генериране на една по-силна контракция на лявата камера и това е механизма на Франк-Старлинг. Преднатоварването може да бъде дефинирано и като крайното диастолно камерно налягане, крайно диастолния камерен обем или крайнодиастолният стрес върху стената на лявата камера и се повлиява от много фактори вкл.:интраваскуларният обем, силата на предсърдните контракции, и еластичността на стената на лявата камера. Повишеният крайнодиастолен стрес на левокамерната стена също е стимул за развитието на обем-натоварваща камерна хипертрофия напр.при аротна/митрална регургитация, при които саркомерите се размножават на серии, което пък води до развитие на камера с по-голям обем и нормална дебелина на камерната стена.

Съотношението на размера на кухината на лявата камера/радиуса на камерата, масата на камерата/обема на камерата и главен/минорен диаметър на камерният аксис са почти константни величини при всички хора. Девиациите в тези съотношения се медиират от глобални и регионални промени в натоварването. Размерът на вентрикуларното ремоделиране може да бъде установен и ехокардиографски чрез установяването на вентрикуларният размер на камерата, камерната маса, обема на камерната кухина и състоянието на камерната функция.

M-mode установяване на систолната функция на лявата камера

Размера на лявата камера може да бъде установен по този метод, чрез измерване левокамреният вътрешен диаметър (LVID). Функционалната промяна на LVID по време на систола/диастола измерена в %-ти (%делта-д) дава глобална информация за систолната функция на лявата камера на пациента. От друга страна като разделим %делта-д на времето за което лявата камера изхвърля събраната в нея кръв се установява скоростта на кръвотока при изхвърляне на кръвта от лявата камера.

Обема на левокамерният вентрикул се изчислява малко по-сложно и обикновено е равен на LVID умножен на 3-та степен (LVID3). Тази формула може да се използва и при установяване на обема на нормалните камери, не работи само и изключително при наличие на евент.патология. При много дилатирани вентрикули, обаче горното ще ви подведе и тогава вече се използва друга формула за прецизиране на измерванията:

Обема на камерите = (7/2,4 + LVID) х (LVID3))

Горепосочените цифри са едни константни корекционни фактори, които са разработени от Тейлоз и колеги и чрез тях установяването на обема на силно дилатираните камери е по-прецизно.

Дебелина на стената на лявата камера и миокардна маса на лявата камера

Относителната дебелина на лявата камера (ОДЛК) се установява като се умножи дебелинета на задната й стена по 2 и получената сума се раздели на LVID измерен в диастола. ОДЛК над 0,42 е показателна за наличие на хипертрофия на камерата вследствие от обемно свръхнатоварване на сърцето на пациента.

Миокардната маса на лявата камера може да се установи чрез използване на горепосоченото уравнение на Тейлоз за установяване на камерните обеми при свръхдилатирани камери, но формулата се модифицира тук аккто следва:

Обем на миокардната маса на лява камера = 1,055 х ((размер на дебелината на задна левокамрена стена + LVID + дебелина на интравентрикуларният септум) – (LVID3))

2D-ехокардиография за определяне на систолната функция на лявата камера

Един експерт ехокардиографист може да определи сравнително акуратно състоянието на систолнатафункция на лявата камера като наблюдава внимателно РАЗЛИКИТЕ в ПЛОЩТТА НА ОБЕМА НА ЛЯВАТА КАМЕРА ПО ВРЕМЕ НА СИСТОЛА И ДИАСТОЛА, но това трябва да се наблюдава не в една, а в различни равнини!

Това нормално се експресира като определяне на фракцията на изтласкване на лявата камера (норма над 55%).

Обем на кухината на лявата камера

Много алгоритми се ползват за превръщане измерената площ на кухината на лявата камера в нейният адекватен камерен обем.

 

Настоящата статия нама за цел да ви даде ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ за това как точно работят отделните алгоритми, това се учи в ежедневната кардиоехографска практика, като най-често се ползва метода на Симпсън.

Обем на левокамерната миокардна маса определена чрез 2D-ехокардиографията

Тук обема на миокардната мускулна маса се дефинира като разлика между обема на лявата камера минус дебелината на задната стена на лявата камера +(обема на лявата камера умножен по 1,055), като коректора 1,055 представлява размера на мускулната плътност на левокамерният миокард измерен в грама/ст кубични.

Доплер

Ето оттук започва вече сложното изложение, защото ехокардиографският Доплер е есенциален метод установяване както на валвуларна патология, така и за установяване на левокамерната систолна/диастолна функция.

Tei индекс

Това е комбиниран метода за едновременно установяване на систолната и диастолната миокардна функция на пациентът ви.

Тей индекса се калкулира като:

Изоволумното време на контрация на ЛК + изоволумното релаксационно време и този сбор се дели на времето, за което лявата камера изхвърля събраната в нея кръв

Този индекс се ползва широко при серийните ехокардиографии при пациенти приемащи кардиотоксични химиотерапевтици (като доксорубицин), при пациенти с кардиомиопатии, конгенитална сърдечни аномалии, както и след извършване на сърдечна трансплантация.

 

С техниките на тъканният Доплер за установяването на състоянието на левокамерната систолна функция нама да ви бъркам главите, достатъчно и предостатъчно е да ползвате правилно инфото, което съм дал дотук.