Астериксис

 

Под „астериксис” разбираме билатерален тремор на ръцете, който обикновено сигнализира за налично пулмонално, ренално или чернодробно заболяване

 

Поради това, че наличието на астериксис е признак на сериозни метаболитни отклонения, бързо трябва да се изследват виталните признаци на пациента и да се снеме неврологичен статус. Пациента трябва да се наблюдава за признаци на респираторна депресия, цианоза и употреба на спомагателната дихателна мускулатура

 

Ако пациента е с хепатално заболяване трябва да се търсят ранните признаци на хеморагия, които включват: раздразнителност, тахипнея, студена и влажна кожа. Трябва да сме наясно, че наличието на хематемеза, мелена, хипотония или олигурия са късни признаци на хеморагията!!!

 

Ако пациента е с ренално заболяване трябва да търсим активно признаците за хиперкалемия и метаболитна ацидоза: тахикардия, гадене\\диария, абдоминални крампи, мускулна слабост, хиперрефлексия и дишане на Кусмаул

 

Етиология на астериксис

 

  • Хепатална енцефалопатия – това е животозастрашаващо състояние, което започва с постепенни персонални промени и лек тремор. Тремора прогресира постепенно до астериксис, който е патогномоничен за хепаталната енцефалопатия. Придружава се от дневна летаргия, аберантни навици и апраксия. Евентуално пациента става ступурозен и с  хипервентилация. След като изпадне в хепатална кома пациента показва типичните хиперактивни рефлекси, положителен прицнак на Бабински и фетор хепатикус. Може също така да се наблюдават гърчове, брадикардия и подтисната респирация
  • Тежка респираторна инзуфициенция – характреризира се с животозастрашаваща респираторна ацидоза, тежкостепенна респираторна недостатъчност, която води до главоболие, раздразнителност, обърканост и хипорефлексия. Пациента става сомнолентен и може да развие астериксис преди да изпадне в кома. Пациентът може да е хипертензивен в началото, а в последствие да премине в хипотония
  • Уремичен синдром – това е животозастрашаващо състояние, което се характеризира с летаргия, сомнолентност, дезориентация, промени в навиците и повишена раздразнителност. Първоначално може да има полиурия и никтурия, които в последствие се последват от развитие на олигоанурия и хипертония, може да се появат признаци на сърдечна недостатъчност и перикардит, както и дишане на Кусмаул, анорексия, гадене\\повръщане, диария, хеморагии (от гастроинтестинални до интракраниални), загуба на тегло, амонячен дъх и метален вкус в устата (дисгеузия)