Ажитация

 

Повишената възбудимост или АЖИТАЦИЯ отразява повишен тонус и възбудимост на пациента, която може да доведе до промяна в менталния му статус в смисъл загуба на ало- и аутопсихична ориентация и хипервъзбудимост

 

Ажитацията може да се развие поради токсични, метаболитни или инфекциозни причини; мозъчна увреда; нараняване на мозъка; психиатрични и други причини, както ипоради наличие на различни други заболявания. Може също така да се дължи на треска, абстиненция и хиперсензитивни реакции

 

Може да се развие изведнъж или постепенно и да продължи минути или месеци

 

Анамнеза и физикален преглед на пациента

 

Трябва да се определи степента на ажитация. Анамнезата се снема или от пациента (ако е възможно) или от близките му. Внимателно снетата лекарствена анамнеза е от критична важност, търсим и употреба на пръв поглед невинни хранителни добавки

 

Определят се виталните признаци на пациента, снема се пълен неврологичен статус също така

 

Етиология

 

  • Афективни нарушения – ажитация може да се развие както в депресивната, така и в манийната фаза на биполярните\персонализационните заболявания. Хроничното повишено безпокойство може да е леко или средно тежко изразено
  • Алкохолна абстиненция – тук имаме хиперактивност, тремор и ажитация. При алкохолния делир (животозастрашаващо састояние) има добавени халюцинации, безсъние, изпотяване и депресивен говор; има съща така повишение на телесната температура и пулса; може да се развие статус епилептикус, сърдечния аритмии и шок
  • Повишено общо безпокойство – обикновено тук трудно се установява причината; другите находки могат да включват: гадене\повръщане, диария и студени крайници, безсъние и тремор
  • Хронична бъбречна недостатъчност – наблюдава се леко до средно изразена ажитация на фона на конфузия и амнезия. Може да има насложена и другата симптоматика на хроничната бъбречна недостатъчност като гадене\повърщане, гастроинтестинални кръоизливи, отоци и уремичен дъх
  • Деменция – най-честите дементни синдроми са болестта на Хънтингтън и на Алцхаймер. Тук има и когнитивни нарушения, хипоактивност халюцинации и афазия
  • Лекарствена абстиненция – ажитацията тук е средно тежка до тежка, придръжена е често от абдоминални крампи, диафореза и анорексия. При опиоидната\фенобарбиталовата абстиненция има и намалено ниво на съзнанието, хипертония, тахикардия и тахипнея
  • Хепатална енцефалопатия – ажитация се развива само при фулминантна енцефалопатия. Другите находки включват сънливост, ступор, фетор хепатикус, астерискис и хиперрефлексия
  • Хиперсензитивни реакции – средно изразената ажитация може да е част от хиперсензитивната реакция. В зависимост от степента на хиперсензитивната реакция ажитацията може да бъде придружена от уртикария, пруритус и фациален оток. При анафилактичния шок, потенциално животозастрашаваща патология, ажитацията се наблюдава и на фона на кардиоваскуларен колапс, могат да са налични също така абдоминални крампи, гадене\повръщане и диария
  • Хипоксемия – започвайке като повишена раздразнителност, ажитацията бързо се влошава от наличната хипоксемия. Пациента може да е с променен ментален статус и нарушена конгитивност и моторни реакции. Може да има и: цианоза, тахикардия, тахипнея и диспнея
  • Увеличено интракраниално налягане – ажитацията обикновено се предхожда от появата на други ранни симптоми като главоболие, гадене и повръщане. Увеличеното интракраниално налягане води до поява на дишане на Чейн – Стокс или апнеично дишане, нереагиращи на светлината зеници или поява на анизокория (разлика в диаметъра на зениците), тахикардия и моторни промени като декортикираща позиция на тялото
  • Органичен мозъчен синдром – тук ажитацията се предхожда от хиперреактивност, емоционална лабилност, объркване и амнезия. Може да има и говорни промени и параноидни изживявания
  • Посттравматичен синдром – скоро след травмата на главата, но понякога и години по късно се развива средно до тежко изразена ажитация, която се характеризира с объркване, дезориентация, загуба на концентрация и емоционална лабилност
  • Дефицит ва витавин В6 – ажитацията тук е от леко проявена до тежка. Другите находки са гърчове, периферна парестезия и развитие на дерматит. Може също така да има олигурични кризи
  • Лекарствени средства – тук ажитацията е доза зависим феномен и представлява появата на неблагоприятни странични реакции вследствие употребата на даденото лекарствено средство. Най-често се наблюдава след употребата на апетитосупресанти от групата на симпатикомиметиците (амфетамин и амфетамин подобни продукти), кофеин съдържащи препарати и теофилин съдържащи препарати
  • Употреба на радиофармацевтични препарати – тук ажитацията се развива в хода на хиперсензитивната реакция срещу този клас препарати