КАРДИОЛОГИЧЕН КОМПЕНДИУМ – аортна инзуфициенция

 

Етиология

·     Остра аортна инзуфициенция

o  Ендокардит

o  Аортна дисекация

o  Гръдна травма

·     Хронична аортна инзуфициенция

o  Заболявания на аортният корен, които водят до развитието на вторична аортна недостатъчност: това е най-честата причина за развитието на тежкостепенна аортна инзуфициенция. Когато дилатацията на аортният корен е налична тя води до дилатация и на връзката между аортният корен и синуса на Валсава, който се нарича още “сино тубуларна връзка”, което пък от своя страна предразполага към деформиране на някои от платната на аортната клапа. Причините за дилатацията на основата на аортната клапа са:

§ Дегенератевна аортна дилитация, това е най-честата причина

§ Кистична медуларна некроза, която се наблюдава предимно при млади пациенти страддащи от:

·     Синдром на Марфан

·     Бикуспидална аортна клапа

·     Спондилоартропатии

o  Заболявания на самата аортна клапа:

§ Бикуспидална аортна клапа – това е най-честата причина за развитието на аортна инзуфициенция

§ Наличие на инфекциозен ендокардит

§ Наличие на остър ревматизъм или ревматични екзацербации

§ Пролапс на платно на аортната клапа в контакста на налична бикуспидална аортна клапа, травма или миксоматозна аортна клапа

§ Миксоматозна дегенерация на аортната клапа

§ Дегенерация на изкуствено поставени биопротези на аортната клапа

Диагностика на аортна инзуфициенция

Най-добрият диагностикум за установяване наличитео, както и за установяване на тежестта на наличната аортна недостатъчност си остава транезофагиалната кардиоехография. Трансторакалнака кардиоехография може да усстанови и точната етиология на аортната инзуфициенция.

Ангиография – ангиографията се използва за установяване/доказване на налична аортна недостатъчност, така и за установяване на тежестта й.

Лечение на аортната инзуфициенция

·     Кардиохирургичната интервенция е единствената терапия, когато се налага естествено аортната инзуфициенция да бъде лекувана. Фармакотерапията има краткотрайно значение тук, предимно предоперативно и когато има насложена вече сърдечна недостатъчност: ползват се както АСЕ-инхибитори, така и АII блокери плюс диуретик/диуретици – тези препарати могат да се ползват и при тежкостепенна, но асимптоматична аортна инзуфициенция с цел редукция на левокамерната дилатация, както и когато кардиохирургичната интервенция нее показана и/или желана от пациента.

·     Показания за кардиохирургична намеса

o  Тежкостепенна аортна недостатъчност с:

§ Придружена от налична сърдечна недостатъчност II-ри и по-висок функционален клас

§ Левокамерна фрация на изтласкване под 45 %

§ LVESD > 55 mm/LVEDD > 75 mm

§ Наличие на тежкостепенна аортна недостатъчност придружена от наличие на тежкостепенно коронарно артериално заболяване (триклонова болест), която налага извършване и на байпас

o  Размер на аортният корен над 5 ст (нормалният му размер е 3.5 ст) или наличие на дилатация на аортният корен с над 0.5 ст/годишно, в зависимост от тежестта на аортната недостатъчност

·     Пациентите с левокамерна фракция на изтласкване имат лоша постоперативна прогноза

·     За разлика от митралната регургитация тук, при аортната регургитация, левокамерната функция не запада след кардиохирургичната интервенция. Ранен белег за подобрение на левокамерната функция тук, постоперативно, е редукцията на диастолният обем на лявата камера, което се наблюдава 1-2 седмици след операцията, а общото подобрение на левокамерната функция настъпва някъде 6-12 месеца постоперативно

·     Асимптоматичните пациенти със систолен размер на лявата камера 45-55 милиметра и диастолен размер на лявата камера 60-75 милиметра трябва да бъдат мониторирани кардиоехографски на всеки 3-6 месеца от кардиолог

·     Ако има едновременно наличие на разширение на аортният корен плюс наличие на аортна недостатъчност се сменя както аортната клапа, така и аортният корен на сърцето