Локализация, Локализация....

Линии на силата

 

Дотук научихме, че сърцето излъчва електрически сигнали, които го карат да контрактира в един невероятен синхрон при нормални условия. Тези сигнали могат да бъда уловени от ЕКГ-апарата и възпроизведини под формата на определени образи върху специална хартия. Как става това ще бъде разгледано в тази статия, но преди да направим това ние се нуждаем от разбирането на едно важно понятие наречено ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕКТОР. Помните звездата на смърта от Междузвездни войни – вектора може да си го представите като енергийниял лъч на нейното оръдие. Веткро ами два компонентна: на силата и на посоката на тази сила. Сърдечните вектори се представят под формата на стрелки.

Както е известно електрическите сили на сърцето се движав в две посоки в сърцето: в противоположна посока и в еднаква посока и всяка една сърдечна сила може схематично да бъде изобразена като СТРЕЛА наречена ВЕКТОР. Проблемът, е че при все че е възможно да се запишат стотиците индивидуални вектори, а и е възможно да се възпроизведат, НЯМА ДА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА РЕЗУЛАТА ОТ ТОЗИ ЗАПИС – ще е налице една хаотична картина.

Ето защо с цел опростяване на нещата се измерват и записват само няколко вектора, които представляват СРЕДНО АРИТМЕТИЧНОТО на стотици вектори в сърцето.

В търсене на една стрела/вектор

 

Електрическият сигнал на проводната състима на сърцето е същият като горепосоченият сигнал н  силата, който се генерира при дърпането на пианото. Проблемът, е че сигнаът на синусовият възел се излъчва едновременно в различни посоки в едно и също време, което генерира различни векотори с различен интензитет и посоки, но както казахме ние мерим средната сила и посока на сигнала, КАТО ИЗМЕРВАМЕ РАЗЛИКАТА В СИЛАТА НА СИГНАЛА В ДВЕ РАЗЛИЧНИ ТОЧКИ. Ето защо електродите на апарата се поставят по различни точки на тялото, а не се полза само един единстен електрод. Всеки електрод измерва всички електрически сили, които се движат в неговата посока, както спътниците около земята улавят сигналите, които се подават към тях от земната повърхност.

Повърхността на кожата обаче се състои от мъртви клетки, които потенциално нарушават качеството на сигнала ето защо в практиката се използват ЕКГ-гелова, които подобряват проводимостта на сигналите и създават условия за доброто им записване и възпроизвеждане.

 

За да имаме единна и коректна интерпретация е необходимо електродите да бъдат поставяни на едно и също място при пациентите от цял свят.

Отвежданията и потока на сигнала

Горипосочените точки на спътниковата локализация, за която вече говорихме се наричат ОТВЕЖДАНИЯ. Всяко отвеждане има положителен и отрицателен полюс – също като магнита.

Ако електрическият сигнал записан на кардиограмата е насочен НАГОРЕ казваме, че този сигнал е ПОЗИТИВНО НАСОЧЕН и пътува към позитивния край на отвежданията и се отдалечава от негативния им край.

Съотвотно на това ако електрическият сигнал на кардиограмата е насочена НАДОЛУ това означава че силата му е насочена към негативната част на отвежданията и бяга от позитивния край на отвежданията.

С цел онагледяване и по-лесното разбиране на тази материя сърцето ще го раздели на две равнини: ХОРИЗОНТАЛНА И ВЕРТИКАЛНА. Вертикалната равнина разрязва сърцето от върха му /сърдечния апекс/ към основата му, а хоризонталната го реже от гърба на сърцето към предният му край. Вертикалната равнина мери движението на електрическият сигнал на сърцето от върха към основата му, а хоризонталният мери движението на сигнала отзад напред.

Отвежданията, които мониторират вертикалната равнина на сърцетно се наричат ПЕРИФЕРНИ ОТВЕЖДАНИЯ, защото са разположени по ръцете и краката на пациента и това са отвежданията: І, ІІ, ІІІ, aVL, aVR & aVF.

 

Отвежданията, които мониторират хоризонталната равнина на сърцето се наричат ГРЪДНИ ОТВЕЖДАНИЯ/прекордиални отвеждания, защото електродите се поставят по гръдният кош на пациента: V1-V6.

Всяко отвеждане мониторира различна част от сърцето на пациента ви, катоа някои отвеждания използват само 1 електрода, за да уловят сигнала, а при други отвеждания се ползват 2 електрода за улавянето на сигнала.

Биполярни отвеждания

Биполярните отвеждания се ползват най-често за мониториране сърдечната дейност на пациента. Те мониторират сърдечната дейност във вертикалнат равнина и сигнала пътува от върха на сърцето към основата му.

Всяко биполярно отвеждане се състои от два крау: един позитивет (+) и един негативен (-).

 

Биполярни отвеждания са І,ІІ и ІІІ-то отвеждане – те използват 3 електрода: позитивен, негативен и земен електрод, който генерира сигналите и се използва и за елиминиране на насърдечните електрически сигнали напр.от нервите, мускулите и кожата на пациента. Сигнала се измерва само между + и – електрод, третия се позва за елиминиране на другите сигнали/смущения, които не са необходими.

Униполярни отвеждания

Другият вид отвеждания са униполярните, които ползват само 1 електрод. Униполярните отвеждания също могат да се ползват за мониториране на сърдечната дейност на пациента, но само когато към него са закачени и другите биполярните електроди.

Униполярните електроди са aVF. aVL, aVR & V1-V6 електродите.

 

И така стандартната електрокадиограма ползва 12 отвеждания: 3 биполярни и 9 униполурни.

 

Позициониране на електродите

Прието е в световен мащаб единно   позициониране на елекродите с цел получаване на еднакъм ЕКГ-запис.

В САЩ гръдните електроди имат различен цвят от този в ЕВропа и другите държави, но позицията им пак е на едно и също място по гръдният кош на пациента.

 

Тук в тази статия няма да посочваме местата където се позиционират електродите, това е посочено в много други книги посветени на разчитането на електрокардиограмите, защото целта на списването в моите статии е да ви даде представа не за механичното запомняне и интерпретация на електрокардиограмите, а да разберете МЕХАНИЗМА ПО КОЙТО СЕ ИЗВЪРШВА ЗАПИСА и така САМИ да си обяснявате отделните феномине, които ще наблюдавате.