КАРДИОЛОГИЧЕН КОМПЕНДИУМ – предсърдно трептене, предсърдна тахикардия

Предсърдно трептене

Определение

Предсърдното трептене се поражда от дясно предсърдно макро реентри в случаите на типичното предсърдно мъждене в областта на дяснопредсърдния кавотрикуспидулен истмус. В 90% о случаите импулсите в това реентри проичат по посока на часовниковата стрелка.

При атипичното предсърдно мъждене пак има макро реентри, но то е локализирано в други региони (ляво предсърдие, области около ръбци изградени от съединителна тъкан и други подобни).

Диагностика  

На електрокардиограмата се наблюдават големи F вълни на предсърдното трептене, които не се връщат към изоелектрическата линия.

Ако в ІІ, ІІІ и aVF тези вълни на предсърдното трептене са негативни тогава имаме „атипично предсърдно трептене”, ако във V1 вълните на предсърдното трептене са позиивни огава имаме „типично предсърдно трептене”.

Предсърдната честота е 200-300 уд\\минута обикновено в съотношение 2:1 (две вълни на предсърдно трептене на 1 камерен комплекс), предсърдно трептене в съотношение 4:1 се наблюдава при пациенти, които приемат честота контролиращи препарати или при АV нодално заболяване; съотношение 3:1 е много рядко наблюдавано обикновено ако е налично то е в комбинация с проводимост 2:1; ако има вариабилна проводимост 2:1, 3:1, 4:1 говорим за „регулярно, ирегулярно предсърдно трептене”.

Предсърдната честота може да е по ниска, около 200-240 уд\\минута, ако пациента приема определени антиаритмици (предимно клас ІА) или при дилатация на някое от предсърдията или при дилатация и на двете предсърдия.

При атипичното предсърдно трептене предсърдната честота може да е до 450 уд\\минута, като при този сценарий F вълните на предсърдното трептене стават по милко типични и може да се получи диференциално диагностична трудност.

Етиология на предсърдното трептене

За разлика от идиопатичното предсърдно мъждене, тук при предсърдното трептене почти не се наблюдава идиопатичност, винаги имаме подлежащо сърдечно и\\или белодробно заболяване като причина за трептенето.

За щастие предсърдното трептене има склонност към самотерминиране в рамките на няколко дни, но може да се наблюдава и персистентно\\перманентно предсърдно трептене.

Лечение на предсърдното трептене

По подобие на лечението на предсърдното мъждене и тук пълвата цел е постиганене на адекватна антикоагулация, следва придобиване контрол върху камерния ритъм и после опит за фармакологично\\електрическо кардиоверсио.

Тук след постигане възстановяването на синусовия ритъм не се налага последваща антикоагулация, същата не се прилага и след извършване на катетер аблация на трептенето.

В около 25% от случаите предсърдното трептене отключва предсърдно мъждене и тогава следваме терапевтичния протокол за овладяване на мъжденето вкл.и постерапията е както при него.

Предсърдна тахикардия

На електрокардиограмата при предсърдната тахикардия се наблюдават регулярни Р вълни с честота 100-120 уд\\минута, като ветрикуларната проводимост е най-често 1:1 или 2:1 (ветрикуларна честота 90-180 уд\\минута). Между Р вълните има изоелектрически интервал.

Ако Р вълните са негативни в І отвеждане, а позитивни във V1 говорят в полза на лявопредсърден произход на тахикардията.

PR интервала е нормален или пролонгиран, за разлика от АV нодалната реентри тахикардия и АV реентри тахикардията, където този интервал е скъсен.

Продължителна предсърдна тахикардия

Най-често причината е сърдечно\\белодробно\\електролитно заболяване или супратерапивтична употреба на Дигоксин, но макар и рядко и тук понякога не може да се открие подлежаща етиологична причина. Свърдозировката на Дигоксин, най-често води до развитие на предсърдна тахикардия с АV блок.

Механизма по който се развива продължителната предсърдна тахикардия е наличието на предсърден фокус в лявото или дясното предсърдие, по рядко има реентри механизъм.

ЛЕЧЕНИЕ – в условия на спешност се ползват стандартно бета блокери или блокери на калциевите канали за придобиване контрол върху камерната честота, клас ІА антиаритмиците тук са препарати от ІІ-ра линия, приложението на Дигоксин е неефикасно и не трябва да се прилага. Катетерната облация има терапевтичен успех в 75% от случаите, ако тя е неуспешна се ползват хронично антиаритмици клас ІА. За целите на хроничната терапия на продължителната предсърдна тахикардия се ползват както бета блокери, така и блокери на калциевите канали. Не се прилага антикоагулация пре продължителната предсърдна тахикардия.

Мултифокална атриална тахикардия

Мултифокалната атриална тахикардия представлява регуларна-ирегулярна предсърдна тахикардия с атриална и камерна честота между 100-150 уд\\минута, като Р-Р и P-R интервалите са вариабилни.

Ако предсърдната честота е под 100 уд\\минута ритъма се нарича „мулифокален атриален ритъм”.

Мултифокалната атриална тахикардия може да се сбърка с предсърдното мъждене, защото и тук имаме ирегулярност, но за разлика от предсърдното мъжедене където липсват Р вълни, тук ще наблюдаваме такива!

Причината за развитието на предсърдната мултифокална атриална тахикардия най-често е белодробно заболяване (ХОББ), сърдечно заболяване (сърдечна недостатъчност), електролитна патология, употреба на някои лекарства (Теофилин, Дигоксин) или сепсис.

Терапията трябва да е насочена към овладяване на подлежащата етиологична причина, клас ІА антиаритмиците са неефикасни за лечението на предсърдната мултифокална тахикардия ползват се бета блокери или блокери на калциевите канали с АV блокираща активност, които могат освен да доведат до контрол върху камерната честота и да предизвикат кардиоверсия.