Ехокардиография – установяване на постмиокардни компликации

Исхемична митрална реургитация и руптура на папиларна мускулатура

·         Вероятността от развитие а исхемична митрана регургитация се изчислява на 20% незивасимо от инфарктната локализация. Най-често се касае за лека до средно тежко изразена митрална регургитация, но наличието й се асоциира с повишена смъртност при пациентите

·         Най-често има дефект в движението на задното митрално платно

·         При предният остър миокарден инфаркт глобалната исхемия независимо от това дали е асоциирана или не с глобална лево камена дилатация и/или дисфункция или развитие на мултиинфарктна кардиомиопатия може да има латерално изместване на папиларната мускулатура

·         Оперативната смъртност при пациентите със средно изразена митрална регургитация е повишена с 2-4% - тя се развива най-често когато има засегнати 5 или повече миокардни сегмена от острия миокарден инфаркт

·         Когато имаме частична руптура на папиларен мускул се наблюдава пролапс на 1 или повече платна на митралната клапа. Когато руптурата на папиларен мускул е пълна имаме тежка митрална регургитация със заангажиране на всички платна на митралната клапа

Вентрикуларен септален дефект

·         Постмиокардният вентрикуларен септален дефект се наблюдава по-често в началната /апикална часа/ или средната част на септума. Най-често се касае за единичен дефект.

·         Най-добре се визуализира чрез парастерналния къс аксис или чрез субкостален 4 камерен изглед

·         Асоциираната с вентрикуларния септален дефект свърхобременяване на дясната камера води до дилатацията й респ.дисфункцията й, парадоксални движения на септума и дясно предсърдна хипертония и дилатция

·         RTD3 TTE е по-чувствителен диагностикум и тук

Руптура на свободна камерна стена

·         Руптура на стената на лявата камера може да се наблюдава при 0.3-1% от пациентите с ОМИ, най-често 3-15 дни след настъпването на инфаркта и е една от най-честите причини за ранната миокардна смъртност

·         Рискови фактори са: напредналана възраст на пациента, наличието на високостепенна артериална хипертония, Q ОМИ и висок Килип клас. Преждеинфактната употреба на орални антикоагуланти уваличава вероятността от настъпване на руптура на стената на лявата камера

·         Клинично се проявява с хемоперикард и сърдечна тампонада

Псевдоаневризма

·         Псивдоаневризмата представлява малка по размер миокардна руптура, която е „запушена” от перикардна адхезия и тук може да има развитие на хемоперикард, но кървенето е по-слабо поради наличната перикардна адхезия