Бърза диагностика и терапия – ахалазия

Сумаризирана информация за патологията

·         Ахалазията представлява идиопатично (без известна причина) мотилитетно заболяване на хранопровода, което се характеризира със загуба на перисталтика в долните 2/3 на езофага съчетано с нарушена релаксация на долния езофагиален сфинктер

·         Постепенно прогресираща дисфагия за твърди и после за течни храни

·         Регургитация на несмляна храна

·         Типична рентгенологична находка при изследване на хранопровода с бариев сулфат – стеснение на хранопровода като „миша опашка”

·         Езофагиалната манометрия доказва диагнозата

·         Честотат на патологията се увеличава с напредване на възрастта, но ахалазия може да се наблюдава и при пациенти под 25 годишна възраст

Клинични находки

·         Постепенно развиваща се дисфагия, първоначално при поглъщане на твърди, а после и на техни храни

·         Симптоматиката персистира месеци/години

·         Субстернална гръдна болка след нахранване, чувство за гръден дискомфорт, но това често е съчетано с регургитация на несмляна храна, особено нощно време

·         При аспирация на хранопроводно съдържимо има и наличие на кашлица може да се развие дори т.нар.”аспирационна пневмония”

·         Загуба на телесна маса

·         Нормален физикален преглед на пациента

Диференциална диагноза

·         Болест на Чагас

·         Първичен или метастатичен тумор в обалстта на гастроезофагиалната връзка

·         Дифузен езофагиален спазъм

·         Пептична стриктура

Диагностика

·         Обзорна графия на гръден кош: установяват се данни за нелечие на газово-флуидни нива в хранопровода

·         Бариево изследване на хранопровода, установява се следното:

o   Дилатация на хранопровода

o   Загуба на езофагиална перисталтика

o   Лошо езофагиално изпразване

o   Стеснение на последната трета на хранопровода като „миша опашка”

Диагностични процедури

·         Горна ендоскопия, за да се изключи дистална карцинома или стриктура

·         Езофагиална манометрия, при нея се установява следното:

o   Пълна липса на нормална перисталтика

o   Непълна релаксация на долния езофагиален сфинктер

Лечение

Фармакотерапия

·         Блокери на Са канали (Нифедипин) - може да се наблюдава частичен терапевтичен успех

Хирургична терапия

·         Модифицирана кардиотомия по Хелер на долния езофагиален сфинктер и кардията

·         Предпочита се ендоскопската интервенция пред отворената намеса

·         Терапевтичен успех при над 90% от пациентите

·         В 20% след миотомията се наблюдава развитие на езофагиален рефлукс и затова повечето хирурзи извършват едновременно с миотомията и антирефлуксна операция (фундоапликация)

·         При всички пациенти, след оперативната намеса се прилага кратък курс на лечение с инхибитор на протонните помпи

·         Рецидив на патологията се наблюдава при около 25% от пациентите след 10 годишен период, но тези пациенти се повлияват добре от пневматична дилатация на хранопровода. Пневматичната дилатация на хранопровода като първоначален терапевтичен подход е по-малко ефективна мярка, но се придпачита все още при млади пациенти

·         Най-малко инвазивната процедура е извършването на пер орална енодскопска миотомия (РОЕМ)