Кардиоехография в спешната медицина

Първични индикации за кардиоехография по спешност

  1. Торако-абдоминална травма
  2. Безпулсова електрическа активност
  3. Необяснима с нищо на пръв поглед хипотония
  4. Подозрение за наличие на перикарден излив/тампонада

Вторични индикации за кардиоехография по спешност

  1. Остра сърдечна исхемия
  2. Перикардиоцентеза
  3. Поставяне на венозен пейсмейкър

Главните клинични въпроси на коит трябва да отговори кардиоехографията по спешност са следните:

  1. Каква е общата активност на сърдечните стени?
  2. Има или няма наличие на перикардна тампонада?

Селекция на кардиоехографски трансдюцер

Кардиоехографският трансдюцер е малък трансдюцер, за да е възможно да сканира между ребрата, като мощността му трябва да е 2.5 мегахерца при пълни пациенти, 3.5 мегахерца за пациенти със средно телесно тегло и 5 мегахерца за пациенти с ниско телесно тегло или за кардиоехография в педиатрията.

Главни посоки при сърдечното сканиране

  1. Парастернален достъп
  2. Субкостален достъп
  3. Апикален достъп

Видове движения на камерните стени

  1. Нормална кинетика
  2. Хиперкинетични камерни стени
  3. Акинетични камерни стени
  4. Камерна дискинезия: недостатъчна контракция, камерите се издуват в систолата
  5. Камерна хипокинезия

Ориентация на трансдюцера при кардиоехография по спешност

  1. Субкостален или още наречен субксифоиден достъп - това е най-лесният достъп за сърдечна визуализация, като тук черният дроб е акустичният прозорец. Добър за идентификация на общата моторна активност на камерите и за установяване на циркумферентен перикарден излив. Изключително практичен в условията на торакоабдоминална травма - алтернатива на апикалния 4 камерен изглед. Дава възможност и за визуализация на долната празна вена, която не колабира при натиск когато има: (1) сърдечна тампонада; (2) изразена сърдечна недостатъчност; (3) белодробен тромбоемболизъм и (4) наличие на пневмоторакс
  2. Парастернален достъп - това е следващият най-добър за визуализация на сърцето прозорец - изключително добър за визуализация на лявата камера, като дава възможност да се сравнят лесно размерите на лявата и дясната сърдечни камери, лесно се локализират изливите и добре се различава плеврален от перикарден излив
  3. Апикален достъп - това е най-трудният възможен начин за сърдечна кардиоехографска визуализация - позволява сравнение на камерния размер, добър прозорец за установяване на септални аномалии - има апикален 4 камерен и апикален 2 камерен изглед

Патологични находки при кардиоехографията по спешност

Перикарден излив

При установяването на свободно пространство около сърцето може да се касае за:

  1. Перикарден излив
  2. Плеврален излив
  3. Епикардиална мастна тъкан
  4. По редки причини: аортна аневризма; перикардна киста и дилатация на пулмоналната артерия

Нормално в перикардният сак има около 15-35 мл течност