Синусов ритъм

Синусовият възел както видяхме е основният водач на сърдечният ритъм и синусовият ритъм се нарича още «нормален сърдечен ритъм».

Характеристика на синусовият ритъм

Най-важната характеристика на синусовият ритъм, е че има само една Р-вълна пред един камерен комплекс, а също така че Р-вълните в едно отвеждане имат една и съща форма и това е така, защото те произлизат от едно единствено място – синусовият възел.

Друга характеристика на синусовият ритъм е нормалният PR-интервал.

 

Последната характеристика на синусовият ритъм е сърдечната честота, която трябва да е между 60-99 уд/минута

Синусова тахикардия

Когато синусовият ритъм надхвърли 99 уд/мин имаме СИНУСОВА ТАХИКАРДИЯ.

Синусовата тахикардия е проблем, най-малкото защото се увеличава кислородната консумация на сърцето и при пациенти с недостатъчна миокардна оксигенация може да се провокира епизод от исхемична сърдечна атака, от друга страна намаля и обема на изхвърляната от сърцето кръв и това също може да влоши здравословното състояние на определена категория пациенти, като например такива страдащи от сърдечна недостатъчност. Особено критична е сърдечната честота над 140 уд/мин. Тогава пациентите често съобщават за световъртеж, палпитации, гръдна болка, развиват хипотония, дори може да се наблюдава развитие на пресинкоп и синкоп при някои от тях.

Синусовата тахикардия няма горен лимит, той е повече теоретичен и варира между 160-180 уд/мин.

Синусовата тахикардия най-често започва да се развива постепенно, като най-често също така наблюдаваната честота е между 100-160 уд/мин. 

 

При наличие на синусова тахикардия се лекува причината за появата й, като етиологията и на тази патология не са обект на тези статии, а не самата тахикардия.

 

Синусова брадикардия

Синусова брадикардия имаме когато синусовият възел не може по една или друга причина да генерира сърдечна честота над 60 уд/мин, това може да е нормално за добре тренирани атлети, но за други пациенти да представлява неприятен здравен проблем.

Най-често синусовата брадикардия се причинява от свръхтерапевтичната употреба на медикаменти като бета-блокери и дигоксин, но може да се наблюдава и при наличие на остър миокарден инфаркт и исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт.

 

Клинично също може да се прояви с гръдна болка, световъртеж, хипотония и синкоп.

Синусова аритмия

 

Синусавата аритмия често се наблюдава на фона на синусова брадикардия и най-честата причина за появата й е дишането на пациента и това е т.нар.респираторна аритмия. При синусовата аритмия ритъмът е синусов, но ирегулярен. 

Синусов арест и sinus exit block

Понякога поради вътрешни причини синусовият възел не може да генерира импулс, който да деполяризира предсърдията.  Когато това се случи на ЕКГ-записа липсва Р-вълна, защото както знаете няма Р-вълна без предсърдна деполяризация.

Липсата на Р-вълна може да се дължи на една от следните две причини.

Понякога синусовият възел просто не може да генерира импулс и това се нарича СИНУСОВ АРЕСТ или СИНУСОВА ПАУЗА. И тогава образно можем да кажем, че синусовият възел изпада в миниваканция. При синусовият арест синусовия възел нарушава своя собствен ритъм и след ареста започва да генерира напълно нов ритъм.

Понякога се наблюдава друго явление: генерираният сигнал се блокира в самия синусов възел и това се нарича СИНУСОВ БЛОК. И поради това, чи сигнала не е в състояние да излезе извън пределите на синусовият възел пак липсва деполаризация на предсърдията респ.на това липсва и Р-вълна.

 

Повърхностно погледнато и синусовият арест и синусовият блок са неразличими на ЕКГ-записа, но все пак съществува начин да се различи едната патология от другата.

 

ЕКГ-запис А отразява синусов блок, а ЕКГ-запис В отразява синусов арест – обърнете внимание на по дългата характерна пауза, която е главен диференциално диагностичен белег между двете патологии.