Локализирани инфекции

В много случаи когато пациентът се оплаква от неясно фебрилно състояние се касае за наличие на локализирана инфекция /абсцес/. Локалната симптоматика плюс пирексията, както и другите доказателства за наличие на системно заболяване дават обикновено бързо диагнозата.

При всички пациенти с неясно фебрилно състояние трябва да се извърши ректално туше, както и евентуално вагинален преглед за установяване евент.наличие на простатен, перипроктален, ихиоректален абсцес, както и на пиосалпинкс, супуративен овариален или параметричен абсцес, всички те се проявяват с перинеална/анална болка и/или болка в корема и долния абдомен.

Понякога, при силно изразена пирексия, може да се касае за ЕМПИЕМ НА МАКСИЛАРНИЯ АНТРИУМ, като тогава болката е в засегната максила и често има едематозно унилатерално подуване на лицето, особено при хроничните случаи. Може да има и пурулентна носна секреция. Радиографията на лицевият череп, както и антралната аспирация доказват диагнозата.

ЕМПИЕМА НА ФРОНТАЛНИЯТ СИНУС може също да бъде остра или хронична и да предизвиква постоянна или интермитентна пирексия. Диагнозата се подсказва от наличието на локализирано, над очите главоболие, от едната или двете страни на сагиталната линия на челото, както и чувствителност при локална перкусия на синусите. Идентификацзията на тази патология е лесна, ако има абсцесна проминенция в челото, над външния кантус, както и на орбитата около носа. Трудно се доказват емпиемите на ЕТМОИДАЛНИЯ/СФЕНОИДАЛНИЯ СИНУС , при които патологии често липсва физикална находка, а има само неясно фебрилно състояние. Пациентът може да се оплаква от тежкостепенно фронтално главоболие, което се влошава сутрин, но преминава с напредване на деня. И тук може да има пурулентна назална секреция, а пирексията да е нискостепенна и да бъде единственият съществуащ признак.

СУПУРИРАЩИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ се диагностицират лесно, ако са с повърхностна локализация, често кожата над тях е зачервена и това подсказва актуалното формиране на абсцес в региона. Най-често тази патология се наблюдава аксиално, в региона на врата или слабините, което подсказва от своя страна локализацията на септичният фокус, който се намира някъде в региона дрениран от съответния лимфен учаастък. При наличие на цервикална лимфаденопатия винаги трябва да потърсим и евентуалното наличие на педикулоза на скалпа на пациента, особено когато са засегнати окципиталните лмфни въли.

МАМАРЕН/СУБМАМАРЕН абсцес може да е от хроничен тип и да предизвика пирексия без мускулна болка.

ЕМПИЕМА НА ТОРАКСА се диагностицира много лесно, абнормалната физикална находка в основата на белите дробове подсказва наличие на течност в плевралното пространоство и това може да е основание за извършване на плеврална пункция. Трябва да се има предвид, че при импием на торакса може да има насложен субдиафрагмален абцес, който да се установи или ехографски или рентгенологично.

При БЕЛОДРОБНИЯТ АБСЦЕС може да има и мултиплена локазилазия на патологията, както и тя да бъде част от сеспис или локална белодробна инфекция или бронхиална неоплазия.

При ХЕПАТАЛНИЯ АБСЦЕС най-често се касае за амебна инфекция и може да има насложен перихепатит! Тук имаме фулктуираща пирексия в продължение на месеци. Диагнозата се подсказва от наличеето на тежест в жлъчно-чернодробната област и интермитирщ болка в същия регион. Може и да не е възможно да се установи амебна експозиция. Болката може да ирадиира към дясното рамо. Когато при тази патология пирексията и ригор-а са единствените й прояви това може да стимулира наличието на МАЛАРИЯ, но тук за разлика от пациентите с малария няма да им полиморфонуклеарна левкоцитоза. Елевацията на алкалната фосфатаза може да е единствената находка към чернодробният абсцес, която диагноза трябва да се докаже ехографски. Чернодробният абсцес лесно може да улцерира км диафрагмата/плеврата.

При ЕМПИЕМА НА ЖЛЪЧНИЯТ МЕХУР обикновено липсва иктер. Пирексията може да е константна и продължителна, трябва да очакваме и наличие на ригор. Пациентът съобщава за болка в десният хипохондриум, а увеличеният жлъчен мехур може да се палпира лесно в повечето случаи, по палпацията трябва да е първо много внимателна и второ може да е силно болезнена за пациента.

 СУППУРАТИВНИЯТ ХОЛАНГИТ е следствие най-често на продължение на хепатална инфекция в билиарните канали и обикновено се асоциира и с наличие на обструкция в тях. Пациентите имат силно изразен болнав вид. Наличието на холангит се диагностицира с вече известната ви пентада от клинични признаци.

СУПУРАТИВНИЯТ ПИЕЛОНЕФРИТ се дължи почти винаги на инфекциозен източник в периферията на долната празна вена. Тази патология представлява медицинска спешност, защото ако не се разпознае, често е фатална. Често при супуративният пиелонефрит има насложени мултиплени, мини абсцеси в черният дроб, около интрахепаталната дивизия на парталната вена т.е.тук ще има и болезнена хепатомегалия, като мерният дроб е мек при палпация. Жълтеницза има само при половината пациенти.

ПАРАНЕФРИТНИЯТ АБСЦЕС може да е причина за високостепенна пирексия, с няколко седмична продължителност. Почти винаги тук има болка в лумбалния регион, както и евентулано билатерална чувствителност на бъбреците при палпация.

СУБДИАФРАГМАЛНИЯТ АБСЦЕС често се диагностицира много трудно. Може да няма абнормална физикална находка, но има признаците за наличен инфекциозен процес. Изоставане на едната диафрагмална половина при дишането, болезненост при дишането, както и патологична физикална находка при аускултация от засегнатата страна на диафрагмата може да са налични при част от пациентите.

БРОНХИЕКТАЗИИТЕ могат да са причина за пролонгирана пирексия с различни по продължителност афебрилни времеви интервали. Пирексията при тази патология се дължи на навлизавето на на нови микроорганизми н бронхите или десцендиране на инфекциозният процес към диафрагмата. Наличието на барабанни пръсти при пациентите с бронхиектазии, трябва да ни насочи да мислим и за тази диагноза, особено ако имаме данни за белодробна консолидация.

АПЕНДИЦИТЕН АБСЦЕС може да се диагностицира и трудно и лесно, по характерното подуване в мястото на локализация на апендикса.

ДИВЕРТИКУЛАРНИЯТ АБСЦЕС може да има субакутна клинична презентация и да предизвика появата на прогресивно развиваща се пирексия. Най-честата му локализация е в левият колон и при палпацията клиниката може да имитира наличието на карцином на колона. Може да има и кървене от ануса.

АБСЦЕСА НА ПСОАСНИЯТ МУСКУЛ е почти винаги с туберкулозна етиология, пациентът може да е и афебрилен, но по подобие на ТБЦ инфекцзията с друга локализация може да има ирегулярни епизоди на пирексия. Трябва да се извърши рентгенография за доказване на диагнозата, както и Манту или друг тест за установяване на ТБЦ инфекция ако тя не е доказана все още.

АБСЦЕСА НА МОЗЪКА се проявява с триадата: хиперпирексия, гърчове и главоболие. Необходимо е извършването на КТ на мозъка.