Анализ на електрокардиограма

Бързи факти

Анализа на електрокардиограмвата трябва да включва единен и системен подход, който се състои от установяване на честотата на сърдечният ритъм, ритумните интервали, положението на електрическата сърдечна ос и вида на сърдечните вълни/камерният комплекс.

Сензитивността на електрокардиограмата при камерна хипертрофия/разширение е ниска, но високосензитивна.

Когато се подозира наличие на остър коронарен синдром желаттелно е да имаме на разположение стари електрокардиограми, за да видим евентуалната динамика на изменинията, както и да се извършват серийни ЕКГ-та за да се установи динамиката на текущите изменения, освен ако промените не са достатъчно показателни.

Извършването на електрокардиограма е един от най-честите медицински тестове, особено при установяване естествето на аритмиите, хипертрофията, исхемията/инфаркта.

Диагностичаната акуратност на ЕКГ-то варира при отделните патологии.

Честота на сърдечният ритъм

Когато ритъма е регулярен числото 300 се дели на броя на големите 5-милиметрови квадратчета, оито са се образували между два камрени комплекса – този метод е валиден при стандартна скорост от 25 мм/секунда на хартията.

При ирегулярен или много бавен ритъм, средната сърдечна честота се камкулира при изброяване броя на сърдечните цикли за 6 секунди и получената стойност се умножава по 10.

Предсърдната и камерната честота трябвва да се калкулират поотделно, когато броя на камерните комплекси и Р-вълните е различен.

Вид на ритъма

Диагностиката на нормалният синусов сърдечен ритъм изисква регулярна сърдечна честота и Р-вълна която да предхожда всеки камерен комплекс – сърдечната честота трябва да е между 60 и 100 уд/минута, а Р-вълната положителна в 1-во, 2-ро и aVF отвеждания.

Най-честата дилема е когато трябва да се разграничи ширококомплесната тахикардя дали не е отражение на камерна тахикардия или представлява просто аберантно проведена суправентрикуларна тахикардия. Наличието на атриовентрикуларна дисоциация, екскремна девиация на електрическата сърдечна ос и възраст на пациента над 65 години говори в полза на налична камерна тахикардия. Трябва да се има предвид, че при пациенти с доказано коронарно сърдечно заболяване наличието на ширококомплексна тахикардия е 99% специфично за поставяне на диагнозата „камерна тахикардия“.

Сърдечни интервали на ЕКГ

Нормалният P-R интервал е 0.12-0.20 секунди, а нормалната продължителност на камерният комплекс между 0.7-0.12 секунди.

Продължителността на QT интервала е свързан с камерната честота, като за пронгация говорим когато той е над 0.44 секунди при мъже и 0.46 секуунди при жени.

Електрическа сърдечна ос

Главният вектор на електрическата сърдечна ос отразява нетната посока на деполаризацията във фронталната равнина!

Най-простият метод за установяването на електрическата сърдечна ос е наблюдаването на камерният комплекс в I & aVF отвеждания и ако те са предиминантно позитивни говорим за нормална посока на електрическата сърдечна ос на пациента, при ляво отклонение на електрическата сърдечна ос /-30 до  -90 градуса/, в I-во отвеждане камерният комплекс е позитивен, а в aVF камерният комплекс е негативен; при дясна девиация на електрическата сърдечна ос /между 100-180 градуса/ в I-во отвеждане имаме негативен, а в aVF позитивен камерен комплекс. Негативните комплекси в двете горепосочени отвеждания говорят в полза на екстремална девиация на електрическата сърдечна ос.

 

Електрическите сърдечни си на Р и Т-вълните се установяват по аналогичен начин, като ектопичните предсърдни фокуси, както и ретроградните Р-вълни типично предизвикват абнормален аксис на електрическата сърдечна ос на предсърдията.