Ендокринни артропатии

 

 

При АКРОМЕГАЛИЯТА рекурент ставните болки вкл.по големите стави на тялото, както и по гръбначният стълб на пациентът могат да наподобявта тези при ревматоидния артрит или остеоартрита. Могат да се наблюдават и ставни изливи в големите стави напр.в коленните стави или в карпалният тунел. В началният стадий на акромегалията ставите могат да бъдат и хипермобилни, евентуално, но с разрастване на ставният хрущял могат да се развият и сублуксации на ставите, освен изливите в тях. В късните еволюционни стадии на акромегалията ставите стават ригидни на движенията и клиничната картина тук наподобява на тази при генерализираният остеоартрит, а ако се получат фиксации по грабначните прешлени клиничната картина ще наподобява на тази при напреднал анкилозиращ спондилит.

ДИАБЕТНАТА ХЕЙРОАРТРОПАТИЯ засяга дланите на ръцете при някои пациенти страдащи от захарен диабет (предимно тип II захарен диабет), като пръстите на ръцете стават като фиксирани, а кожана по тях изтънява.

Оригиналното описание на МИКСЕДЕМА дадено през 1873 година от Уилям Гуилт включва: мускулна ригидност, подуване на ставите по тялото и ръце подобни на лопати (както при акромегалията). В ранните стадии обаче на развитието на микседема ръцете на пациентите могат да наподобяват на ръцете на пациентите страдщи от средно изразен ревматоиден артрит. Тук, при микседема, не се наблюдава често синдрома на крапалният тунел, и артралгиите в днешно време не са често оплакване. По подутите стави липсват признаците на възпаление, но се наблюдава синовиално изтъняване и ставни изливи, макар че те се срещат по-рядко от ставните изливи при акромегалията. Често при миксиедем се получава разцепване на феморалната епифиза.

При ХИПЕРПАРАТИРОИДИЗМА, както и при някои случаи на остеомалация, могат да се наблюдават т.нар.”краш лезии”на екстраартикуларните кости при наличие на синовит от травматичен тип. Ако се появи и ставен излив движенията на ставата се затрудняват допълнително. Калцификации в синовиалните мебрани се наблюдават рядко, те се наблюдават по-често при наличието на ревматоиден артрит – това е доказан от практиката парадокс. При ИДИОПАТИЧНИЯТ ХИПЕРПАРАТИРОИДИЗЪМ болките в долният отдел на гръбначният стълб наподобяват на тези при анкилозиращият спондилит, дори може да има наличие на лигементна осификация, макар и слабо изразена. Често има насложени и: хипокалциемия, катаракта и тетания, както и зачервявания по лицето на пациентите, коет е перманентно, а не настъпва спонтанно. 

При ТИРОИДНИТЕ АРТРОПАТИИ се наблюдава субпериостално изтъняване на метакарпалните стави по ръцете, както и на фалангиалните кости, тези находки могат да персистират и след постигането на еутироидно състояние обаче. Налична е чисто е претибиална микседема. Понякога картината при тироидните артропатии нападобява на тази, която се наблюдава при хипертрофичната пулмонална остеоартропатия, но интензитетът й е по-слабо изразен и състоянието е локализирано предимно по ставите на ръцете, а не както при хипертрофичната пулмонална остеопатия по различни части на тялото на пациента.